Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 264035 от 17.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 278/2021
Вид
Решение № 264035
Подписан
17.06.2021
В сила
17.06.2021
Състав
КАЛИНА КРЪСТЕВА АНАСТАСОВА, ЛЮБОМИР ИЛИЕВ ВАСИЛЕВ, ИВАН ГЕОРГИЕВ КИРИМОВ

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№…………….. гр. София, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА

АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 278 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 20223289 от 13.10.2020 г. по гр.д. № 77056/2018 г. по описа на СРС, 51 с-в е осъдена Република България, представлявана от Министъра на финансите, на основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ да заплати на М.С. ООД, ЕИК *******, сумата в размер на 6677,09 лева – обезщетение за вреди, изразяващи се в заплатена такса в периода от 01.01.2014 г. до 10.08.2014 г. по чл. 35а ЗЕВИ, обявен за противоконституционен с решение от 31.07.2014 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конституционно дело № 1/ 2014 г., ведно със законната лихва от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.

86, ал. 1 ЗЗД сумата 2029,72 лева – лихва за забава за периода от 03.12.2015 г. до 02.12.2018 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 648,27 лева -съдебни разноски.

Срещу така постановеното решение в частта на уважаване на предявения осъдителен иск по чл.

49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ е подадена въззивна жалба от ответника Република България, представлявана от Министъра на финансите с излагане на доводи за недопустимост, неправилност на постановеното решение; необоснованост и незаконосъобразност. Въззивникът сочи, че решението е недопустимо, тъй като Държавата не е легитимиран ответник, а такъв е НС. Отделно гражданският съд не е компетентен да разгледа делото, а то трябва да се разгледа от административните съдилища ако въобще съд има право да урежда последици от противоконституционност на закон. Чл.7 от КРБ не предвижда държавата да носи имуществена отговорност за вреди от законодателната дейност на НС. Приемането на противоконституционен закон не е противоправно поведение /деликт/ и нормите на чл.35а-35в ЗЕВИ не са увредили ищеца. Първоинстанционният съд е нарушил чл.14 ал.6 ЗКС, а обявената противоконституционност няма обратно действие /чл.151 ал.2 изр.3 КРБ/ . Само НС решава дали и как да уреди последиците от обявената противоконституционност на разпоредби на закон /чл.22 ал.4 ЗКС/ като съдът не може да контролира действията на НС. Не са настъпили вреди за ищеца, защото чл.35а-35в ЗЕВИ са били действащо право и таксите са събрани правомерно. Решенията на СЕС допускат национална уредба уреждаща такси върху производството на енергия от възобновяеми източници.

Моли за обезсилване или отмяна на решението на СРС и отхвърляне на предявеният иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна М.С. ООД в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивна жалба. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като съдът е обсъдил в него възникването на вземането и настъпването на изискуемост за изпълнение на същото.

Безспорно ищецът е заплатил /събрана му е/ такса по чл.35а-35в ЗЕВИ в размер на исковата сума и е понесъл имуществени вреди. НС е приело противоконституционен закон, за което отговорност носи държавата по чл.7 КРБ. Налице е деликт, а НС не е спазило чл.151 ал.2 КРБ да уреди възникналите правни последици т.е. има противоправно бездействие.

Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.

Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Във връзка доводите в жалбата за недопустимост и неправилност на решението, съдът намира следното:

За да уважи исковете СРС е приел, че безспорно ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник /има фотоволтаична централа/ . С приемането на чл.35а-35в ЗЕВИ е предвидено задължение ищецът да заплаща такса в размер на 20 % от преференциалната цена, като тази такса е събрана от „ЧЕЗ Електро България“ АД и е преведена по сметка на КЕВР. По делото е приложено удостоверение от КЕВР, че за процесния период е преведена исковата сума. С Решение №13 от 31.07.2014 г по к.д.№1814 г КС е обявил за противоконституционни чл.35а-35в ЗЕВИ. Ответникът има процесуална легитимация по чл.7 от КРБ, като хипотезата е извън тези по ЗОДОВ. НС не е спазило задължението си по чл.22 ал.4 ЗКС да приема закон, с който да уреди последиците от решението на КС.

Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд.

Както е прието в решение

№ 71/06.04.2020 г. по гр. дело № 3804/2019 г. на ІV ГО на ВКС , решение № 72/21.04.2020 г. по гр. д. № 2377/2019 г. на ІV ГО на ВКС и Решение №249 от 15.01.2021 г по гр.д.№4069/19 г на IV ГО на ВКС отговорност на НС е приетите от него закони да съответстват на КРБ, защото народните представители поемат като основно свое задължение да я спазват под клетва, която те полагат съгласно чл.76 ал.2 от КРБ при конституирането на всяко новоизбрано НС. Приемането на противоконституционен закон е неизпълнение на основното задължение за спазване на КРБ от мнозинството народни представители. То е във висша степен противоправно, защото съгласно чл.4 ал.1 от КРБ Република България е правова държава, която се управлява на първо място според Конституцията и на следващо място според законите на страната.

Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти, както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с КРБ. Държавата не би успявала да поддържа качеството си „правова“, ако не съществува ред за хармонизиране на законите с КРБ и осъществяването в действителност на правоотношенията в съответствие с нея. Ако е противоправно това, което нарушава закона, във висша степен противоправно е онова, което нарушава КРБ; и прекратяването на действието на противоконституционния закон е само първата стъпка за възстановяване на накърнеността на правовата държава. Възстановяването на правния ред може да бъде постигнато, като се отмени или прекрати приложението на противоконституционния закон. Ако действието на противоконституционния закон е запазено в някаква част, за държавата възниква задължението да възстанови правото и за тези отношения, които са се осъществили в нарушение на КРБ. ЗКС в своя чл.22, ал. 4 е съгласуван с установеното в чл. 151, ал. 2 от КРБ действие занапред на решенията на съда. Предвиденото в чл.151 ал.2 изр. 3 от КРБ неприлагане на обявения за противоконституционен акт, от момента на влизането на решението в сила, е пряка последица от самото решение. Същото има конститутивно действие, тъй като от момента на влизането му в сила обявения за противоконституционен акт не се прилага. То обаче има и установително действие, доколкото установява несъответствието на акта с конституцията. Това несъответствие съществува от момента на приемането на обявения за противоконституционен акт и затова се счита установено от този момент, а не възниква от момента на влизането на решението на КС в сила. Тъй като обявеният за противоконституционен акт е такъв от момента на приемането си, то и последиците от прилагането му също се явяват в противоречие с КРБ и запазването им би противоречало на принципа на правовата държава. Решението на КС за обявяването противоконституционността на акта обаче не урежда пряко тези последици. Като последица от него възниква задължението по чл. 22, ал. 4 от ЗКС на органа постановил акта да уреди възникналите правни последици от прилагането му. Текстът на разпоредбата е формулиран като задължение, а не като право на органа. Той установява не възможността НС да уреди възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, но го задължава да направи това, за да възстанови по този начин нарушения конституционен ред. Бездействието на НС да уреди правните последици от прилагането на противоконституционния закон е толкова противоправно, колкото и приемането на такъв закон. С приемането на противоконституционния закон НС нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, НС продължава да поддържа нарушения конституционен ред. За НС в правовата държава възниква същото задължение (да възстанови нарушения конституционен ред) и когато то отмени занапред приет от него закон, защото е противоконституционен.

Правните последици на влезлите в сила съдебни решения и присъди , индивидуалните административни актове и другите публичноправни актове, издадени въз основа на противоконституционния закон, сключените правни сделки при неговото действие, извършените плащания и други действия при осъществяването на права и в изпълнението на задължения, възникнали непосредствено от действието на противоконституционния закон и от публичноправните актове и сделките, извършени при неговото действие, не може да продължат да съществуват в своето непримиримо противоречие с конституционния ред. Ако те не бъдат уредени по справедлив начин, правовата държава би останала накърнена по правно непоносим начин. Докато НС не уреди всички правни последици от прилагането на противоконституционния закон чрез приемането на съответни правни норми, които чрез приложението им да компенсират продължаващото нарушение на правата, конституционният ред остава да бъде накърнен, което е несъвместимо с правовата държава. Народните представители имат задължението да спазват не само КРБ, но и закона, който ги задължава да уредят възникналите правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон, за да бъде възстановен напълно конституционния ред.

Продължаващите да съществуват правни последици от запазеното действие на обявения за противоконституционен закон винаги се поддават на правна уредба (най-малкото може да бъде създаден облекчен ред за определяне на вида и размера, както и за получаване на надлежното обезщетение), но по различни причини релевантните правни последици може да останат неуредени въобще или да бъдат уредени от НС непълно или неточно. Последното не прави накърнения конституционен ред невъзстановим. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на КРБ.

Доколкото пожертваното при запазеното действие на противоконституционния закон продължава да е на годно правно основание, увреденият не може да иска връщането и/или надлежно обезщетение от този, който е получил даденото или се е възползвал по друг начин от пожертваното; за увредения остава открита възможността да предяви на общо основание иск срещу държавата пред гражданския съд за обезщетение на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Народното събрание е висш държавен орган, в чиято компетентност КРБ е възложила осъществяването на най-важните държавни функции. То е част от системата на държавните органи, която е изградена на принципа на разделение на властите. В този смисъл НС е държавен орган олицетворяващ законодателната власт, което определя мястото му сред другите държавни органи, които имат своето място в изпълнителната и съдебната власт или са независими – БНБ, КФН, Сметна палата и други. Народните представители са лица от състава на НС, като държавен орган и са длъжностни лица, както лицата от състава на другите държавни органи и лицата, които осъществяват еднолично функциите на държавен орган. Те имат своя статут със съответните особености: функционален имунитет, имунитет от наказателно преследване и други.