Решение № 172 от 05.03.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Б., 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262120200239 по описа за 2026 година Производството е образувано по реда на чл.59-63 от ЗАНН по жалба на П. Р. К. с ЕГН ********** от гр.Б. против наказателно постановление № 250434-000568 от 22.12.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Б., началник ІІ-ро РУ-Б., с което на основание чл.183 ал.4 т.15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева (51,13 евро) за нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва нарушението. Твърди, че неправилно е отразена фактическа обстановка в акта и в НП. Не представя нови доказателства, не претендира за разноски.

Жалбоподателят, редовно призован не се явява в съдебно заседание.

Явява се негов процесуален представител.

Административнонаказващият орган редовно призован, не изпраща представител. Не взема отношение по жалбата. Не претендира ЮК възнаграждение.

Жалбата е подаден в преклузивния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, изхожда от легитимно лице посочено в наказателното постановление като нарушител и съдържа изискуемите от закона реквизити. Подадена е пред материално и 1 териториално компетентен съд и производството пред Районен съд-Б. е редовно образувано.

Б.ки районен съд, като взе в предвид събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 18.11.2025г, в 13,04 часа, в гр.Б., в ж.к.“Б. М.“ до блок № ... с посока на движение към улица „В.“ водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел 208 с рег.№... при управлението му, навлязъл след знака забраняващ влизането на пътни превозни средства.

По същото време на работа и при обход със служебен автомобил свидетелят Д. С. на длъжност полицай при ІІ-ро РУ-Б. забелязал нарушението и спрял водача на цитирания по-горе лек автомобил. След проверка се оказало, че това е жалбоподателят П. К. с ЕГН ********** от гр.Б.. В същия ден му бил съставен акт за установяване на административно нарушение (лист 9 от делото) серия G A и бланков №4387942. В него като фактическа обстановка е написано, че К. като водач на лек автомобил марка Пежо модел 208 с рег.№... на 18.11.2025г, в 13,04 часа, в гр.Б., в ж.к.“Б. М.“ до блок № ... с посока на движение към улица „В.“ водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел 208 с рег.№... при управлението му, навлязъл след знака забраняващ влизането на пътни превозни средства.

С това нарушил нормата на чл.6 т.1 от ЗДвП –навлязъл след знак забраняващ влизането на ППС. Актът бил подписан от актосъставителя и от свидетеля по него и бил предявен на нарушителя за запознаване и подпис.

Митев прочел акта и не вписал в него възражения, подписал го и получил екземпляр.

В срока по чл.44 ал.1 ЗАНН не депозирал писмени възражения.

На

22.12.2025г като взел предвид съставения акт, административнонаказаващият орган издал атакуваното наказателно постановление №25-0434-000568 (лист 8 от делото), при пълна идентичност с обстоятелствената част и правните квалификации в акта. На основание чл.183 ал.4 т.15 предложение първо от ЗДвП на жалбоподателя била наложена глоба от 100 лева (51,13 евро).

В хода на съдебното следствие беше разпитан в качеството на свидетел 2 актосъставителят Д. С. и свидетеля по акта А. Н.. Според настоящата инстанция, показанията на тези свидетели са безпристрастни, последователни и непротиворечащи си по отношение на главния факт на доказване. Съдът ги кредитира. По молба на жалбоподателя съдът се снабди служебно със снимки направени на служебния таблет (лист 30 и 31 от делото).

Горната фактическа обстановка се доказа по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото доказателства –писмени и гласни.

С оглед така установената фактология съдът направи следните правни изводи:

Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в кръга на правомощията по закона по аргумент на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. (лист 10-11 от делото) и в предвидените от закона срокове по чл.34 от ЗАНН.

Б.кият районен съд счита, че при издаването на акта и НП не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От обективна страна се доказа по несъмнен начин извършеното от жалбоподателя нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като на на 18.11.2025г, в 13,04 часа, в гр.Б., в ж.к.“Б. М.“ до блок № ... с посока на движение към улица „В.“ водач на лек автомобил марка „Пежо“ модел 208 с рег.№... при управлението му, навлязъл след знака забраняващ влизането на пътни превозни средства.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП и на основание чл.185 ал.4 т.15 предложение първо е наложил наказание от 100 лева (в редакцията от ДВ бр.60/2012г в сила от 07.08.2012г действала по време на нарушението), като правилно е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Съгласно чл.6 т.1 от ЗДвП участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци, светлинните сигнали и пътната маркировка.

Правилно е избрана административнонаказателната разпоредба на чл.183 ал.4 т.15 предложение първо от ЗДвП, съгласно която наказва водач, който навлиза след знак забраняващ влизането на съответното ППС, в която размерът на глоба е фиксиран на 100 лева.

3

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган не е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, поради което и съдът не следва да се произнася.

Мотивиран от изложеното по-горе Б.ки районен съд, V наказателен състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-0434-000568 от 22.12.2025г. издадено от началник група в ОДМВР-Б., началник ІІ-ро РУ-Б., с което на П. Р. К. с ЕГН ********** от гр.Б. на основание чл.183 ал.4 т.15 предложение първо от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 (сто) лева (51,13 евро) за нарушаване на чл.6 т.1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административния съд-Б. в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________ 4