Решение № 14374 от 17.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14374 гр. ., 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110101101 по описа за 2026 година

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 302,52 евро, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № . за увреди по лек автомобил марка „.“, с peг. № ., причинени при ПТП на 09.04.2024 г., настъпило в гр. ., на светофар на бул. „.“, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба ищецът . АД твърди, че на 09.04.2024 г. в гр. ., на светофар на бул. „.“, водачът на лек автомобил „.“, с peг. № . не е съобразил разстоянието и скоростта на движение и е реализирал ПТП с лек автомобил „.“, с peг. № ., в резултат от което били причинени щети на лек автомобил „.“, с peг. № .. За увредения автомобил била сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищцовото застрахователно дружество – полица № ., валидна от 01.12.2023 г. до 30.11.2024 г., по която била образувана щета № . по повод настъпилото застрахователно събитие. Ищецът излага, че било определено застрахователно обезщетение в размер от 7593,19 лв., включваща извършените от сервиза ремонтно-възстановителни работи, която сума била заплатена на извършилите ремонта сервизи с преводни нареждания от 19.11.2024 и 02.09.2025 г. Твърди, че за лек автомобил „.“, с peг. № . била сключена задължителна застраховка „.“ на автомобилистите при ответника .

АД с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради което е придобил регресно вземане срещу последния за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение, с оглед приноса на застрахования при него водач при настъпване ПТП. Поддържа, че е предявил регресната си 1 претенция за обща сума в размер на 7608,14 лева, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, която била получена на 17.09.2025 г. С писмо от 05.11.2025 г. от страна на ответника е посочено, че сумата по процесната щета ще бъде намалена със сумата 591,67 лева, а на 12.11.2025 г. било уточнено, че сумите за резервни части били изчислени по цени на алтернативни доставчици и била преизчислена сумата за труда. Поддържа, че размера на дължимото обезщетение се определя по средни пазарни цени, като в това понятие се включва цената от всички доставчици, вкл. оригинални части, втора употреба и алтернативни доставчици и в тази връзка счита, че обезщетението е изчислено неправилно от ответника в по-нисък размер. Прави искане да му бъдат присъдени и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника . АД, с който оспорва иска по основание и размер. Възразява, че извършеното в полза на ищеца извънсъдебно плащане на обезщетение било в необходимия размер за отстраняване на действителните вреди по увредения автомобил. Счита, че размерът на изплатеното обезщетение е неправилно определен, като са използване завишени цени за труд и материали.

Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка ".", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "." – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по ".". Когато вредата е причинена от водач на моторно превозно средство, който има валидна задължителна застраховка "." на автомобилистите, застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в правата на увреденото лице, може да предяви претенцията си към причинителя само за размера на причинените вреди, които надхвърлят размера на застрахователната сума по договора за задължителната застраховка, както и за вредите, причинени от водача на моторното превозно средство, за които застрахователят по задължителна застраховка "." на автомобилистите е отказал да заплати обезщетение на основание чл. 494 КЗ.

По иска по чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е застраховател по валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка за увредения автомобил, а ответникът е застраховател на „ГО“ на виновния водач, че в срока на застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане вследствие виновно и противоправно поведение на водача, чиято . е застрахована при ответника, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска; заявения от него механизъм на настъпване на ПТП, причинната 2 връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размера на действителните вреди, както и че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение на водача на увредения автомобил.

Между страните не е налице спор, че на 09.04.2024 г. в гр. ., на светофар на бул. „.“, водачът на лек автомобил „.“, с peг. № . .., чиято . била застрахована при ответника не е съобразил разстоянието и скоростта на движение, и е реализирал ПТП с лек автомобил „.“, с peг. № ., който бил застрахован при ищеца по имуществена застраховка „Каско“, в резултат от което били причинени щети на лек автомобил „.“, с peг. № ., за възстановяването на които ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 7593,14 лева и за определянето на което е сторил ликвидационни разноски в размер на 15 лева, както и че ответникът е изплатил извънсъдебно сумата от 7016,47 лева по процесната щета.

Единственото спорно обстоятелство по делото е какъв е действителният размер на причинените вреди по л.а. „.“, с peг. № .. За изясняване на относимите към този въпрос факти по делото е изготвена автотехническа експертиза, чието заключение съдът счита, че следва изцяло да бъде кредитирано, тъй като достатъчно пълно и ясно разяснява необходимите дейности за възстановяването на посочения автомобил, както и средните пазарни стойности на същите. От заключението на САТЕ се изяснява, че стойността необходима за възстановяване на автомобила, изчислена по средни пазарни цени към датата на произшествието е 7 844,39 лева. Отговорността на ответника е ограничена от размера на платеното от ищеца по имуществената застраховка „Каско“, поради което за ответника е възникнало задължение в размер на 7593,17 лева, към което следва да бъдат прибавени и обичайните ликвидационни разноски в размер 15 лева, тоест общо за сумата 7 608,14 лева.

Доколкото са налице доказателства, че след заплащане на извършения ремонт от страна на ищеца, същият отправил регресна покана до ответника за възстановяване на сумата 7608,14 лева, както и е безспорно, че ответникът извънсъдебно е заплатил 7016,47 лева, то съдът намира, че остатъкът от 591,67 лева, който се претендира в настоящото производство е останал дължим.

Предвид това следва, че е възникнало претендираното от ищеца регресно вземане и предявеният иск следва изцяло да бъде уважен, като бъде присъдена и законната лихва, считано от предявяването му.

По отговорността на страните за разноски:

При този изход на спора право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК има ищецът, на когото следва да бъде присъдена сумата 205,57 евро за платени държавна такса, депозит за изготвяне на САТЕ и юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размер 30 евро, при съобразяване на сложността на делото.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ОСЪЖДА . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.

ДА ЗАПЛАТИ НА . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. . на основание чл. 411 КЗ сумата 302,52 евро, представляваща неизплатена сума по регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № ., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2026 г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „. ДА ЗАПЛАТИ НА . АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. ., сумата 205,57 евро, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4