Решение № 65 от 25.10.2023, Районен съд - Радомир
- Съд
- Районен съд - Радомир
- Дело
- Административно наказателно дело 155/2023
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 25.10.2023
- Състав
- ИВЕТА ПАВЛОВА ТАКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.30, ал.3,т.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
- чл. 70, ал.1 · Закон за рибарството и аквакултурите
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Радомир, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВЕТА П. ТАКОВА при участието на секретаря В.М.К. като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно наказателно дело № 20231730200155 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. В. против НП №. г. на началник отдел „Рибарство и контрол-Западна България“ гр.София, при Главна дирекция “ Рибарство и аквакултури“ Главна дирекция към ИАРА, с което на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА му е наложено административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т.1 от ЗРА.
Във въззивната жалба и в с.з. от адвокат-пълномощника на жалбоподателя са развити подробни правни доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се авторството и фактическата обстановка изложена в АУАН и НП, сочат се допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП.Претендират се на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН направените по делото разноски.
Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител юк.П. оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
Като прецени процесуалната допустимост на жалбата, взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери следното:
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, против подлежащ на съдебен контрол акт от лице с правен интерес.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В АУАН № . от 30.11.2022г. е описано от фактическа страна, че на13.10.2022 г., при извършена рутинна проверка от служители на ИАРА - П. на язовир „П.“, в землището на село Р., община Радомир,в залива под селото под бетонната беседка на , на място с GPS координати:-42°31'38 „ :N 22°52'08 “ Е, в 13.10 часа е установено от същите, че жалбоподателят Г. В. извършва любителски риболов, посредством 2 броя въдици, потопени във водата в работно положение и контролирани от последния. Констатирано е също от проверяващите, че участъкът от язовира, в който жалбоподателят риболовства е целогодишно забранен за извършване на риболов със Заповед № РД 09-89/03.02.2022 г. на Министъра на земеделието.
След легитимация и опит да бъде извършена контролна проверка В. отказва съдейстивие на служителите на ИАРА , като отказва да представи личната си карта за съставяне на АУАН и е поискано съдействието на органите на МВР.
Жалбоподателят е призован на 30.11.2022г. да се яви в офиса на ИАРА-Перпник , на която дата му е съставен АУАН за нарушение по чл.30, ал.3,т.1 от ЗРА.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение срещу издадения акт от страна на жалбоподателя .
Въз основа на така съставения АУАН административно-наказващия орган е издал наказателно постановление №. г., с което на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА е наложил на Г. В.
В. административно наказание глоба в размер на 1 500 лева за нарушение на чл. 30, ал. 3, т.1 от същия закон.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП и процесния АУАН. Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите на адвокат-пълномощника на жалбоподателя, като счита, че при провеждане на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата рамка, в която следва да организира защитата си. Правилно са определени от АНО нарушената и санкционна правни норми. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник отдел „Рибарство и контрол-Западна България“ при ИАРА, който е оправомощен със Заповед №РД 09-406 от 01.04.2022г. на Министъра на земеделието.
По същество на спора, настоящият състав намира,че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не бе безспорно доказана, предвид събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези приложени в административно-наказателната 2 преписка.Същата се разколебава от твърденията на жалбоподателя и показанията на свидетеля Михаил В. В.-брат на жалбоподателя, който при разпита си пред съда заявява, че именно той се е намирал на процесната дата на яз.П. с описания в АУАН автомобил и е риболовствал на посоченото място, но по грешка е взел риболовния билет на брат си и ог е предоставил на проверяващия А., след което си е събрал въдиците и си е тръгнал с личния автомобил „Тойота Карина“ с рег.№РК 4017 АС, сочен от проверяващите като автомобил присъствал на мястото на извършване на администартивното нарушение.От своя страна в хода на съдебното дирене свидетелят М. А.-актосъставител сочи:“ Лицето беше само, той започна да си събира въдици, багаж. След като отказа да си предостави личната карта за съставяне на АУАН, подадох сигнал на тел.112 и обясних къде се намирам……...“ Т.е той не е констатирал на място самоличността на нарушителя, а е изготвил АУАН въз основа на предоставения риболовен билет.Освен това същият свидетел заявява : “ След съставянето на АУАН жалбоподателя не съм го виждал. Жалбоподателят В. съм го виждал към момента на констатиране на нарушението и при съставянето на АУАН… Днес в сградата на съдебната палата преди настоящото съдебно заседание видях в коридора лице, което прилича на жалбоподателя само, че по –пълен, все пак е минала една година от случая. „ Свидетелят С.
М., който е присъствал при констатиране на нарушението също заявява: „Видях риболовния билет на нарушителя, има поставена снимка. Лицето, което установихме на мястото, беше същото като на снимката. Жалбоподателят е отвън в коридора в съдебната палата, само е попълен. Ние два пъти сме се срещали с него.“Освен това при извършената очна ставка в с.з. на 03.08.2023г. между свидетеля М. А. и св.Михаил В. свидетеля А. заявява ,че Михаил В. прилича на жалбоподателя, но просто е с повече килогарми.Свидетелят В. от своя страна заявява:“ Видях свидетеля А., който стои срещу мен на залива „Р.“ на язовира , беше с червено-розов джип, нещо като избледняло червено. Беше на 13.10.2022 г. На свидетеля А. предоставих риболовен билет“.
Предвид горните доказателства съдът намира следното:
С АУАН, с който е поставено началото на административнонаказателното производство, е дадено описание на нарушението с всички съставомерни елементи от обективна страна. По този начин е формулирано обвинението и е определен предметът на доказване от гледна точка на извършеното административно нарушение и участието на нарушителя в него, т. е. така посочените факти, които обуславят съставомерността на деянието, следва да бъдат доказани, а тежестта на доказване принадлежи на АНО,което в случая не е сторено. По делото липсват категорични доказателства, че на процесната дата именно жалбоподателят е извършвал риболов в забранения участък на яз. П., като в тази връзка и двамата разпитани по делото свидетели сочат, че не са в състояние с категоричност да посочат дали проверяваното лице е било именно жалбоподателят. Разколебана е презумптивната доказателствена сила на АУАН, тъй като не е подкрепен от други доказателствени средства, които безпротИ.речИ. да установяват съставомерни елементи от обвинението. В този смисъл изводът на АНО за осъществено административно нарушение по чл.30, ал.3,т.1 от ЗРА не е подкрепен от убедителни доказателства, поради което и 3 повдигнатото административнонаказателно обвинение остава недоказано от обективна и субективна страна, поради което обжалваното НП следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобрано.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1 от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие на адв.М. въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на В. сумата от 1000 лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в Договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т.1, от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началник – отдел „Рибарство и контрол – Западна България“ – гр. София към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на Г. В. В., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. „Ю. Г.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1500,00 лева на основание чл. 70, ал.1 от ЗРА за нарушение на чл. 30, ал. 3, т.1 от ЗРА.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 17, ет. 4 ДА ЗАПЛАТИ на Г. В. В., с ЕГН: **********, с адрес: гр.
П., ул. „Ю. Г.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. . сумата от 1000,00 (хиляда лева), представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Пернишки административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
4