Определение № 30 от 07.01.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 07.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шести януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20242100501924 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.413 ал.2 ГПК и е образувано по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД с ЕИК-175074752,подадена от пълномощника юрисконсулт Ивета Тенева, против разпореждане № 13253 от 02.12.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 8147/2024г.по описа на БРС с което е

ОТХВЪРЛЕНО заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Х. И. И. с ЕГН********** за следните вземания:договорно възнаграждение от 115.09 лева; 240 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 360 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; такса в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислена на 16.06.2023г.;сумата от 400 лева представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни,начислени на 06.09.2023г.;сумата от 174.19 лв.законна лихва за забава за периода от 02.06.2023г.до 01.04.2024г.;сумата от 119.75 лв.законна лихва за периода от 01.04.2024г.до 27.11.2024г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.11.2024г. и разноски.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, внесена е дължимата държавна такса за обжалването.

Бургаският окръжен съд,като взе предвид исканията и твърденията на жалбоподателя,разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства,намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Заявителят „Профи Кредит България“ЕООД е подал пред БРС заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение Х. И. И. за плащане на задължения по договор за потребителски кредит при Общи условия сключен на 15.03.2023г.

С обжалваното разпореждане заявлението е отхвърлено за следните вземания: договорно възнаграждение от 115.09 лева; 240 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“; 360 лева възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“; такса в размер на 30 лева по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането начислена на 16.06.2023г.;сумата от 400 лева представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 дни,начислени на 06.09.2023г.;сумата от 174.19 лв.законна лихва за забава за периода от 02.06.2023г.до 01.04.2024г.;сумата от 119.75 1 лв.законна лихва за периода от 01.04.2024г.до 27.11.2024г.,законна лихва от датата на подаване на заявлението-28.11.2024г. и разноски.

БРС е отхвърлил заявлението по чл.410 ГПК в горепосочените му части в резултат на извършена служебна проверка за недействителност на договора за потребителски кредит ,при която е установил,че разходът за услугите „Фаст“ и „Флекси“ не е включен в ГПР ,което е в противоречие с чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, а задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени задължения противоречи на императивната норма на чл.10а ал.1 ЗПК. БРС е приел,че констатираните пороци в договора водят до недействителността му съгласно чл.22 и чл.23 ЗПК,като е изложил подробни мотиви,в които е обосновал извода си,позовал се е на актуална съдебна практика,формирана след Решението на СЕС от 21.03.2024г.по дело С-714/22,както и на други решения на СЕС по приложението на Директива 93/13.

В жалбата са релевирани подробни оплаквания в насока,че заповедният съд е излязъл извън предмета на дължимата проверка по чл.411 ал.2 т.3 ГПК и незаконосъобразно е извършил преценка за валидност на сделката и на нейни клаузи.Жалбоподателят счита,че в рамките на дължимата проверка заповедният съд неправилно не е отчел разпоредбата на чл.145 ал.2 ЗЗП,съгласно която преценяването на неравноправната клауза в договора не включва определянето на основния му предмет,както и съответствието между цената и възнаграждението от една страна и стоката и услугата,която ще бъде доставена или извършена в замяна,от друга страна,при условие,че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми,като неправилно е извършил именно такава преценка. В жалбата са изложени доводи за това,че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика за формиране на ГПР, тъй като подобно изискване имало само при наличието на референтен лихвен процент, като счита,че в случая е била спазена разпоредбата на чл.19 ал.4 ЗПК за това,че ГПР не може да бъде в размер по-висок от петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,определена с ПМС.

След поотделна и съвкупна преценка на представените по делото доказателства и съобразно закона,Бургаският окръжен съд намери обжалваното разпореждане за правилно,законосъобразно и обосновано,а жалбата срещу него за неоснователна по следните съображения:

В производството по чл.410 ГПК заповедният съд има задължение да прецени служебно дали искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на неравноправна клауза от договор,сключен с потребител,както и за съответствие със закона и добрите нрави,съгласно чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК.

Тъй като искането за издаване на заповед за изпълнение е основано на договор за потребителски кредит с небанкова финансова институция,по силата на който на длъжника се предоставя финансова услуга по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и той има качеството на потребител по смисъла на и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 9, ал. 3 ЗПК, в съответствие със законовите изисквания заповедният съд е извършил служебна преценка за наличието на неравноправни клаузи в договора.

Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя,че при дължимата проверка заповедният съд е излязъл извън предмета и,тъй като от мотивите на обжалваното разпореждане е видно,че съдът не е извършвал тълкуване на неясни клаузи от договора,нито е формирал изводи относно предмета му,а се е ръководил изцяло от съдържанието на договора за потребителски кредит и предоставяне на пакет „допълнителни услуги“ срещу възнаграждение,което е било част от погасителната вноска по кредита.

Приложението на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, съобразена с Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения и размера на ОЛП на БНБ към датата на сключване на договора, налага извод, че договореният ГПР не може да надвишава 50%.

2

По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК - "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Съгласно чл.19 ал.5 ЗПК клаузи в договор,надвишаващи определените размери в чл.19 ал.4 ЗПК,са нищожни.

В случая,видно от съдържанието на договора за потребителски кредит,ГПР е в размер на 47.91 %,а ГЛП- 40.90 %,но към посочения ГПР не е видно да са били включени разходите по споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Правилно БРС е приел,че разходът по кредита за "възнаграждение по споразумение за предоставяне на пакет допълнителни услуги“ , представлява "общ разход по кредита" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, но няма данни да е бил отразен като такъв в ГПР по процесния договор за кредит.

От съдържанието на договора е видно,че в него няма ясно разписана методика на формиране на ГПР,досежно компонентите му. Съгласно чл.11 ал.1 т.10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа „ годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.“ Следователно,ГПР представлява величина,която се формира по методика,императивно заложена в ЗПК относно участващите при определянето му компоненти,поради което кредиторът следва да посочи в договора съставните елементи,които участват във формирането на ГПР и е без значение дали ГЛП е фиксиран или променлив.Това не е било сторено,поради което правилно и законосъобразно БРС е приел,че договорът не съответства на законовото императивно изискване на чл.11, ал.1,т.10 ЗПК.С непосочването на допусканията,използвани при изчисляването на ГПР по определения в закона начин, без да има яснота в договора дали възнаграждението по споразумението за предоставяне на пакет допълнителни услуги е включено в общия разход по кредита и дали участва при определянето на ГПР, са нарушени императивните изисквания на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,а това нарушение води до недействителност на договора за кредит.

По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС мотиви, въззивният съд споделя и крайния му извод, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.22 ЗПК,поради което на основание чл.23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита. Неоснователни са и оплакванията в жалбата досежно отказа на съда да присъди законна лихва за забава за периода,предхождащ подаване на заявлението.Правилно е посочил заповедният съд,че съобразно чл.23 ЗПК при недействителен договор за потребителски кредит,потребителят не дължи лихви или други разходи по кредита.

Частната жалба следва да се остави без уважение като неоснователна,а обжалваното разпореждане да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран и на основание чл. 413, ал. 2 ГПК, Окръжен съд-Бургас ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 13253 от 02.12.2024г. постановено по ч.гр.д.№ 3

8147/2024г.по описа на БРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4