Решение № 109 от 26.10.2022, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. , 26.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря Г.И.Г. като разгледа докладваното от Д.И.П. Гражданско дело № 20221860100276 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба, подадена от А. С. К., ЕГН: ********** – непълнолетна, със знанието и съгласието на нейната майка- П. Л. А., ЕГН: ********** срещу нейния баща С. Х. К., ЕГН: **********, въз основа на която се иска изменение на месечната издръжка, която ответникът е осъдена да заплаща на дъщеря си по гр.д.

№414/2019г. на РС-П. от 250 лв. на 500 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката.

В исковата молба се твърди, че с влязло в сила на 17.12.2014г. решение №170/17.12.2014г. по гр.д. № 495/2014г. на Районен съд-П. е прекратен бракът на родителите на ищцата- П. Л. А. и С. Х. К. и родителските права върху нея /А. К./ са предоставени на майка й, както и е постановено местоживеенето й да е при майката, а бащата е осъден да заплаща, на основание чл.143 ГПК, издръжка чрез законния представител- майката, в размер на 150 лв. месечно със законните последици, считано от влизане в сила на решението. Сочи се, че със спогодба, одобрена с определение № 65/18.06.2020г. в съдебно заседание на 18.06.2020г. по гр.д. № 414/2019г. на РС-П., бащата на ищцата- С. Х. К. се е задължил да й заплаща издръжка чрез законната й представителка и майка П. Л. А. в увеличен размер- от 150 лв. на 200 лв., ведно със законните последици, считано от 29.07.2019г. до 18.06.2020г., а считано от 19.06.2002г.- в увеличен размер от 250 лв. месечно, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за изменяване или прекратяване на издръжката. Ищцата сочи, че от определяне на сумата от 250 лв. като размер на издръжката са изминали две години, като понастоящем тя е непълнолетна /навършила 14 1 годишна възраст на 23.07.2020г./, учи в дневна форма на обучение в 9-ти клас на СУ „************“ гр.П. и посещава редовно учебните занятия, като вследствие преминаването в по-висока степен на обучение – от прогимназиален в среден курс, а и поради физическото й израстване, нуждите й от издръжка значително са се увеличили, особено в последно време, когато поскъпването на живота, породено и от инфлационните процеси, направило разходите по отглеждането и възпитанието й от майка й, при която живее, както и по обучението й, в пъти по-високи от тези по времето на определяне на сега дължимия от бащата размер на издръжката. Сочи се, че бащата по никакъв начин не участва в издръжката на момичето, извън определения му размер от 250 лв. месечно, които й се превеждат чрез съдебен изпълнител по образувано изпълнително дело пред ДСИ в РС-П., като по неизвестни за ищцата причини бащата избягвал контакти с нея. Известно й е, че междувременно бащата е придобил право на пенсия за прослужено време като „подземен работник“, чийто размер е около максималния и едновременно с това получава висок размер на трудово възнаграждение от местоработата му- „****************“ АД, тъй като упражнява високоплатени дейности, вкл. и взривни, под и над земята в обекти на фирмата му, т.е. възможностите на бащата за участие в издръжката й към момента били значителнов пъти по-добри от тези, които е имал към момента на определяне на сегашния размер на издръжката, като доходите му в пъти надвишават доходите на майката, при която живее и която се грижи за отглеждането й.

В едномесечния срок по чл. 131, ал.1 ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от ответника С. Х. К., като същият е взел становище по исковата молба чрез упълномощения адв.Д. Н. от ВрАК. Ответникът заявява, че не оспорва факта, че е баща на ищцата А. С. К., която е на 16 години. Оспорва обаче предявения срещу него иск като счита, че размерът на претендираната месечна издръжка е завишен, предвид възможностите му за даване на такава и нуждите на ищцата. Освен това твърди, че от момента на раздялата с майката до днес дава редовно освен присъдената издръжка и други средства за дъщеря си, изразяващи се в пари и подаръци. Ответникът сочи, че и към настоящия момент издръжката от 250 лв., която дава на дъщеря си, е по-голяма от минималната за страната. Сочи, че не отговаря на истината твърдението на ищцата, че по никакъв начин не участва в издръжката й, извън определения от съда размер от 250 лв. и че избягва контакти с нея. Твърди, че през седмица-две се среща с нея в гр.З., разговарят и й дава различни суми на ръка, за което представя разписка, подписана от него и ищцата. Счита, че за период от две години обстоятелствата не са се променили така съществено, че да се налага двойно увеличение на издръжката на дъщеря му, още повече, че често й давал различни суми за покриване на нуждите й. Моли съда да определи месечна издръжка за дъщеря му не по-голяма от 300 лв. и да отхвърли иска за горницата до 500 лв. като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцата А. С. К., се явява лично и със законния си представителсвоята майка П. Л. А., с чието съгласие е подадена исковата молба и се представлява от упълномощения адв.С. П. от САК. В хода на устните състезания по делото адв.П. моли съда 2 да постанови решение, с което да измени издръжката на ищцата така, както е поискано с исковата молба. Според адв.П. от събраните по делото доказателства се установява категорично, че са налице основания за изменение на присъдената издръжка. Сочи, че изминалият период от определяне предходния размер на издръжката е две години, от когато инфлацията е нараснал с 25%, а детето физически е израснало и се намира в преходна възраст- преминало е от малолетие в непълнолетие, което обстоятелство само по себе си следвало да се вземе предвид. Освен това, детето учело вече на друго място, което налагало пътуването му и се налагало извършването на транспортни разходи, разходи за храна и други, свързани с обучението. Самото израстване на детето също налагало изменение на издръжката, за което дала показания свидетелката А. К.- сестра на ищцата и които се иска да бъдат кредитирани. Според адв.П. по делото се установило и че в доходите на ответника има сериозни изменения, тъй като са се увеличили почти два пъти, предвид получаваната от негова страна пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи се, че неговите доходи, в сравнение с тези на майката, са в съотношение 1 към 2.81. Оспорва се частният документразписка, с която ответникът цели да докаже, че инцидентно е давал пари и подаръци на ищцата, като се сочи, че дори това да е така, то няма връзка с предмета на делото, а ако разписката се цени като доказателство, то тя доказва, че ответникът има възможност да дава издръжка в по-висок размер. Адв.П. моли искът да бъде уважен както по основание, така и по размер. Претендира разноски от името на доверителката си. Иска се съдът да допусне предварително изпълнение на решението.

Ответникът С. Х. К. се явява лично в първото съдебно заседание и се представлява от адв. Д. Н. от ВрАК, която оспорва исковата молба. В първото с.з. бе предложен от страна на ответника проект за споразумение, при което той се съгласява да заплаща на дъщеря си издръжка в размер на 300 лв., но предложението не бе прието от ищцовата страна. В хода по същество на делото адв.Н. заявява, че предложеният от тях размер на издръжката сериозно надвишава сумата, която би следвало да бъде присъдена като дължима от страна на нейния доверител. Сочи, че изминалият период от време, след който се иска изменение на издръжката, не е чак толкова дълъг- само две години и не са съгласни с искането за двойно увеличение на издръжката. Адв.Н. сочи, че детето не боледува често, не страда от някакво сериозно заболяване, което да изисква непрекъснато лечение и лекарства По делото не се доказало и детето да има нужда от средства за извънкласни дейности. Според адв.Н. детето било средностатистически тийнейджър. В тази връзка адв.Н. заявява, че поддържат всички доводи, изложени в отговора на исковата молба. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна и моли при присъждане на разноските да се съобрази чл.78, ал.2 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

В кориците на приобщеното гр.д. № 414/2019г. на РС-П. се намира удостоверение за раждане на А. С. К. серия КМР № *******, издадено от община П., видно от което А. С. К. е родена на **********г. от родители П. Л. К. и С. Х. К., за което е издаден акт за раждане 3

№ 61 от **********г. от община П..

Видно от решение №170 от 17.12.2014г. по гр.д. 495 от 2014г. по описа на РС-П., с него е прекратен по взаимно съгласие бракът между П. Л. К. и С. Х. К. и е утвърдено постигнато между тях споразумение, по силата на което упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете- А. С. К. е предоставено на майката- П. Л. К., при която е определено и местоживеенето на детето, а на бащата С. Х. К. е определен режим на лични отношения с детето А. С. К.. Със същото решение бащата е осъден да заплаща на дъщеря си А. С. К. месечна издръжка в размер на 150.00 лв., платима чрез нейната майка и законен представител, считано от влизане в сила на решението, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска.

Видно от приобщеното по настоящото дело гр.д. №414/2019г. по описа на РС-П., същото е приключило с постигната между страните - П. Л. А. и С. Х. К., спогодба, одобрена с определение №65 от 18.06.2020г. на РС-П., по силата на което С. К. се е задължил да заплаща на малолетното си тогава дете- А. С. К., чрез нейната майка и законен представител, месечна издръжка в размер на 200.00 лв., считано от подаване на исковата молба на 29.07.2019г. до 18.06.2020г., ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, а считано от 19.06.2020г. – месечна издръжка в размер на 250.00 лв., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й изплащане, до настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката.

Към исковата молба е представена служебна бележка № 97/11.04.2022г., издадена от СУ „************“- гр.П., издадена в уверение на това, че А. С. К. е била записана в 9-ти клас, дневна форма на обучение през учебната 2021/2022 година в учебното заведение и посещава редовно учебни занятия.

Представено е към исковата молба и удостоверение, издадено на 28.04.2022г. от ОУ „*****************“ с.А., за доходите на П. Л. А. за периода май 2021г.- април 2022г., които брутно за периода възлизат на 18886.28 лв., което средномесечно се равнява на 1574 лв.

Според намиращото се в кориците на гр.д. №414/2019г. на РС-П. удостоверение за доходите на П. Л. А., издадено на 18.07.2019г. от същото работно място- ОУ „*****************“ с.А., за 12-месечен период от юли 2018г. до юни 2019г. тя е получила брутно 13318.68 лв., което средномесечно дава доход от 1110 лв.

Към отговора на исковата молба е приложено удостоверение от 07.07.2022г., издадено от „****************“ АД относно възнаграждението, получавано от С. Х. К. за периода юни 2021г.-юни 2022г. Общо брутния доход на лицето за посочения период е отразено, че възлиза на 35 947.46 лв., което средномесечно се равнява на 2765 лв.

Служебно от съда също е изискана информация от работодателя на ответника К.„****************“ АД за получаваното от него възнаграждение, като от дружеството са представили удостоверение изх. индекс *********/07.09.2022г. Според удостоверението за периода септември 2021г.- август 2022г. С. Х. К. е получил брутно трудово възнаграждение 4 от 33892.37 лв., като средномесечното му възнаграждение възлиза на 2824 лв. брутно и 2400 лв. нетно.

В кориците на гр.д. №414/2019г. на РС-П. фигурира и удостоверение за доходите на С. Х. К. в периода март 2019г.- ноември 2019г., издадено на 18.12.2019г. от „****************“ ООД. Според това удостоверение месечният брутен доход на С. Х. К. от работа в дружеството е бил 659.58 лв.