Определение № 406 от 28.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 406 гр. Пловдив, 28.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станислав П. Г.

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Христо В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно търговско дело № 20235001000630 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, образувано по Молба вх.№6442/31.07.2024 г., подадена от В. Д. З. и Л. Д. С., чрез адв. П. К., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №236/12.06.2024 г. в частта му за разноските, които всеки от двамата въззивници – ищци са били осъдени да заплатят на въззиваемата страна – ответника „ЗД Б.И.“АД, за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на по 16 200 лв. Поддържа се, че по делото е било направено възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение, което неправилно не е било уважено, като съдът не е отчел имущественият интерес по делото /в размер на по 26 000 лв. за всеки ищец/, действително извършените от процесуалния представител процесуални действия, и липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Сочи се, че с оглед на материалният интерес на всеки от исковете, адвокатското възнаграждение би следвало да се определи в размер не повече от по 3276 лв. за всеки от исковете, а не както е присъдил съда – по 16 200 лв. за всеки иск. Сочи се съдебна практика на ВКС, на която противоречи даденото от настоящия съд разрешение на въпроса за разноските. Сочи се Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, съгласно което съдът е длъжен да откаже да приложи националната правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати разноски за адвокатско възнаграждение. С така претендираният и присъден адвокатски хонорар в полза на застрахователя са накърнение финансовите интереси на ищците, тъй като за тях се претендира обезщетение на неимуществените вреди за репариране на морални страдания в следствие на настъпилата смърт на техен близък.

Настоява се за отмяна на постановеното осъждане на ищците да заплатят разноски за адвокатско възнаграждение в полза на застрахователя, а при условията на евентуалност – да бъдат намалени присъдените разноски.

Молбата е депозирана в срока по чл.248, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана 1 страна с правен интерес, поради което е допустима. Препис от същата е връчен на насрещната страна в производството, която не се е възползвала от възможността да депозира отговор.

Във връзка с релевираните доводи съдът намира следното:

С постановеното въззивно Решение №236/12.06.2024 г. по настоящото дело съдът е потвърдил решението на първостепенния съд, с което изцяло са отхвърлени предявените от двамата ищци искове, и е осъдил всеки от ищците – въззивници да заплати на въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 16 200 лв. с начислен ДДС.

Исковото производство е образувано по частични искови претенции, предявени от всеки от двамата ищци, срещу ответника „ЗД Б.И.“АД. В исковата молба ищците претендират, че за претърпените от всеки от тях неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила при ПТП, ответникът, в качеството на застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на МПС, им дължи обезщетение размер от по 220 000 лв. за всеки ищец, от който размер всеки от ищците предявява частичен осъдителен иск срещу застрахователя в размер на сумата от по 26 000 лв., представляваща част от общодължимото на всеки от тях обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 220 000 лв. за всеки ищец. Предявените искове са били изцяло отхвърлени от първостепенния съд, и постановеното първоинстанционно решение се обжалва изцяло, като спорът е пренесен пред въззивната инстанция в пълен обем.

В хода на въззивното производство е допуснато събирането на гласни и писмени доказателства, и е назначено изготвянето на КСМАТЕ. Проведени са общо 5 открити съдебни заседания, в 4 от които процесуалният представител на ответника се е явил и е осъществил процесуални действия в защита на интересите на въззиваемата страна. Едно от заседанията е отложено, поради непредставяне на допуснатата по делото експертиза. С Молба вх.№9247/23.11.2023 г. въззиваемата страна е представила списък с разноски по чл.80 от ГПК, с който е претендирала присъждане на разноски в размер на 32 400 лв. за адвокатско възнаграждение, с включен ДДС – по 16 400 лв. за всеки от предявените искове. В последното съдебно заседание въззивникът е релевирал възражение за прекомерност на претендираните от въззиваемата страна разноски за адвокатско възнаграждение.

В мотивите на постановеното въззивно Решение №236/12.06.2024 г. съдът е констатирал, че претендирания размер на адвокатското възнаграждение съответства на минималния размер, изчислен съобразно разпоредбите на чл.2, ал.5 и ал.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, и по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредбата, като е намерил, че не са налице основания за намаляване на този размер, предвид пренасянето на спора изцяло пред въззивната инстанция, обема на извършените пред въззивната инстанция процесуални действия по събирането на доказателства, и високият пълен размер на частично предявените искове, като е взел предвид, че в исковото производство по частичната претенция се формира СПН по основанието на иска във всичките му части – както за предявената, така и за непредявената му част. Ето защо, съдът намира, че не са налице основания за намаляване на размера на 2 претендираните от въззиваемата страна разноски, като прекомерни.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба вх.№6442/31.07.2024 г., подадена от В. Д. З. и Л. Д.

С., чрез адв. П. К., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №236/12.06.2024 г. в частта му за разноските, с която всеки от двамата въззивници – ищци са осъдени да заплатят на въззиваемата страна – ответника „ЗД Б.И.“АД, разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на по 16 200 лв.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна жалба пред Върховния касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3