Решение № 3866 от 02.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3866 гр. Пловдив, 02.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20245330102805 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, против В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „В. № **, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. с чл.

415, ал. 1, т. 1 от ГПК с материално правно основание чл. 9 ЗПК във вр. с чл.

240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 460,55 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № ****/**** г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и ответника, които вземания са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 19.04.2023 г.; сумата от 66,90 лева – обезщетение за забава за периода 14.09.2022 г. – 05.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 9179/21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19109/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с.

Ищецът твърди, че на **** г. бил сключен договор за потребителски паричен кредит № **** между „ЮтеКредит България“ ЕООД, като кредитор, и ответника, в качеството му на кредитополучател, по силата на който бил предоставен кредит за текущи нужди в размер на 500 лева. Кредиторът 1 изпълнил задълженията си по договора като извършил паричен превод в полза на кредитополучателя към Easy Pay в размер на 500лв. Срокът на действие на договора бил 12 месеца за периода от 14.10.2021г. до 14.10.2022г.

Кредитополучателят следвало да погаси задължението си на 11 равни месечни вноски, всяка в размер на 51,49лв., и последна изравнителна вноска в размер на 51,37 лева, дължими на 14-то число на месеца. Уговорена била лихва в размер на 12,27% годишно, която се прилагала от датата на усвояване на кредита и се изчислявала за нуждите на договора, като 1/365-та част от този лихвен процент. Общата дължима сума, изчислена към датата на отпускане на кредита била 617,76лв. Предвидена била еднократна такса за разглеждане в размер на 84 лв., която следвало да се изплаща като част от месечните погасителни вноски. Годишният процент на разходите бил 49,75%. В чл.3.4 и чл.6.2 от договора се предвиждало, че при просрочие на дължимите месечни вноски, кредитополучателят дължи и обезщетение за забава за времето на забава, като в чл.6.3 било уточнено, че приложимият лихвен процент при забава е 10% годишно. В договора било уговорено, че кредитополучател има възможност, от която той не се възползвал, за отказ от сключения договор в 14-дневен срок от датата на сключването му, без да дължи обезщетение, неустойка или такса. Сумата по кредита била усвоена в цялост, но останала непогасена. Ищецът твърди, че на кредитополучателят е предоставена своевременно информация относно всички условия на договора във формата на Стандартен европейски формуляр, като същият е декларирал, че разбира основните характеристики на договора, правата и задълженията си, включително и негативните последици, които могат да възникнат при неизпълнение на задължението за редовно връщане на кредита.

Кредитополучателят и „ЕОС Матрикс“ ЕООД сключили споразумение за разсрочване на паричното задължение на дата 29.05.2023г., с което са признали наличието на вземане в размер на 695,25лв., като на основание чл.113 от ЗЗД ответникът се отказал от последиците на изтеклата погасителна давност и се съгласил да плати задължението си по реда на подписания за целите на споразумението погасителен план.

На ***** г., бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на който и видно от приложенията му, ищецът придобил вземанията към ответника, произтичащи от посочения договор.

Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД с уведомлението, приложено към настоящата искова молба.

Крайният падеж на задължението настъпил на дата **** г., т.е. преди датата на образуването на заповедното производство – 20.12.2023г. при РС – Пловдив. Поради липсата на изпълнение, ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК против ответника. По образуваното ч.гр.д. № 19109/23 г. на Районен съд – Пловдив, V гр. с. била издадена заповед за изпълнение № 9179/21.12.2023 г. за посочените суми, срещу която постъпило възражение от длъжника. В изпълнение на разпореждане на съда на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителни искове в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им като претендира разноските в заповедното и настоящото 2 производство.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.

238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Процесуалният представител на ищеца с нарочна молба за първото открито съдебно заседание по делото е направил изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Ответникът е редовно призован за датата на първото съдебно заседание – призовка на л. 85 от делото, с която е и редовно уведомен за последиците по чл. 238 ГПК. Препис от исковата молба също е връчен редовно на ответната страна – призовка на л. 79 от делото.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от представените с исковата молба писмени доказателства – Договор за потребителски кредит № ****/**** г. и приложенията към него, Споразумение за разсрочване на задължението и Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от **** г. и приложенията към него, се прави извод за вероятна основателност на исковата претенция.

Съгласно чл. 239, ал.2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.

Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявеният установителен иск да се уважи изцяло.

Относно разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ще се присъдят в полза на ищеца сторените от него и претендирани разноски в исковото производство в размер на 75 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение. Следва да се присъдят и сторените разноски в заповедното производство, а именно – 25 лв. за държавна такса и 240 лв. за адвокатско възнаграждение, като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.

И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № **, ДЪЛЖИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр.

София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, сумата от 460,55 лева – главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит № *****/**** г., сключен между „ЮтеКредит България“ ЕООД и В. И. Т., които вземания са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от **** г.; сумата от 66,90 лева – обезщетение за забава за периода 14.09.2022 г. – 05.12.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2023 г., до окончателното изплащане, за които вземания е издадена Заповед № 9179/21.12.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19109/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с.

ОСЪЖДА В. И. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул. „В.“ № **, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Витоша, ж.к. Малинова долина, ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, сторените разноски в исковото производства, а именно сумата от 75 лева за държавна такса и сумата от 180 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение, както и сторените разноски в заповедното производство - 25 лева за държавна такса и 240 лева за адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 19109/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, V гр. с.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд - Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4