Определение № 3743 от 08.08.2025, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3743 гр. Варна, 08.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Н. Св. С.ов като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501605 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно по реда на Глава двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 49898/05.06.2025 г. на Н. О. К. и А. Б. Д., чрез адв. К. К. срещу oпределение № 6793/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 5499/2023 г. по описа на Районен съд – Варна. С него е допълнено на основание чл. 248 от ГПК oпределение № 4160/27.03.2025г., постановено по гр. д. № 5499/2023 г. в частта за разноските, като са осъдени Н. О. К. и А. Б. Д. да заплатят на Т. М. М - Г.ева, сумата в размер на 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща стоР. по гр.д. № 5499/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 39 състав разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК.

Твърди се, че определението е незаконосъобразно защото ВРС следвало да остави молбите на ответниците без разглеждане. Същите били недопустими. Заявили претенцията си за разноски едва след прекратяване на делото. Предявени били два субективно съединени отрицателно установителни иска. Първи - от Н. К. срещу Т. М – Г.ева за собствеността на 4313/9000 ид. ч. от „Студен етаж“ - идеална част от покрит вход, идеална част от стълбище към студения етаж и избата, входно антре, коридор, стая, кухня с ниша, клозет, тераса, идеална част от избен коридор, изба, идеална част от главния водомер, идеална част от покривната плоча, находящ се в сграда с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Варна. Втори – от А. Б. Д. срещу Т. М. М - Г.ева, за собствеността върху 4687/9000 ид. ч. от същия обект. Недопустимо районният съд е осъдил ищците да платят общо сумата от 3000 лева, предвид самостоятелния характер на двата иска, предявени от две различни лица.

Макар, че разноски изобщо не се дължат, съдът е следвало да мотивира защо разноски дължи всеки един от ищците, като мотивира и размера на всяко едно от задълженията, съобразявайки своевременно въведеното възражение за прекомерност. Ако бъде прието, че разноски се дължат, моли се размерът от 3000.00лв. да бъде намален, съобразно с 1 фактическата и правна сложност на спора.

В срока за отговор е постъпил такъв от Т. М – Г.ева, чрез адв. К. С.. Изразява становище за неоснователност на жалбата. Искането за присъждане на разноски и доказателствата за разходването им е направено своевременно предвид прекратяването на делото в закрито заседание. Всеки от ищците следва да понесе половината от общия размер на разноските й. Не е необходимо допълнително редуциране по чл. 78, ал. 5 от ГПК, защото такова вече е сторено от ВРС. Иска се оставянето на жалбата без уважение.

За да разгледа по същество частната жалба, съдът съобрази, че е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от страна с присъщ правен интерес. Допустима е.

След запознаване с материалите по делото съдът установи от фактическа страна следното:

Производството е образувано по искова молба до Районен съд - Варна вх. № 64243/20.09.2022 г. на Н. О. К. и А. Б. Д. срещу Т. М. М - Г.ева. Предявени са субективно съединени отрицателно установителни искове за собственост по чл. 124 от ГПК.

С определение № 13879/12.12.2022 г. по гр. д. № 12645/2022 г. ВРС е прекратил производството по делото и е препратил същото по компетентност на ВОС, като е приел, че същото не е подсъдно нему.

С определение № 1265/29.03.2023 г., по гр. д. № 107/2023 г. Окръжен съд Варна е прекратил производството по делото и е повдигнал спор за подсъдност пред Апелативен съд – Варна.

С определение № 248/26.04.2023 г. Апелативен съд – Варна е определил за компетентен да се произнесе по спора Районен съд – Варна, на който е изпратил делото за разглеждане.

По докладваната по-горе искова молба е образувано гр. д. № 5499/ 2023г. по описа на Районен съд – Варна.

По делото е постъпил отговор на искова молба с вх. № 54795/21.07.2023 г. от Т. М – Г.ева, чрез адв. К. С.. Аргументирано възразява по съществото на иска. Прилага пълномощно за процесуалния си представител и доказателства.

С определение № 9676/14.08.2023 г. Районен съд – Варна е подготвил в закрито заседание делото за разглеждане по реда на чл. 140 от ГПК.

Видно от протокол № 6540/18.12.2023 г. на 15.12.2023 г. е проведено първо по делото открито съдебно заседание, на което е даден ход на делото. Ищците, макар да не са се явили лично и да не са се представлявали, с нарочна молба са представили писмени доказателства.

Направили са доказателствени искания, сред които - провеждане на СТЕ. С протоколно определение от същото съдебно заседание е допуснато да се извърши исканата експертиза.

Ответницата лично и чрез упълномощената адв. С. е взела становище по всички въпроси, касаещи хода на делото и съдебното следствие до този етап.

Установява се от протокол № 1573/15.03.2024 г., че на 15.03.2024 г. по делото е 2 проведено второ по ред о.с.з. Приети са и приложени по делото постъпили от Община Варна писмени доказателства. Поради обстоятелството, че не е представено в срок експертно заключение по допуснатата СТЕ, делото е отложено за друга дата и час.

Видно от протокол № 3792/21.06.2024 г. производството по делото е отложено по същата причина.

В хода на проведено на 08.11.2024 г. съдебно заседание, поради наличие на процесуална пречка по чл. 142, ал. 2 от ГПК, делото е отложено за разглеждане на следваща дата.

На 31.10.2024 г. по делото е представено заключение по допуснатата съдебнотехническа ексертиза с вх. № 87712 от вещото лице арх. инж. Р. И. С..

Преди о.с.з. по първоинстанционното дело, насрочено за 28.03.2025г. е постъпила молба с вх. № 28283/27.03.2025 г. с която адв. Г. В., като пълномощник на ищците Н. О. К. и А. Б. Д. е заявил на осн. чл. 233 от ГПК отказ от предявените от двамата отрицателни установителни искове с правно основание по чл. 124 от ГПК. Моли се за прекратяване на производството по делото.

С определение № 4160/27.03.2025 г. Районен съд – Варна е прекратил производството по гр. д. № 5499/2023 г. на основание чл. 233 от ГПК.

По делото е постъпила молба с вх. № 28832/28.03.2025 г. от Т. М – Г.ева, чрез адв. К.

С. за допълване на посоченото прекратително определение, като бъдат осъдени ищците да платят разноски в полза на ответницата. Представен е препис от договор за правна защита и съдействие от 04.03.2025 г., съдържащ разписка за платено от Т. Г.ева адвокатско възнаграждение в размер на 4500 лева от общо уговорена сума в размер на 5500 лева.

Представен е и списък по чл. 80 от ГПК /л. 213 и 214/.

След размяна на книжа по искането, ищците са изразили становище с вх. № 43159/15.05.2025 г. за недопустимост и неоснователност, поради просрочие на искането за разноски, което не било заявено в хода на делото преди прекратяването му. Отправено е и възражение за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност.

С oпределение № 6793/22.05.2025 г. по делото Районен съд – Варна се е произнесъл в докладвания по – горе смисъл.

При така установената процесуална действителност се налагат следните правни изводи.

Жалбата е неоснователна.

След прекратяване на делото в закрито съдебно заседание, без участието на страните, същите имат възможността да отправят искания за разноски и да представят доказателства за стоР.те такива в срока по чл. 248 от ГПК, макар след приключване на разглеждането на спора. Това се налага заради обстоятелството, че същите са имали обосновано правно очакване процесът да се развие и в неговия ход да изявят искания и да представят доказателства. Според разрешението, дадено в точка 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, претенцията за разноски 3 по чл. 80 ГПК може да бъде заявена валидно най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Изключение от това правило се допуска с оглед спецификата на конкретното дело – когато искането обективно няма как да бъде направено в последното открито съдебно заседание пред съответната инстанция. В такива ситуации следва да се даде възможност на страната да направи съответното искане в първия възможен момент. Например при оттегляне и отказ от иска и прекратено производство, ответникът може да направи искане за присъждане на разноски с молба по чл. 248 ГПК, тъй като очевидно няма да се проведе открито съдебно заседание по делото. Следва на страната да се даде възможност за формулиране на искане в първия момент, в който е разбрала за тези обстоятелства. В подобна насока е и трайната практика на ВКС – напр. Определение № 76 от 14.02.2019г. по ч. гр. д. № 4562/2018г. по описа на III гр. о. на ВКС, според което когато основанието за прекратяване е по причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решението (в случая на определението) в частта за разноските. В същите срокове ответникът може да представи и доказателства. В смисъла на изложеното искането по чл. 248 от ГПК на ответницата е своевременно заявено, а произнасянето на ВРС по него е допустимо.

Същото е и правилно, като се вземе предвид, че понасяне на действителен разход за правна защита и съдействие от ответницата по делото е доказан с приложените по делото и коментирани писмени доказателства – договор за правна защита и съдействие и съдържащата се в него разписка и списък на разноските.

Доколкото процесът не се е развил в неговата цялост заради отказ от исковете, а също предвид общата цена на защитавания материален интерес (65799,70 лева – л. 78 и 79 от гр. д.

№ 12645/2022 г. на ВРС), настоящата инстанция на ВОС приема, че справедливо ВРС е редуцирал размера на разноските за един адвокат, които следва да бъдат понесени от ищците, като ги е намалил от 4500 лева до 3000 лева. Вярно, че гласни доказателства не са били събирани и представеното експертно заключение не е било изслушвано и приемано в съдебно заседание, но само поради заявения отказ от искове. Делото не е с много висока правна сложност и не е обременено от голямо количество подлежащи на установяване факти. При тези съображения, правилно е било намалено заплатенвото от насрещната страна адвокатско възнаграждение като прекомерно н няма основание за ревизиране на произнасянето на ВРС по чл. 78, ал.5 от ГПК с допълнително намаляване на подлежащия на компенсиране разход.

Оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в общо определяне на размера на присъдените разноски е неоснователно. ГПК задължава съда да присъди разноски по съразмерност само в хипотеза на уважена и отхвърлена част от иска. Очевидно се има предвид произнасяне по същество на правен спор, какъвто настоящия случай не е. От друга страна, ответницата е била поставена в положение да се брани срещу насочените 4 срещу нея съединени искове едновременно и в пълнота, без значение на това срещу кого и за каква дробна част от недвижимия имот е заведен всеки един от двата. Най – сетне, пасивната страна в процеса не е била длъжна да договаря с процесуалния си представител отделно възнаграждение спрямо всеки ищец, съразмерно на сочените в исковата молба пропорции и да очаква пак такова възстановяване на разноски. От една страна е определяем размерът на разноските, дължими от всеки един от ищците, на осн. чл. 78, ал. 4 от ГПК, според предявените от тях претенции, посочени от съда в общ размер на 3000.00лв., но от друга-как всеки от тях ще реши да плаща е въпрос на техни вътрешни отношения.

Горните съображения налагат извод за правилност и законосъобразност на обжаленото определение, от което следва и неговото потвърждаване.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА oпределение № 6793/22.05.2025 г., постановено по гр. д. № 20233110105499 по описа за 2023г. на Районен съд – Варна.