Присъда № 632 от 06.11.2024, Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 632 от 06.11.2024г. постановена по НОХД № 8128/2024г. по описа на СРС, 111 – ти н.с.

Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против В. С. Б., с ЕГН: ********** за това, че на 11.01.2022г. в неустановен момент, от 21:18ч. до 22:00ч. в град София, в гараж, оборудван като жилищно помещение, находящ се на хх отнел чужди движими вещи – 1 бр.мобилен телефон марка ,,Самсунг“, модел ,,Галакси М 21“, на стойност 280.00 /двеста и осемдесет/ лева, 1 брой карта памет с неустановена марка, 32ГБ на стойност 25, 20 /двадесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева и парична сума в размер на 50,00 /петдесет/ лева или вещи на обща стойност 355,20 /триста петдесет и пет лева и двадесет стотинки/ лева от владението на В. Д. В., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК и за това, че на 11.01.2022г., в периода от 22:00ч. до 22:20ч., в град София, в гараж, оборудван като жилищно помещение, находящ се на хх с цел да набави за себе си имотна облага, принудил В. Д. В. чрез заплашване, че няма да му върне мобилен телефон марка ,,Самсунг“, модел ,,Галакси М 21“ /предмет на извършената по – рано кражба/, да извърши нещо противно на волята му, а именно да му предостави парична сума в размер на 500 /петстотин/ лева и с това му причинил имотна вреда в размер на 500 /петстотин/ лева – престъпление по чл.214, ал.1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение. Счита, че от събраните в хода на проведената съкратена процедура по чл.371, т.2 от НПК и в частност от приобщените в досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства безспорно се доказва, че подсъдимият В. Б. е извършил престъпленията, за които е бил подведен под наказателна отговорност. Предлага на съда да го признае за виновен и по двете обвинения, като за като за престъплението по чл.194, ал.1 от НК му наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1г.и 6м., а за това по чл.214, ал.1 от НК – над предвидения минимален размер, но под средния такъв като му присъедини и кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. В заключение пледира на подсъдимия да бъде определено едно общо най – тежко наказание лишаване от свобода, към което да бъде присъединено и наказанието глоба.

Защитникът на подсъдимия се съгласява с аргументинте на прокурора относно съставомерността на изпълнителните деяния и тяхната обоснованост и доказаност. Счита обаче, че наказанията, които съдът ще отмери на подсъдимия, следва да бъдат към предвидения в закона минимум предвид доброто процесуално поведение на лицето и оказаното съдействие за разкриване на обективната истина.

В своя лична защита и последна дума подсъдимият В. Б. заявява, че съжалява за извършеното и моли за по – леко наказание.

Съдът, като прецени събраните в хода на наказателното производство 1 писмени доказателства и доказателствени средства, становищата на страните и техните искания, приема за установено следното:

Подсъдимият В. С. Б. хх с ЕГН: **********.

Подсъдимият В. Б. живеел заедно с приятелката си – свидетелката Н. К.

М. в град София, в гараж, оборудван като жилищно помещение, находящ се на хх. Помещението било използвано от свидетелката, за да извършва и сексуални услуги срещу заплащане.

Подсъдимият Б. бил наясно с обстоятелство, че свидетелката Н. М. проституира, като се съгласявал с това.

В неустановен по делото момент, приятел на подсъдимия Б. дори публикувал обява в интернет сайта ,,Ало.БГ“ за извършваните то свидетелката М. услуги.

На 11.01.2022г.вечерта, подсъдимият В. Б. и свидетелката Н. М. били в наетото от тях помещение на хх. Междувременно същата вечер свидетелят В.

В. разглеждал обяви в интернет сайта ,,Ало.БГ“, като в него видял обява за компаньонка, публикувана от името на свидетелката М.. Обявата била придружена с нейна снимка, като в нея били посочени още телефон за контакт и цена за ,,стандартна услуга“, както и че услугата се извършва в хх, гр.София.

В 21:05ч. свидетелят В. телефонирал на посочения телефон за контакт с абонатен номер хх, на който приел разговора лице от женски пол. Двамата се уговорили да се срещнат, като в разговора свидетелката М. предоставила и контактен адрес, на който свидетелят В. да я посети, а именно в хх.

След като разговорът приключил, свидетелят В. се насочил към указания му адрес с лек автомобил хх. Пристигайки на мястото около 21:18ч. свидетелят В. отново телефонирал на горепосочения номер, като свидетелката М. му заявила да изчака. След около минута врата на гаража, където живеела, се отворила и от помещението излязла свидетелката М., която свидетелят В. разпознал от снимките в обявата на сайта. Свидетелката М. поканила свидетеля В. в помещението, след което заключила входната врата, оставяйки ключа на бравата. В помещението свидетелят В. възприел телевизор, шкаф и легло, в което лежал подсъдимият В. Б. , завит през глава по начин, че свидетелят В. не могъл да разпознае какъв е полът на лицето, лежащо на леглото. Изненадан от присъствието на друг човек, свидетелят В. погледнал свидетелката М. като същата обяснила, че това е нейна приятелка, която спи, затова поканила свидетеля В. да правят секс в банята. Свидетелят В. първоначално се съгласил, като извадил от чантата си паричната сума от 60.00 лева, колкото била обявена в сайта цена на ,,стандартна услуга“ и я подал на свидетелката М.. След това оставил чантата и якето си върху табуретка в помещението. В чантата си свидетелят В. съхранявал лични документи лична карта, СУМПС и контролен талон към него, служебна карта на МВР, парична сума в размер на 50.00 лева, както и един брой мобилен телефон марка ,,Самсунг“, модел ,,Галакси М 21“, на стойност 280 лева, в който била поставена карта памет с неустановена марка , 32ГБ на стойност 25.00 лева или вещи на обща стойност 355.20 лева. Двамата със свидетелката М. влезли в 2 банята, като последната затворила вратата.

Докато свидетелите В. и М. се забавлявали в банята, подсъдимият В. Б. станал от леглото и видял оставените от свидетеля В. вещи на табуретката в стаята. Възползвайки се от обстоятелството, че лицето се намирало в банята, подсъдимият взел решение да провери съдържанието на чантата и да отнеме вещите в нея. Подсъдимият извадил от чантата мобилният апарат с поставената в него карта памет, както и паричната сума от 50.00 лева. След това оставил чантата обратно върху табуретката и отново се върнал в леглото, завивайки се през глава.

Междувременно свидетелят В. се усъмнил в свидетелката М. и преустановил контакта си с нея. Излизайки от банята, свидетелят взел якето и чантата си без да провери съдържанието й и излязъл.

След като свидетелят В. излязъл, подсъдимият В. Б. веднага споделил със свидетелката М., че е откраднал телефона на клиента й, изваждайки мобилното устройство от джоба на дънките си, за да й го покаже.

Около 22:00ч., когато вече се намирал пред квартирата си в хх, свидетелят В. отворил чантата си, установявайки липсата на описаните по – горе вещи. Веднага се върнал на адреса на свидетелката М., като почукал на вратата. Когато свидетелката отворила, В. влязъл и заявил, че се иска обратно телефона. Тогава видял, че в помещението се намира и подсъдимият В. Б..

Свидетелката М. отрекла да е взимала мобилното устройство, като първоначално подсъдимият Б. се разгневил, стиснал юмруците си и се приближил към свидетеля В., като говорейки през зъби му казал: ,,Махай се, няма никакъв телефон тук, излизай, че иначе ще те пребия, ще ти еба майката“. Свидетелят В. обаче настоял. Подсъдимият Б. му заявил, че няма да му върне мобилния апарат ако не му даде сумата от 500.00 лева. В изпълнение на това свое решение деецът казал на свидетеля В.:,, Ти мъж ли си?“, добавяйки: ,,Дай ми 500 лева, иначе няма да видиш никакъв телефон“.

Свидетелят първоначално поискал потвърждение, че телефонът е у подсъдимия, като поискал да му го покаже, но подсъдимият Б. заявил, че първо иска да види парите. Принуден от поведението на подсъдимия и желанието да си върне телефона, в който имало ценна информация, свидетелят В. се върнал в квартирата си, откъдето взел паричната сума в брой от 500.00 лева и веднага се върнал в гаража на хх.

Докато чакал свидетеля В. да се върне с исканата сума, подсъдимият Б. извали от мобилното устройство поставените в него карта памет и СИМ карта и ги счупил.

Около 22:20ч., след като свидетелят В. почукал, подсъдимият Б. отворил вратата на помещението, оставяйки пострадалия да влезе. Свидетелят В. оставил исканата сума върху леглото, след което свидетелката М. му подала мобилния телефон, а свидетелят излязъл. Качвайки се обратно в автомобила си, свидетелят В. се опитал да отключи телефона си, но установил липсата на СИМ – картата и картата с памет, поставени преди това от него. Връщайки се 3 в гаража, свидетелят В. отново бил посрещнат от подсъдимия Б., който заявил, че не е взимал никакви карти. На настояването на свидетеля В. да върне картите, подсъдимият Б. станал агресивен, като започнал да му крещи:,,ти не разбра ли, че няма карти“, заплашвайки го, че ще го набие ако не спре да нахалства, правейки жест с дясната си ръка все едно ще го удари. Изплашен, свидетелят В. се прибрал у дома.

На следващия ден 12.01.2021г. свидетелят В. В. подал заявление до Началника на 01 РУ – СДВР за извършената кражба. На същата дата бил извършен разпит на заявителя в който същият подробно описал цялостната случка, с участието на свидетелката Н. М. и подсъдимия В. Б..

Гореизложената фактическа съдът възприе за безспорно установена и доказана обстановка от събраните в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на съкратената процедура по чл.371, т.2 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства. Следва да бъдат кредитирани с необходимата степен на доверие няколкократните показания на разпитания в качеството на свидетел. Предвид заеманата то него полицейска длъжност в органите на МВР и предвид очевидната безпристрастност и липса на заинтересованост от депозиране на лъжливи показания, изложените твърдения относно механизма на извършване на двете изпълнителни деяние и тяхното авторство следва да се възприемат като абсолютно правдиви. При своите разпити свидетелят В. детайлно описва цялостното поведение както на подсъдимия В. Б., така и на свидетелката Н. М.. Изложените фактически данни се потвърждават и от показанията на свидетелите К. Б. (брат на подсъдимия), Н. М., Б. И., К. М. и Е. С.. С необходимата степен на достоверност следва да бъдат кредитирани изнесените от свидетелката Н. М. факти, дадени пред съдия и пред органите на досъдебното производство.

Видно от нейните показания е, че свидетелката е била също очевидец на действията на подсъдимия В. Б., като в своите изложения в общи линии потвърждава изнесените данни от пострадалия свидетел В.. В разпитите си М. е категорична, че подсъдимият е отнел мобилния телефон от пострадалия, а картите от него извадил и счупил. Същевременно пред съдия от СРС свидетелката допълва, че подсъдимият е поискал от свидетеля В. сумата от 400 лева, за да му върне телефона, които последният му дал. Показанията на двамата свидетели – очевидци В. В. и Н. М. се потвърждават и от извършените разпознавания на последната и на подсъдимия, извършени от свидетеля В. В., както и от разпитите на участвалите като поемни лица Б. И. и К. М.. Видно от назначената по досъдебното производство съдебно – оценителка експертиза е, че общата пазарна стойност на инкриминираните вещи възлиза на 345,20 лева. Съдът не констатира опорочаване на събраните в хода на досъденото производсто писмени доказателства и доказателствени средства, което да обуславя частичното изключване на което и да е от тях от съвкупната доказателствена маса. Същите кореспондират с изискванията на чл.104 и чл.105, ал.1 от НПК, поради което и служат за законова основа при 4 постановяване на присъдата.

В заключение следва да се посочи, че всички събрани по делото писмени доказателства са еднопосочни и относително непротиворечиви досежно механизма на извършените изпълнителни деяния и техния автор, поради което и не се налага да бъдат обсъждани по - детайлно.