Решение № 10860 от 05.12.2025, Административен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 10860

Бургас, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XVI-ти тричленен състав, в съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА

Членове:

ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА

МАРИНА НИКОЛОВА

При секретар ВИКТОРИЯ ТАШКОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА ДРАГНЕВА канд № 20257040601609 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от Началник отдел „Оперативни дейности“, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция Фискален контрол на НАП против решение № 579/23.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 817/2025 г. по описа на Районен съд - Бургас. Решението се обжалва като неправилно и незаконосъобразно. Не споделя мотивите на съда за преквалификация в частта на санкционната норма и намаляне размера на наложената имуществена санкция. Възразява, че самото естество на нарушението – липса на фискално устройство, винаги води до неотразяване на приходи, тъй като препятства упражняването на текущия фискален контрол и проследимостта на паричните потоци. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление.

Ответникът – „СОАР“ ООД с [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [жк], [адрес], представлявано от Е. А., не изразява становище по касационната жалба.

Административен съд - Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд - Бургас е изменил наказателно постановление № 802174-[рег. номер]/17.12.2024г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на НАП, с което на „СОАР“ ООД за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000,00 лева, като съдът е преквалифицирал в частта относно приложимата санкционна разпоредба в чл.185, ал.2, изр.2 вр. ал.1 от ЗДДС и е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1 000,00 лева. За да постанови решението си, съдът е приел, че АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи и при спазване на срока по чл.34 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието, предвид това, че за конкретната продажба фискална касова бележка не е издадена, тъй като в обекта липсвало монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, поради което правилно е ангажирана отговорността на дружеството за нарушение на чл.118, ал.4 от ЗДДС, вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. Съдът, след като е съобразил, че наказващият орган не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП, че нарушението води до укриване на приходи и в какъв размер е приел, че изводите в тази насока за формални, при липсата на ясни и коректни твърдения да са били укрити приходи. Ето защо е приел за неправилно приложена хипотезата на ал.2 на чл.185 от ЗДДС, поради което е преквалифицирал нарушението като такова по ал.1 на правната норма и съобразно нея е определил имуществена санкция в размер на 1 000,00 лева.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Настоящия съдебен състав счита, че решението на първоинстанционния съд е допустимо, правилно и законосъобразно.

След извършена проверка на 28.06.2024г. в търговски обект – каравана за бургери, находящ се в [населено място], къмпинг Каваци на входа на плажен фестивал ЕХХЕ, стопанисван от „СОАР“ ООД, е установена липсата на монтирано, въведено в експлоатация, дистанционно свързано към НАП, работещо фискално устройство. Извършена е контролна покупка на стойност 5,00 лева, която била заплатена посредством фестивална карта, в която предварително са депозирани пари, внесени на каса, разположена на входа на фестивала, за което плащане в обекта е издаден документ на стойност 5,00 лева, в който е описан потребителски номер и потребител, без за покупката да бъдат издадени фискален касов бон, поради липсващо в обекта фискално устройство или касова бележка от ръчен кочан. Приета за нарушена е нормата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006г. на МФ, във вр. с чл.118, ал.4 от ЗДДС, и е [жк], като нарушение на нормативен акт по приложението на ЗДДС и е приложена санкционната норма на чл.185, ал.2 от ЗДДС.

Съгласно чл.185, ал.2 от ЗДДС, извън случаите по ал.1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл.118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал.1. Съответно в ал.1 е предвидено, че на лице, което не издаде документ по чл.118, ал.1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 [рег. номер]., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер [рег. номер] 4000 лв.

Видно от изложено, нормата на чл.185, ал.2 от ЗДДС съдържа в себе си две хипотези, като разграничителният критерий е дали нарушението е довело до неотразяване на приходи или не.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че след като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то приложимата санкционна норма е тази на чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС, която е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Съответно, нито в съставения АУАН, нито в издаденото НП е налице позовава на хипотезата на неотразяване на приходи, въпреки приложената санкционна норма. Застъпената в касационната жалба теза, че естеството на нарушението – липса на фискален апарат неминуемо води до такъв ефект, не санира липсата на мотиви, като изводът за неотразяване на приходи не може да почива на принципа на формалната логика, на който принцип не може да се реализира и административнонаказателната отговорност. В този смисъл, за да бъде приложена всяка една конкретна санкционна норма, то в хода на административнонаказателното производство следва да бъдат установени всички съставомерни факти и обстоятелства и те да бъдат посочени както в АУАН, така и в НП.

Правилно първоинстанционния съд е определил размер на имуществената санкция към минималния предвиден в нормата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, тъй като в хода на административнонаказателното производство, съответно в хода на съдебното производство не са установени факти и обстоятелства и не са събрани доказателства, които да обосноват определянето на по-висок размер.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Бургас

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 579/23.07.2025 г., постановено по а.н.д. № 817/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: