Решение № 4253 от 31.10.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4253 гр. Пловдив, 31.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330104476 по описа за 2024 година

Предявени са искове с правна квалификация по чл. 26 ал. 1, предложение първо от ЗЗД, вр. чл. 11 от ЗПК и по чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът В. П. В., ЕГН: **********, от град С., област П., ул. „******“ № ***, чрез пълномощник ЕАД Д. М., е предявил против „Вивус.БГ” ЕООД, ЕИК: 202393458, със седалище и адрес на управление: град София, ул. „Димитър Хаджикоцев” № 52- 54, представлявано от управителя З. С. Р., искове за признаване на установено, че клаузата от договор за паричен заем № ******** от 04.11.2022 г., предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане е нищожна, както и за осъждане на ответника да му върне сумата от 183, 08 лева- недължимо платена сума по тази клауза от договора за кредит, ведно със законната лихва върху сумата, от датата на завеждане на делото- 11.03.2024 г. до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 04.11.2022 г. между страните бил сключен договор за паричен заем № **********, по който на ищеца се предоставил в заем сумата от 500 лева, с краен падеж- 04.12.2022 г., при фиксиран лихвен процент- 41 % и ГПР- 49, 70 %. Съгласно договора се дължала и такса за бързо разглеждане на документите в размер на 123, 15 лева.

На 06.11.2022 г. бил подписан анекс за отпускане на допълнителна сума от 300 лева, като таксата за експресно разглеждане станала 183, 08 лева. Ищецът бил заплатил по кредита общо 1 009, 36 лева. Счита, че договорът бил нищожен, защото ГПР бил грешно посочен, а действителният такъв бил над установения праг по чл. 19 ал. 4 от ЗПК. Възнаграждението за допълнителната услуга не било включено в ГПР, въпреки че представлявало разход по 1 кредита и по този начин се заобикаляли изискванията на специалния закон и правото на ЕС.

Непосочването на реално прилагания ГПР представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д ал. 1 и 2 от ЗЗП. Таксата за експресно разглеждане противоречала на нормата на чл.10а ал. 1 от ЗПК, защото била за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Като заобикаляла изискванията на закона, тя се явявала нищожна и кредиторът нямал право да събира суми по нея, а платеното- подлежало на връщане. Клаузата била неравноправна, противоречала на добрите нрави и умишлено въвеждала потребителя в заблуждение. Моли да се признае за установено, че съответната клауза е нищожна, както и да се върнат недължимо платените по договора сума. Претендира и разноски. В съдебно заседание страната не се явява, но пълномощникът й депозира писмено становище.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Признава се, че между страните е сключен процесният договор за кредит, ведно с анекса, по реда на ЗПФУР, като се посочва, че на клиента бил предоставен СЕФ с преддоговорна информация. Заемната сума била преведена по посочена от лицето негова банкова сметка. Той се бил възползвал от допълнителната услуга за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, но това не било допълнително условие за получаване на заявената сума. Ако клиентът не желаел тази услуга по приоритетно разглеждане на искането му, в срок до 7 дни се извършвала проверка на кредитоспособността му, чрез изискване на справки в съответни регистри- БНБ, ЦКР, НАП, НОИ, МВР и други. При заявяване на тази услуга обаче, искането се обработвало до 15 минути, но за това се ангажирал допълнителен финансов и човешки ресурс, което обуславяло и начисляването на таксата. Задължението по кредита било заплатено изцяло на 29.11.2022 г., като длъжникът заплатил сумата от общо 1 009, 36 лева, от която- и 183, 08 лева за таксата за бързо разглеждане. Оспорват се твърденията, че договорът противоречал на нормата на чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Всички параметри по договора били изначално известни на ищеца, който получил СЕФ и имал възможност да направи своя информиран избор дали да се съгласи с условията на договора, които му били индивидуално определени.

ГПР отговарял на законовия лимит по чл. 19 ал. 4 от ЗПК и бил в съответствие с формулата по закона. Незадължителните услуги не следвало да се включват в ГПР, като в случая таксата била начислена за допълнителна и пожелателна услуга. Ползването на услугата било пожелание на клиента и зависело изцяло от неговата преценка, без да е условие за отпускане на кредита. Договорът отговарял по форма и съдържание на императивните изисквания на закона, поради което бил действителен и не страдал от твърдените от ищеца негови пороци.

Моли за отхвърляне на иска, също претендира разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца. В с.з. страната не се явява и не се представлява, като не представя и становище по спора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните е бил сключен договор за кредит № ********** от 04.11.2022 г., по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя парична сума в размер на 500 лева.

Кредитът е отпуснат при следните условия: за срок от 30 дни, с фиксиран годишен лихвен 2 процент по заема- 40, 97 %, ГПР- 49, 70 % и общ размер на всички плащания- 640 лева, ведно с такса за бързо разглеждане в размер на 123, 15 лева.

На 06.11.2022 г. е сключен допълнителен анекс към договора, с който на лицето е отпусната сумата от още 300 лева, при такса за бързо разглеждане вече в променен размер на 183, 08 лева и краен падеж- 04.12.2022 г.

Като писмени доказателства са представени копия от договора за паричен заем, анекса и общите условия към него, искането за отпускане на кредита, СЕФ, декларации, извлечения за дължими суми.

Представена е и разписка за платена от ищеца към ответника сума по кредита в размер на 1 009, 36 лева.

С писмена молба ищецът прави изменение на иска си, като вместо предявения такъв за сумата от 5 лева, като частична от 183, 08 лева, предявява иска си за сумата от 183, 08 лева, в пълен размер.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

С исковата молба като предмет на процеса е въведена една клауза от договора, по отношение на която се твърди, че е нищожна- таксата за бързо разглеждане, която следва да бъде обсъдена, за да се прецени дали действително същата е предвидена в противоречие със специалния ЗЗП.

Настоящият съдебен състав намира, че въпросната клауза от договора очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по облигационното отношение.

Според представените ОУ (чл. 4) опциите при сключване на договора за паричен заем са две:

3 или избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане на заявката и получаване на становище до 15 минути след подаване на предложението за сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка означава заемодателят да вземе становище в срок от 7 дни, поради което при необходимост от разглеждане на заявката в по- кратък срок, заемателят винаги ще е принуден да избере опция приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер- 183, 08 лева или около ¼ от размера на получения заем.

Липсва каквато и да е еквИ.лентност между таксата и извършената услуга от заемодателя.

Съгласно чл. 144 т. 9 от ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146 ал. 1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такИ. дефинираните в чл. 146 ал. 2 от ЗЗПклаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. Ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора размер. Оттук- така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и неравноправен характер по смисъла на чл. 144 т. 9 от ЗЗП, поради което по нея не се дължи парично изпълнение от длъжника.

На следващо място, дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или неравноправна, то по производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи начисляването на подобна такса, а именно- че кредиторът е разгледал заявката на заемателя в срок до 15 минути. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е представено становище по искането за заем в посочения срок от подаване на предложението за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за начисляване на такса за експресно разглеждане документите.

На основание чл. 10а от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. На основание ал. 2 от цитираната разпоредба кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването на кредита, съдът намира, че ответникът не е имал правото да претендира заплащане от страна на кредитополучателя такса за бързо разглеждане на кредита- налице е клауза, която противоречи на нормата на чл. 10а от ЗПК, поради което и следва да се приеме, че и въпросната клауза се явява нищожна.

При недействителност на договора потребителят дължи единствено връщане на получената по кредита сума, но не и други разходи по заема. Според представеното платежно нареждане потребителят е заплатил в полза на финансовата институция сумата от общо 1 009, 36 лева, като в отговора на ответника се признава, че така кредитът е бил изцяло погасен и по него са платени главницата от 800 лева, лихва в размер на 26, 28 лева и такса за 4 бързо разглеждане- 183, 08 лева. Така няма спор между страните за размера на платените над главницата суми, които се явяват заплатени при начална липса на основание и ответникът следва да бъде осъден да ги върне на ищеца. След като въпросната клауза за такса за бързо разглеждане като част от нищожен договор се явява нищожна, а оттук- и несъществуваща, по нея не се дължи изпълнение от потребителя, а платеното се явява недължимо и подлежи на връщане. В този смисъл осъдителният иск следва да бъде уважен и претенцията да се присъди за съответната сума, която се дължи ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, доколкото това е законна последица от уважаване на осъдителната претенция.