Определение № 21558 от 03.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21558 гр. София, 03.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Е, в закрито заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова

Членове:

Стилияна Григорова

Биляна Магделинова като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Въззивно частно гражданско дело № 20251100512141 по описа за 2025 година Производството е образувано е по подадена от адв. П. Х., процесуален представител на Р. А. Ч. частна жалба срещу определение № 41166/03.10.2025 г. по ч.гр.д. № 25969/2025 г. по описа на СРС, 79 състав, с което заявителят е осъден да заплати на длъжника 75 лева разноски за адвокатско възнаграждение.

Твърди, че съдът неправилно отказал да присъди разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Според жалбоподателя, „Софийска вода“ АД действал при условията на злоупотреба с право. При подадени възражения срещу издадени в негова полза заповеди за изпълнение по чл. 410 от ГПК не предявявал установителен иск, а повторно подавал заявление с надеждата длъжникът да не възрази и по този начин дружеството да се снабди с изпълнителен лист. Така за „Софийска вода“ АД не възниквали никакви неблагоприятни последици, освен осъждане за разноски в минимален размер.

Според цитирана в частната жалба съдебна практика, в случаи като процесния размерът на адвокатското възнаграждение се определял по реда на чл. 11 от Наредба № 1/2004 г., като Наредбата не обвързвала съда, но била ориентир при определяне на адвокатския хонорар. Моли определението, с което е оставена без уважение молбата за присъждане на адвокатски хонорар над 75 лева до размера на сумата от 400 лева да бъде отменено и да бъдат присъдени допълнително 325 лева. Претендира разноски в производството по 1 обжалване на определението от 03.10.2025 г.

Ответникът по частната жалба „Софийска вода“ АД е подал отговор, в който заявява, че съдът правилно е определил размера на адвокатското възнаграждение, а обемът на извършените действия от процесуалния представител на длъжника не налагат присъждане на сума над присъдената от съда. Оспорва искането за присъждане на разноски в производството по чл.

248 от ГПК.

Сезираният с частната жалба състав на Софийски градски съд, като извърши проверка на обжалваното разпореждане и по наведените в жалбата оплаквания, приема следното:

На 02.05.2025 г. „Софийска вода“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Р. А.

Ч. за заплащане на сумата от 679.13 лева за предоставени ВиК услуги в периода 17.06.2023 г. – 18.08.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Със заявлението се претендират разноски в размер на заплатената държавна такса в размер на 25 лева и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

На 19.05.2025 г. съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 25969/2025 г., с която е разпоредил Р. А. Ч. да заплати на „Софийска вода“ АД сумата от 679.13 лева, ведно със законната лихва от 02.05.2025 г. до окончателното изплащане, 25 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение.

След връчване на заповедта на длъжника, на 03.07.2025 г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в което е направено възражение срещу дължимостта на сумата по заповедта. Липсвало облигационно правоотношение между страните. Вземането било погасено по давност.

Длъжникът не изпаднала в забава. Поискано е присъждане на заплатено в полза на адв. П. Х. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Заявителят не е изпълнил указанията на съда да предяви установителен иск, поради което с определение № 38157/12.09.2025 г. съдът е обезсилил заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Определението не е обжалвано от страните.

На 19.09.2025 г. Р. Ч., чрез адв. Х. е подала молба за допълване на 2 определението от 12.09.2025 г., като й бъдат присъдени разноски в размер на 400 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за подаване на възражение.

Ответникът по молбата „Софийска вода“ е възразил срещу искането, тъй като по делото било извършено едно-единствено действие – подаване на възражение, за което не се изисквали специализирани знания или ползване на юридическа помощ. Евентуално моли размерът на адвокатското възнаграждение да се определи съобразно вида на спора, извършената работа, фактическата и правна сложност на делото и ниския материален интерес.

С определение № 41166/03.10.2025 г. съдът е приел, че на длъжника се дължат разноски. Като се е позовал на решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на Съда на ЕС, на съдебна практика, според която възражението по чл.

414 от ГПК не е израз на материално правна защита на длъжника и на липсата на задължение за мотивиране на възражението, за което е утвърден образец с Наредба № Н-2/18.02.2020 г. и съобразявайки изложените от адв. Х. доводи, докладчикът е счел, че дължимият размер на възнаграждението е 75 лева.

Препис от определението е връчен на адв. П. Х. на 14.10.2025 г., а на 17.10.2025 г. е постъпила частна жалба вх. № 339376/17.10.2025 г., по която е образувано настоящото производство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице и е процесуално допустима.

В случая длъжникът Р. А. Ч. е упълномощила адв. П. Х. да я представлява по ч.гр.д. № 25969/2025 г., като по договор за правна защита и съдействие от 02.07.2025 г. е заплатила 400 лева адвокатско възнаграждение.

Вземането на заявителя - сумата от 679.13 лева, не е в значителен размер, а подаването на заявлението не изисква специални знания.

Фактическата и правна сложност на отношенията между страните не е висока.

Заявлението по чл. 410 от ГПК се попълва по утвърден с Наредба № Н2/18.02.2020 г. образец и не изисква квалифицирани правни познания за това.

Към приложение № 1 са предвидени указания за попълване и допълнителна информация за заявителя, което допълнително улеснява правоимащото лице и не налага задължително ползване на правна помощ.

Отделно от това, претенцията за разноски в размер на 400 лева е повече от половината от сумата на главницата – 679.13 лева.

3

Към възражението е приложено лаконично допълнение, което не е подробно обосновано, а и неоснователно. Вземане с дата 25.08.2023 г. не е погасено по давност, след като заявлението е подадено на 02.05.2025 г., а заявителят не претендира мораторна лихва, за да се обосновава във възражението неизпадане на длъжника Р. Ч. в забава. Това поражда съмнение за предварително изготвено, бланкетно възражение, несъобразено с конкретното вземане, за което „Софийска вода“ АД е поискала издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и това също следва да се съобрази досежно обема на действително извършената правна работа.

Според настоящия съдебен състав, хонорарът от 75 лева е несъответен на легитимната цел да се окаже квалифицирана правна помощ на заявителя, но предвид липса на подадена от заявителя частна жалба срещу определението, с което е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 75 лева, положението на жалбоподателя не може да се влошава.

Обжалваното определение следва да бъде потвърдено в частта, в която е оставено без уважение искането на длъжника за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 75 лева.

Разноски в настоящото производство не се присъждат, съгласно практика на ВКС, обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. по ч.гр.д.

№ 3926/29017 г. на ІV г.о на ВКС и определение № 933 от 17.09.2018 г. по ч.гр.д. № 2845/2018 г. на ІV г.о. на ВКС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 41166/03.10.2025 г. по ч.гр.д. № 25969/2025 г. по описа на СРС, 79 състав в частта, в която е оставена без уважение молбата на Р. А. Ч. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 75 лева до 400 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя Р. А. Ч. за присъждане на разноски за настоящото производство.

Определението е окончателно.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5