Решение № 313 от 20.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 313 гр. Бургас, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Г. Г. Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева при участието на секретаря Даниела К. Йорданова в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20252100600645 по описа за 2025 година Въззивното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Г.

Д. Г., адв. Джема Мюмюнова от АК - Бургас против присъда № 68/17.04.2025 г., постановена по н.о.х.д. № 4355/2024 г. по описа на Районен съд - Бургас.

С посочената първоинстанционна присъда подсъдимият Г. Д. Г. е признат за виновен в това, че на 06.11.2022 г., около 05:00 часа, в гр. Бургас, ж.к. „Лазур“, в района зад блок № 47, не положил достатъчно грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, съгласно чл. 177, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност - „Забранява се: извеждането на кучета без повод, а на агресивни кучета - и без намордник“, като разхождал без повод и намордник куче, порода „******“ /паспорт BG01AP 083******/, в резултат на което е причинена средна телесна повреда на Н. П. К. от гр. Бургас, а именно сублукация на проксимална интерфалангеална става на трети пръст на дясна ръка с данни за неразместено счупване на средна фаланга на същия пръст, довело до трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 5- 6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес, като на основание чл. 325в, ал. 1 от НК, вр. чл. 54, ал. 1 от НК, съдът го осъдил на „пробация“ при следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, която да се изпълнява чрез явяване и подписване на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 6 месеца, както и наказание „глоба“ в размер на 500 лв. В негова тежест са присъдени и направените съдебни разноски в хода на досъдебното и съдебното производство, както и да заплати на пострадалата Н.

1

П. К. сумата в размер на 1000 лв, представляваща разноски за повереник.

Във въззивната жалба, изходяща от адв. Мюмюнова от АК - Бургас като служебен защитник на подсъдимия Г., и в подаденото допълнително писмено изложение към нея се излагат аргументи, че атакуваната присъда е необоснована и постановена в нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 303, ал. 2 от НПК, съдът следвало да признае подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая според защитника не са налице доказателства, които да обосновават обвинителната теза. Представените по делото съдебно-медицински експертизи, както и показанията на разпитаните свидетели, не установявали в достатъчна степен механизма на настъпилия инцидент и пряката причинно-следствена връзка между него и получените травматични увреждания на пострадалата. Прави се искане за отмяна на постановения съдебен акт и постановяване на оправдателна присъда. Алтернативно се иска изменение на първоинстанционния съдебен акт, като се отменят наложеното наказание глоба в размер на 500 лв, разноските за повереник на пострадалата в размер на 1 000 лв, както и направените разноски в хода на производството.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Окръжна прокуратура - Бургас намира жалбата за неоснователна. Счита присъдата на първоинстанционния съд за законосъобразна и обоснована, а наложеното наказание за справедливо, поради което пледира за потвърждаването й.

Повереникът на частния обвинител – адв. Антоанета Гинева от АК – Бургас, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционната присъда.Моли за присъждане на направените съдебни разноски от нейния доверител пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция служебно назначеният защитник на подсъдимия - адв. Мюмюнова от БАК, поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения и с формулираното с нея искане за постановяване на нова оправдателна присъда.

Подсъдимият Г. Г. се присъединява към становището на защитника си. В последната си дума не се признава за виновен и моли да бъде оправдан.

Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира въззивната жалба за процесуално допустима, поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна.

По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване. При собствения анализ на доказателствената съвкупност, въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка, която съответства с възприетата в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд:

Подсъдимият Г. Д. Г. е роден на ***** г., в гр. ******, живущ в гр. ******, ж.к „*****“ бл. ****, вх. ***, ет. ****. Той е ****** гражданин, ******, с ****** образование, ******, ******, с ЕГН **********.

Подсъдимият е собственик на куче, порода „******“, с паспорт № BG01AP 083******, мъжко, кафяво-бяло на цвят, което разхождал всеки ден около дома си, включително и без повод и намордник. Кучето е проявявало агресия към хора и животни.

2

На 06.11.2022 г., около 05:00 ч. в гр. Бургас, ж.к.“ Лазур“, в района зад блок № 47, подс. Г. разхождал кучето си без повод и намордник. По същото време св. Н. К. разхождала своето куче, порода „******“, мъжко, бяло на цвят, също без повод. В един момент св.К. видяла, че кучето на подсъдимия е захапало нейното куче и го мята на всички страни. Тогава тя тръгнала да спасява кучето си. В това време подсъдимият застанал над своето куче и започнал да го удря по главата, с цел да освободи от захапката му кучето на св. К.. Последната също хванала териера и се опитала да освободи кучето си от захапката му. Изведнъж кучето „******“ обаче захапало св. К. в областта на трети пръст (среден) на дясна ръка. Тя усетила силна болка и започнала да крещи. Намиращата се наблизо св. Е. С. взела една пръчка и започнала да удря кучето на подсъдимия, но то продължавало да държи кучето на св. К.. След това св. С. казала на подс. Г. да запуши носа на кучето си, за да не може да диша. Подсъдимият сложил ръка на носа му и едва тогава кучето отпуснало челюстта си и пуснало померана.Свидетелката Н. К. веднага взела кучето си и го закарала при ветеринарния лекар - св. Л. Ш., а по-късно потърсила лекарска помощ и за себе си. При извършения медицински преглед се установило, че св. К. има счупване на трети пръст на дясна ръка.

На 24.11.2022г. св.Н. К. претърпяла хирургична интервенция за възстановяване на пръста, а на 25.01.2023 г. била извършена и втора операция.

От заключенията на изготвените в хода на досъдебното производство съдебномедицински експертизи се установява, че в резултат на ухапването от кучето на подсъдимия на св.Н. К. е причинена сублуксация на проксимална интерфалангеална става на трети пръст на дясна ръка с данни за неразместено счупване, довело до трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок от 5 - 6 седмици, при обичаен ход на оздравителния процес.

Изложената фактическа обстановка, възприета и от първоинстанционния съд, се установява по несъмнен начин от показанията на свидетелите Н. К., П. Н., М. П., Л.

Ш., Е. Т., Р. Г. и Е. С., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, както и тези, дадени от последната на досъдебното производство и прочетени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 НПК, частично от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, от приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства - медицински документи, справка и паспорт на куче, протокол за доброволно предаване, писмо и приложени към него документи, както и от заключенията на изготвените по делото съдебномедицинска експертиза и две допълнителни съдебномедицински експертизи по писмени данни.

Въззивният съд счита, че фактическата обстановка по спора е правилно установена и изведена от събраните доказателства, които са прецизно анализирани.

Безспорно са установени всички факти, включени в предмета на доказване.

Първата инстанция е оценила доказателствените материали по делото съобразно изискванията на чл.13 и чл. 14 от НПК,поради което не са налице заявените от защитата пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в осъдителните изводи на съда.

Първоинстанционният съд е обективирал в достатъчна степен своята аналитична и оценъчна дейност в изложените мотиви, изяснил е позицията си на кои доказателствени източници е дал вяра и защо, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното му убеждение въз основа на валидно събраните по делото доказателства и доказателствени източници.

Въззивният съдебен състав, като извърши и собствена преценка на събрания доказателствен материал намира, че не се налагат други различни изводи по фактите, 3 приети от първостепенния съд.

Основно значение сред гласните доказателствени източници имат показанията на пострадалата Н. К. и съобщеното от нея относно механизма на увреждането й.Тези показания несъмнено са източник на преки доказателствени факти и поради това оценката по действителното им съдържание дава максимално обективни данни, позволяващи разкриване на обективната истина. Показанията на св. Н. К., както и на св. Е. С. – също очевидец на инцидента, са безпротиворечиви и последователни в пресъздаването на конкретиката, сочеща на времето, мястото и механизма на извършване на настоящото деяние, както и причинените наранявания на кучето, порода „******“ и неговия собственик. Преценявайки показанията на пострадалата и на св.С. в контекста на собствената им логичност и последователност, както и с оглед констатираната корелация както по между им, така и с другите доказателствени източници, настоящата инстанция оцени посочените гласни доказателствени средства като достоверни. В подкрепа на фактическите данни, съобщени от свидетелитеочевидци, са и показанията на св. Л. Ш., която непосредствено след случилото се е прегледала померана и е положила медицински грижи за неговото възстановяване.

Горните свидетелски показания се подкрепят напълно и от показанията на св. П.

Н. – домоуправител на входа, в който живее и подсъдимият, която заявява, че действително кучето е било разхождано с каишка, но без намордник, както и че имало съседи, които се страхуват от кучето на подс. Г.. Свидетелката М. П. – ветеринарен лекар, установява факта, че въпросното куче, порода „******“ е собственост на подсъдимия. Познава кучето от малко, ваксинирала го е и му е издала паспорт.

На следващо място, изложената от настоящия въззивен състав фактология намира своята доказателствена обезпеченост и в показанията на св. Е. Т., които обаче следва да бъдат кредитирани само частично по отношение на определени факти и обстоятелства, които се явяват подкрепени от останалите доказателства и допринасят за изясняването на обективната истина по делото. В частта, в която заявява, че кучето е огромно, набито, около 50 кг, с респектиращ вид, агресивно, доколкото е имало случаи на агресия към деца и други животни, показанията й съответстват на установеното с други доказателствени източници, поради което следва да бъдат ценени като годни доказателствени средства. В останалата част показанията й не могат да бъдат приети за достоверни, доколкото същата е заинтересована от изхода на делото, поради ***** с подсъдимия, с който ****** повече от 10 години.

Обосновано показанията на св. Р. Г. са кредитирани само по отношение на определени факти и обстоятелства, които се явяват подкрепени от останалите доказателства и допринасят за изясняването на обективната истина по делото, а именно че подсъдимият му е разказал за инцидента с двете кучета, тяхното разтърваване и причинените увреждания. В останалата част показанията му не могат да бъдат приети за достоверни, защото противоречат на събраните по делото и кредитирани от съда доказателства.