Решение № 1056 от 22.12.2023, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1056

Хасково, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Хасково - IV състав, в съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:

ЦВЕТОМИРА

ДИМИТРОВА

При секретар ЙОРДАНКА ПОПОВА като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТОМИРА

ДИМИТРОВА административно дело №

20237260701282 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С.М. – гражданин на Мароко, с адрес: ТЦ – с.***, срещу Решение №УПП-2194/24.11.2023г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините жалбоподателят да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. Цитира се разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Твърди се, че търсещият закрила изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от последния. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

Съображенията за издаване на акта при съществено нарушение на административнопроизводствените правила се обосновават с твърдение, че решението не съдържало нито един аргумент за това дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в Мароко, с положението на различните етнически групи там и обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в тази страна. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество.

Интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приел, че молителят се позовава на обстоятелства извън предмета на закона. Липсата на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Последният изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи.

В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт.

Относно твърдението, че при постановяване на обжалваното решение интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон се сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в Мароко, както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му.

Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в Мароко. Оспорващият сочи, че бил в опасност и се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ. Заявил пред административния орган, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в Мароко ще бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в Мароко. Моли се да се има предвид и факта, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл.9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2011/95/ЕО.

Обжалваното решение противоречало на административнопроизводствените правила и на материалните норми на чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ, поради което следвало да бъде отменено и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът – Интервюиращ орган при

Държавната агенция за бежанците при МС (П. К.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх. № УРИ

105450-13017/07.11.2023г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С.М. от Мароко, поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №3145 от 09.11.2023г. при ТЦ - с.Пъстрогор, с рег. №УП-15509/09.11.2023г. на ДАБ, подадена с името С.М. от Мароко. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-15509/09.11.2023г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.М., гражданин на Мароко, роден на ***г. в Мароко, гр., неженен. На 09.11.2023г. лицето е регистрирано с имената С.М., роден на ***г. в Мароко, гр., неженен, със същия постоянен адрес, гражданин на Мароко, етническа принадлежност –религия –, професия – обущар, образование начално, неженен, без документи за самоличност.

На 09.11.2023г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП-15509/09.11.2023г. В хода на същото жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Не е използвал други имена. Нямал роднини в държава членка на ЕС. Напуснал Мароко на 23.09.2023г., легално с паспорт. Отишъл в Турция, където останал 14 дни в гр.Истанбул. Оттам преминал в България, с група от 15 човека и с помощта на трафиканти, през дупка в телената ограда. Останали в гора три дни, след което си счупил крака и полицията го арестувала и отвела в болница. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава членка на ЕС. Не подавал молба за международна закрила или друга форма на закрила в Република България или друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Разказал, че напуснал Мароко, защото там нямало работа и бъдеще. Нямал постоянна работа, работил ден за ден.

Една година и шест месеца работил във фабрика за обувки и получавал по 60 марокански дирхама на ден, които не стигали за издръжка, помагал и на родителите си. Причината да напусне страната си се свеждали до липсата на работа, бедността и финансовите трудности. Искал да отиде в Германия. Можело да се завърне в Мароко само за да види родителите си и да им помогне финансово.

Подал молба за закрила в България, тъй като така му били казали да направи. Не членувал в политически партии или организации. Нямал проблеми с властите в родината си, и такива заради етноса и религията си.

С писмо с рег.№

УП-15509/10.11.2023г. на ДАБ, За Директорът на ТЦ – с. Пъстрогор е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

С Решение № УПП-2194/24.11.2023г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на международна закрила на С.М. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 24.11.2023г., а жалбата е подадена на 27.11.2023г. (видно от поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок по чл.84, ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Т. К., старши експерт в Транзитен център – с.Пъстрогор, определена със Заповед № РД05-293/13.04.2022г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването му да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 09.11.2023г., а оспореният акт е издаден на 24.11.2023г. Съдът намира, че актът е издаден при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при ТЦ - с.Пъстрогор към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, като такова не е налице. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ – в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му.

Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ.

Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.

Наличието и основателността на опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай, видно от протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причини за напускане на Мароко такива от икономически характер – да си намери по-заплатена работа и така да подобри материалното си положение.