Решение № 930 от 21.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 930 гр. София, 21.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 112-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ М. УРУМОВ като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ М. УРУМОВ Административно наказателно дело № 20231110216927 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалба на лицето А. А. М., чрез нейния процесуален представител адвокат П. В., срещу Заповед за задържане на лице № 225зз-1385/17.11.2023 г. , издадена от П. Банова, на длъжност „полицай“ при ОСПС СДВР.

В жалбата се иска отмяна на оспорената заповед, като се сочи, че същата била незаконосъобразна, издадена при нарушаване на процесуалните правила и на материалния закон - липсвали реквизити, които били задължителни за нейното съдържание – не било ясно посочено правно основание за задържането на лицето, нито имало изложени фактически констатации в самата заповед, от които да е ясно защо е задържано лицето.

Иска се отмяната на заповедта, претендират се разноски.

Тук е моментът да се посочи, че в жалбата не е посочен пълният номер на заповедта, защото в даденото на лицето копие той не се чете, поради което лицето няма от къде обективно да знае въпросният номер. Независимо от това, останалите реквизити в жалбата дават основание да се приеме, че именно процесната заповед е предмет на обжалване.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, но се представлява от адв. В.. В пледоарията си по същество тя поддържа аргументите в жалбата, иска отмяната на издадената заповед, поради нейната незаконосъобразност. Претендира разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява. В съдебно заседание не се представлява.

1

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, намира следното:

От събраните по делото доказателства е видно, че на 16.11.2023 г. около 19:30 часа в гр. София, при възникнали масови улични безредици по време на провеждането на футболната среща „България – Унгария“ на националния стадион „Васил Левски“, породени от искане на оставката на ръководството на Българския футболен съюз от страна на футболните фенклубове на няколко от най-големите футболни отбори в страната, жалбоподателят А. А.

М., с ЕГН **********, е била задържана от полицейски служители, като по време на задържането й не е била използвана физическа сила от органите на реда, нито тя е оказала съпротива. Задържането се е случило в района на църквата „Св. Седмочисленици“ на ул. „Граф Игнатиев“. Лицето било отведено в 01 РУ СДВР, където му била връчена заповед за задържане на лице с № 225зз-1385/17.11.2023 г., издадена от П. Б. на длъжност „полицай“ при ОСПС СДВР. Посоченото в обжалваната заповед основание за задържането на горепосоченото лице, е със следното словесно съдържание:

„чл. 21, т. 7 от ЗООРПСМ и т. 4 за остановяване на самоличност“.

В заповедта не са посочени никакви фактически основания за задържането на лицето, нито е посочено в какво точно се изразява противоправното поведение на лицето, което е дало основание за задържането му. Нещо повече, в докладната за задържането му отново не е посочено защо това лице е задържано, в какво се изразява противоправното й поведение, какви действия е осъществила и т.н.

Заповедта е връчена на лицето срещу подпис. М. е освободена от ареста на 17.11.2023 г. в 04:15 часа.

При установените факти съдебният състав намира следното от правна страна:

Предмет на това производство е законосъобразността на издадената заповед, като производството се движи по правилата на АПК за оспорване на индивидуални административни актове, по реда на чл. 145 и следващите от посочения закон.

За да е законосъобразна една заповед за задържане на лице, същата следва да е издадена от лице с установена от закона компетентност, в определената за това форма, при спазване на правилата на административното производство, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

В ЗМВР е предвидена възможност за осъществяване на арест от страна полицейските органи по отношение на лице, за което има данни, че е извършило престъпление. Този арест може да продължи най-много 24 часа, съгласно нормата на чл. 73 от същия закон.

От нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР се извежда и законоустановената 2 форма на заповедта, с която лице може да бъде задържано по реда на този закон – тя е задължително писмена и задължително следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР.

Практиката на ВАС, както и на ЕСПЧ, е константна по отношение на въпроса, че от заповедта за задържане трябва да се установява недвусмислено какво е основанието, заради което лицето е задържано.

Според закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде мотивирана така, щото задържаното лице да получи ясна представа защо именно се налага неговото задържане, какво е основанието за задържането му, както и какви са правата му от момента на задържането. В случая формата на административен акт е спазена, тъй като заповедта е издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността, местоработата на служителя, който е издал заповедта и макар и формално посочено се посочва и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и час на задържането на лицето М., както и къде тя следва да изтърпи това задържане.

От посочената заповед е видно, че са налице данни за самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и адрес. От представената декларация е видно, че на задържания са разяснени правата, като е налице подпис срещу всяко посочено в декларацията обстоятелство.

Съдебният състав обаче намира, че заповедта е незаконосъобразна. Това е така, защото формално посоченото основание за задържане не изпълнява целта на закона, тъй като така посочено, то не означава нищо конкретно.

Словесното формулиране на основанието не изпълнява целта на закона, защото задържаното лице не може да разбере защо на практика се задържа от властите. Посоченото основание в заповедта не е достатъчно като описание, защото въобще не е ясно за какви действия лицето е задържано. Освен това, в самата заповед липсват каквито и да било фактически основания за задържането на лицето, а те задължително следва да бъдат част от нейното съдържание, за да се приеме, че тя е законосъобразна от външна страна.

Именно в тази насока е и последното произнасяне на ЕСПЧ по българско преюдициално запитване - основанията за полицейско задържане трябва да се съобщават на заподозрените и обвиняемите още при самото задържане или непосредствено след това и то с всички подробности, необходими за ефективната им защита.

Недопустимо е задържаният да научава основанията за ареста си едва когато и ако го оспори по съдебен ред. Член 6, параграф 2 от Директива 2012/13 трябва да се тълкува в смисъл, че изисква основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в извършването на престъпление, да съдържат цялата необходима информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред които фигурират известните време и място на настъпване на фактите, формата на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и 3 дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно отчита стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването на текущо разследване – виж повече в решение на СЕС по дело C‑608/21.

Липсата на основание за задържане или наличието на такова, което обаче е недостатъчно задържаното лице да разбере защо се налага временно ограничаване на свободното му придвижване, всякога е съществено нарушение на процесуалните правила по издаване на заповедта, което води до единствена последица - нейната отмяна.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че от доказателствата по делото изобщо не се установява лицето да е съпричастно към осъществяването на каквито и да било противоправни действия, като дори от докладната на служителите, които са задържали фактически лицето, не се установява защо се е наложило той да бъде задържан. Т.е. действията на полицията в този случай се квалифицират единствено с понятието „произвол“.

Ето защо, оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна, защото не отговаря на изискванията за съдържание, визирани в ЗМВР.

Доколкото по делото са претендирани разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, то такива следва да се присъдят. Съдът съобрази последните промени в Наредбата за минималния размер на адвокатските възнаграждения, съгласно които минималното възнаграждение се е увеличило на 750 лева. Същевременно съдът следва да съобрази практиката на СЕС, който в свое решение обяви, че посочената наредба противоречи на правилата на конкуренцията и постанови, че съдилищата са длъжни да откажат да се съобразяват с нейните разпоредби – виж решение по дело по дело C‑438/22 на СЕС. Ето защо, преценката за размера на възнаграждението на процесуалния представител на жалбоподател следва да се осъществи от съда като се определи размер, съобразявайки сложността на делото, броя на заседанията, обема от действия по оказване на правна помощ от процесуалния представител и т.н. В този ред на мисли, съдът намира, че процесното производство е с елементарна степен на сложност, обемът от материалите е буквално няколко листа, а защитата е осъществена в едно съдебно заседание, без да се налага събирането на допълнителни доказателства. Ето защо, съдът намира, че съответният размер на възнаграждението на адв. В. в случая следва да бъде 250 лева. При това положение, доколкото адв. В. е предоставила правна помощ безплатно на жалбоподателя, то СДВР следва да бъде осъдено да заплати директно на адв.

В. дължащото й се възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл.

38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доколкото обжалваната заповед следва да се отмени на процесуално основание, то СДВР следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя А.

4

А. М. държавната такса за разглеждане на делото в размер на 10 лева, която тя е внесла по сметка на съда.

Така мотивиран и на основание чл. 72, ал. 4 от ЗМВР, вр. чл. 172 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на лицето А. А. М., чрез нейния процесуален представител адвокат П. В., срещу Заповед за задържане на лице № 225зз1385/17.11.2023 г. , издадена от П. Банова, на длъжност „полицай“ при ОСПС СДВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати в полза на А. А. М., с ЕГН **********, сумата от 10 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на адв. П. В. сумата от 250 лева, представляваща адвокатско възнаграждение , на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, вр. чл. 2, ал. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Решението подлежи на обжалване и протестиране пред АССГ в 14дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5