Решение № 251 от 15.07.2025, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Б., 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., II-РИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: И. Цв. Т. А. при участието на секретаря Т. В. Б. като разгледа докладваното от И. Цв. Т. А. Гражданско дело №

20241810100057 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал. 1 от ГПК.

С Определение №229 от 24.03.2025г. по гр.д. № 57/2024г. по описа на РС-Б., което е влязло в сила като необжалвано, е прекратено производството по делото за част от претендираните суми за законна лихва за забава, които са по-високи по размер от отразените в Заповед № 242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.д.№ 411/2023г. по описа на РС-Б. като недопустими.

“*Б. Б.”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.”Б.”№*, с ЕИК:*, чрез юрисконсулт Е. Л., моли да бъде признато за установено по отношение на ответника Н.

Р. Н. от Б., ул.”Х. А.”№*, с ЕГН:********** за съществуване на вземането, за което е издадена Заповед № 242 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 09.03.2023г. по ч.гр.д.№ 411/2023г. по описа на РС-Б., както следва: за сумата-главница от 2000 лева/две хиляди лева/, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № 730380, сключен на 07.09.2016 година, изплатено на 23.02.2021г. от „А. Т.“ЕООД с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2016 година, след което е прехвърлило вземането с Договор за цесия от 02.03.2021г. на „*Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: *, както и за сумата от 2573.82 лева /две хиляди петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2016 година, както и за сумата от 715.12 лева /седемстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.10.2016г. до 10.03.2018г., както и за сумата от 992.19 лева /деветстотин деветдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договора за кредит за периода от 10.10.2016г. до 23.02.2021г., както и за сумата от 940.55 лева /деветстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума- главница, считано от 06.03.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането, както да се присъдят и направените разноски в настоящето и заповедното производство, за които не представя 1 списък за разноските по чл.80 от ГПК.

В с.з. ищецът, чрез пълномощник юрисконсулт Б. Т. е депозирал писмено становище с вх.№ 5223 от 10.06.2025г. чрез ССЕВ, с което моли да се уважат изцяло предявените искове като основателни и доказани и се присъдят разноските по делото, подробно описани в исковата молба.

Ответникът-Н. Р. Н. от Б., чрез назначения особен представител адв. О. П. Н.К. от САК, е направила възражение по исковете и е представила писмен отговор с вх.№ 2362 от 18.03.2024г., изпратен по пощата с п.кл. от 17.03.2025г., в предвидения в закона срок.

В писмения отговор ответникът, чрез назначения особен представител адв. П. оспорва исковете по основание и по размер както за главницата, така и за лихвите, заведени след изтичане на законно установеният за това срок. Ответникът оспорва договора за кредит като твърди, че не е сключен редовно и не може да породи правни последици, няма доказателства, че е получила отпуснатия кредит, както и да е извършвала плащания за определения срок. Прави възражение затова, че при липса на плащане от страна на длъжника, кредиторът е следвало веднага да сезира поръчителя да започне да плаща, а не да чака крайния срок като по този начин уврежда интересите на длъжника. Няма данни за информиране и искане от страна на кредитора към длъжника за неизвършвания плащания в срок. Ответникът твърди, че няма сключен договор за кредит и получени по законния ред суми. Ответникът заявява, че изплащането на сумите от поръчителя е станало 3 години след падежа и те са платени неправилно, тъй като не са дължими по закон заради пропуснатия законен срок за това от страна на кредитора. Неправилно е участието на кредитора заедно с поръчителя в договора за цесия, както и прави възражение за липса на уведомяване на ответника за извършеното прехвърляне на вземанията. Ответникът оспорва вземанията за лихви, както и всички представени от ищеца към исковата молба писмени доказателства, които са съставени от него.

В с.з. ответникът, чрез назначения особен представител адв. П., поддържа направените възражения в писмения отговор, уточнява, че в писмения отговор използвания израз “заведени след изтичане на законно установеният за това срок“ има предвид, че са погасени по давност плащанията и са извършили плащанията, т.е., те са патили въпреки, че не се дължи. Моли исковете да се отхвърлят като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

От представените писмени доказателства-копие от ч.гр.дело № 411/2023г. по описа на РС-Б., се установява, че на основание чл.410 от ГПК на 09.03.2023г. е разпоредено по искане на ищеца издаване на Заповед № 242 от 09.03.2023г. по ч.гр.д.№411/2023г. по описа на РС-Б. за изпълнение на парично задължение, както следва: за сумата-главница от 2000 лева/две хиляди лева/, представляваща парично вземане по Договор за кредит, сключен на 07.09.2016 година, както и за сумата от 2573.82 лева /две хиляди петстотин седемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство, както и за сумата от 715.12 лева /седемстотин и петнадесет лева и дванадесет стотинки/, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.10.2016г. до 10.03.2018г., както и за сумата от 992.19 лева /деветстотин деветдесет и два лева и деветнадесет стотинки/, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договора за кредит за периода от 10.10.2016г. до 23.02.2021г., както и за сумата от 940.55 лева /деветстотин и четиридесет лева и петдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума2 главница, считано от 06.03.2023г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното изплащане на вземането.

Горната заповед е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК-чрез залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес като връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адресите и е посочил източника на тези данни в съобщението, за което на заявителя е даден срок за установяване на съществуване на вземането си.

Ищецът е бил уведомен за възможността да предяви иск по чл.422, ал.1 от ГПК с Разпореждане №1212 от 06.12.2023г., връчено му на 12.12.2023г.

Исковата молба, по която е образувано настоящето гр.дело № 57/2024г. по описа на БРС с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, е депозирана на 11.01.2024г. в РС-Б., изпратена по ел. поща на съда с дата от 11.01.2024г., т.е. в едномесечния срок, предвиден за това в ГПК от постановяване на горното разпореждане.

От приложените писмени доказателства - Договор за потребителски кредит № 730380/07.09.2016г., Общи условия за предоставяне на кредити, Приложение № 1 към договора за кредит, Договор за предоставяне на поръчителство и Приложение № 1 към него, Договор за поръчителство и Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, от които по несъмнен начин се установява, че между "К." АД и Н. Р. Н. е сключен посочения по-горе договор за кредит от разстояние за сумата от 2000лв. със срок на плащане от 18 месеца при ГПР-50% с погасителен план и месечна погасителна вноска от 150.84лв. с краен срок на погасяване-10.03.2018г.

Ответникът е получила заемната сума чрез Изипей, за което е приложено писмено доказателство- копие от справка от Системата на „К.“ЕАД.

Ответникът е сключила на 07.09.2016година и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството А. Т. ЕООД. По силата на Договора за предоставяне на поръчителство дружеството се е задължило да сключи договор с трето за процеса лице –К.

АД и да отговаря пред К. АД солидарно с ответника Н. Р. Н. за всички задължения на длъжника по Договора за кредит с К. АД така, както те са установени в Договора за кредит и приложенията към него. Съгласно чл. 3 от Договора за предоставяне поръчителство дружеството се е задължило да плати всички изискуеми задължения при поискване от К. АД.

Според чл.2, ал.4 от Договора за предоставяне поръчителство поръчителят ще остане задължен и след падежа на задълженията на потребителя по Договора за потребителски кредит независимо от това дали К. е предявило иск срещу потребителя и/или поръчителя в 6-месечен срок от падежа на задълженията по Договора за потребителски кредит, за чието изпълнение поръчителят отговаря съгласно условията на договора.

На 07.09.2016 година А. Т. ЕООД и К. АД сключили Договор за поръчителство, по силата на който А. Т. ЕООД се задължило спрямо К. АД за всички задължения на длъжника по Договора за кредит. Така А. Т. ЕООД е изпълнило задълженията си към ответника по Договора за предоставяне поръчителство като на 23.02.2021г. е заплатило следните суми: сумата-главница от 2000лв.; сумата от 715.12лв.-договорна лихва за периода от 07.09.2016г. до 10.03.2018г.; сумата от 1597.58лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Горното се установява от приложените по делото писмени доказателства-копия от Договора за предоставяне на поръчителство дружеството, Договор за поръчителство и от направените за датата и размера на плащанията признания в исковата молба от ищеца.

Няма приложени писмени доказателства, че преди извършване на плащането от А. Т. ЕООД на кредитор К. АД е уведомен за това ответника като длъжник по договора за кредит.

По делото е приложен и договор за цесия от 02.03.2021г. между "К."-ЕАД3 "цедент 1", "А. Т."-ЕООД–"цедент 2" и "*Б. Б."-ЕООД-цесионер, относно продажба на парични вземания, по приложение № 1, неразделна част от договора. По делото е представено извлечение от Приложение № 1, в което под № 67 е описано вземането като е посочено прехвърленото вземане, дължимо от ответника като е индивидуализирано по номер и дата на сключения договор за кредит, размер на вземането, име, ЕГН и адрес на длъжника.

Ищецът не е представил по делото уведомление до ответника, за това, че „К.“ ЕАД и "А. Т. ЕООД“ са сключили описания по-горе договор за цесия от 02.03.2021г. Такова няма приложено и към исковата молба, по която е образувано настоящето дело.

Няма представени по делото писмени доказателства от ответника, че е извършил плащане на процесните суми.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

От изнесените обстоятелства от ищеца в исковата молба и съгласно приложените писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, аргументират съда да приеме, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК са допустими, тъй като са предявени в срока, регламентиран в чл.415, ал.1 от ГПК.

Разгледани по същество всеки един от обективно съединените исковете по чл.422, ал.1 от ГПК за съществуване на вземането на ищеца спрямо ответника за сумата-главница от 2000 лева, представляваща парично вземане по Договор за потребителски кредит № 730380, сключен на 07.09.2016 година, изплатено на 23.02.2021г. от „А. Т.“ЕООД с ЕИК: * в качеството му на поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2016 година, след което е прехвърлило вземането с Договор за цесия от 02.03.2021г. на „*Б. Б.” ЕООД, с ЕИК: *, както и за сумата от 2573.82 лева, представляваща възнаграждение по Договор за предоставяне на поръчителство от 07.09.2016 година, както и за сумата от 715.12 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва върху главницата за периода от 10.10.2016г. до 10.03.2018г., както и за сумата от 992.19 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата по Договора за кредит за периода от 10.10.2016г. до 23.02.2021г., както и за сумата от 940.55 лева, представляваща законна лихва за забава по Договора за предоставяне на поръчителство за периода от 23.02.2021г. до 02.03.2021г., ведно със законната лихва върху горната сума-главница, считано от 06.03.2023г. до окончателното заплащане, са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло като недоказани, по следните правни съображения: