Определение № 500 от 10.07.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 500 гр. Варна, 07.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно частно търговско дело № 20233001000360 по описа за 2023 година , за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Р. Р. Н., ЕГН ********** и В. А. Н., ЕГН **********, двамата от с.Синдел, общ.Аврен, действащи чрез упълномощения адв.С. Ч. от АК-Смолян, срещу определение №750/23.05.2023г., постановено по т.дело №231/2023г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което исковото производство по предявен срещу ответника ALLIANZ VERSICHERUNG-AG, P KR-S, Munchen, Deutschland иск с правно основание чл.432 КЗ е било спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в протокол за ПТП с пострадало лице, водено по ДП №2319/2023г. по описа на IV РУ на ОД на МВР –Варна.

В жалбата се излага, че определението на съда е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Претендира се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по същото. Твърди се, че определението противоречи на константната съдебна практика на ВКС /цитирана в жалбата/, според която наличието на прокурорска преписка, по която се извършва проверка дали е извършено дадено престъпление, не е основание за спиране на гражданското производство съгласно чл.229, т.5 ГПК. Излага се довод, че за да приложи 1 разпоредбата съдът следва да установи, че са налице престъпни обстоятелства както и невъзможността същите да бъдат установени в гражданското производство. Съдът не бил изследвал и наличието на преюдициалност между наказателното производство и висящото пред него гражданско производство, а освен това се излага, че спрямо виновният водач за ПТП липсва обвинителен акт като досъдебното производство е на етап разследване.

Твърди се, че такъв акт срещу виновния водач в случая не може да бъде изготвен и внесен в съд, тъй като деликвентът е починал при същото ПТП.

Последното е основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24, т.4 НПК, поради смърт на дееца. Допълнително се изтъква, че спиране на гражданското производство на посоченото основание по чл.229, т.5 ГПК би накърнило правото на пострадалите за бързо и адекватно уреждане на застрахователната им претенция. В тази връзка жалбоподателите цитират Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от 16.09.2009г. относно застраховка ГО на водачите на МПС, в която е предвидено гарантиране правото на пострадалото лице за бързо уреждане на претенцията му. Не на последно място се изтъква, че съдът може в рамките на иска, с който е сезиран, да установи релевантните обстоятелства посредством способите на ГПК. Прави се довод, че в исковата молба не е искано установяване факта на престъпление и такова не е предмет на делото – съставомерно било установяването на деликт, което е в правомощията изцяло на гражданския съд. Задължителното спиране се дължи винаги само при наличие на условията по чл.229, т.4 ГПК, каквато хипотеза не е налице. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът констатира, че частната жалба, подадена в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на интерес от обжалването, е процесуално допустима. Страната е освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК с определение №898/20.06.2023г. в хода на администриране на частната жалба.

Поради липса на разменени книжа по делото, препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Съставът на ВнАС, като обсъди доводите на частните жалбоподатели 2 във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира жалбата за основателна по следните съображенията:

Производството по т.д.№231/2023г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на Р. Н. и В. Н., чрез адв.Ч. срещу чуждестранен застраховател на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, а именно застрахователно дружество ALLIANZ VERSICHERUNG - AG, P KR-S, Munchen, в Германия, с искане за осъждането му да заплати на всеки от ищците обезщетение за понесени от тях неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря С. Р.ова Р.а, настъпила при ПТП на 09.11.2022г., виновно причинено от водача на автомобил БМВ, модел 745и с ДК №ЕBQ 7777, Р.Р.А. в размер на обезщетението от по 250 000 лева за всеки ищец, ведно със законната лихва, считано от датата на ПТП 09.11.2022г. до окончателното погасяване на задълженията.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е спрял производството, на основание чл. 229, ал.1, т. 5 от ГПК, като е прието, че приключване с влязъл в сила съдебен акт на образуваното по повод настъпилата смърт на дъщерята на ищците наказателното производство, което към момента е в досъдебна фаза по ДП №2319/2023г. по описа на IV РУ на ОД на МВР –Варна, по прокурорска преписка №6961/2021г. на ОП-Варна, е с преюдициално значение за решаване на гражданския спор. Съдът се е позовал на практика на съда – решение по ГД №745/2012г. на IV г.о. на ВКС както и на ТР №11/03.01.1967г., ТР №20/1968г. на ОСГК на ВС както и на ППВС №7/1980г.

Определението на първостепенния съд е неправилно. Съгласно константната практика на ВКС, за да бъде спряно производството по делото поради наличие на престъпни обстоятелства, е необходимо съдът, който разглежда спора да констатира, че са налице престъпни обстоятелства, които имат значение за правилното решаване както че не е възможно същите да се установят в самото производство, без значение дали за тях е образувано досъдебно или наказателно производство. Във всички случаи престъпните обстоятелства трябва да са от значение за делото, т.е. от осъществяването им да зависи резултата по спора. Последното ще е налице, когато има тъждество между деянието, предмет на наказателното производство и деянието, предмет на доказване в исковия процес, както и когато престъпните обстоятелства са 3 от значение за делото, а именно от осъществяването им да зависи разрешаването на спора.

В тази връзка са и редица съдебни актове на ВКС /решение № 116/15.05.2013 г. по гр. д. № 745/2012 г. на IV ГО, определение № 566/2013 г. по ч. гр. д. № 5301/2013 г. на IV ГО, определение № 7165/2013 г. на IV ГО, определение №44/2010 г. по ч. гр. д. №15/2010 г. на II ГО, определение № 378/2010 г. по ч. т. д. № 383/2010 г. на II TO, определение № 274/2011 г. по ч. гр. д. № 270/2011 г. на ГО, определение № 96/2016 по ч. гр. д. № 445/2016 г. на IV ГО, определение № 140/2019 г. по ч. т. д. № 214/2019 г. на II ТО, определение № 290/01.09.2020 г. по ч. т. д. № 1303/2020 г. на I ТО и др./, с които се приема, че пречка за надлежното упражняване на правото на иск е наличие на образувано наказателно производство в съдебна или досъдебна фаза, когато деецът и извършеното от него престъпление са идентични с тези, за които са въведени твърдения в исковото производство и не е налице хипотеза, при която престъпното обстоятелство следва да бъде установявано от гражданския съд по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК. В тези случаи производството по делото следва да бъде спряно.

В конкретния случай, от изисканата от първостепенния съд служебна справка, обективирана в писмо вх.№11477/10.05.2023г. на ВОП се установява, че по ДП №2319/2023г. по описа на ОД на МВР -Варна, пр.пр.

№6961/2022г. на ОП- гр.Варна, няма привлечено като обвиняем лице.

Липсата на привлечено лице като обвиняем, в случая застрахованото по застраховка „Гражданска отговорност“лице, е пречка да се направи необходимият за приложение на чл.229, ал.1, т.5 ГПК извод за тъждество между деянието, за което е образувано производство за разследване и предварителна проверка от РУ на МВР -Варна и соченото в исковата молба деяние, за което се твърди да е извършено виновно от водача на застрахования при ответника лек автомобил, а оттам, за преюдициалност на наказателното производство по отношение на исковия процес/в този смисъл са определения по ч.т.д.№1732/2014г. на ВКС, І т.о., по ч. т. д. № 1307/2016г., на ВКС, І т.о., по ч. т. д. № 1393/2020г. на ВКС, І т. о.; Определение № 493 от 28.06.2023г. на ВКС, по ч. т. д. № 882/2023г., II т. о., ТК и др./. Предвид фазата на развитие на досъдебното производство, по което се извършва разследване във връзка с настъпилата смърт на няколко лица, вкл. С. Р.а /дъщеря на ищците/, но без привлечено лице в качеството на обвиняем, не се 4 установява фактически състав, който да може да се субсумира под хипотезата на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК. Обстоятелството, че не е налице привлечено като обвиняем лице е изрично удостоверено в справката от ВОП. Едва при привличане на виновния за ПТП водач би възникнало основание за спиране в посочената хипотеза, защото едва тогава би могло да се направи извод за идентичност на престъпното деяние и дееца с въведените в исковото производство твърдения за осъществен деликт. В случая не само че не е налице основание за преюдициалност, но е налице и изключението по чл.124, т.5 ГПК. По делото, вкл. от приложената прокурорска справка се установява, че при същото ПТП е настъпила и смъртта на водача на МПС Р.Р.А. което прави невъзможно образуването на наказателно производство срещу лицето, а образуваното подлежи на прекратяване съгласно чл.24, т.4 от НПК. Не са въведени в процеса твърдения за осъществили се други факти, които могат да обусловят вина на друго лице или лица за настъпилото ПТП /л.а. е самокатастрофирал/. Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции относно предпоставките по чл.229, ал.1, т.5 ГПК обжалваното определение следва да се отмени с указания до първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, ВнАС,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №750/23.05.2023г., постановено по т.дело №231/2023г. по описа на Окръжен съд -Варна, с което производството по делото е спряно, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК и ВРЪЩА делото на Варненски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5