Определение № 19540 от 26.05.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 47260/2025
- Вид
- Определение № 19540
- Подписан
- 26.05.2026
- В сила
- 26.05.2026
- Състав
- ЯНА МАРИО ФИЛИПОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 159, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 19540 гр. София, 26.05.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110147260 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК.
Образувано е по искова молба на М. Д. П. против Прокуратурата на Република България с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато на ищеца обвинение за извършване на престъпление по чл. 144, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 НК, за което било образувано ДП № 1349/2023 г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр.
№ 28423/2023 г. по описа на СРП, по което обвинение ищецът бил оправдан с влязла на 29.04.2025 г. в сила Присъда № 549/08.10.2024 г. по НОХД № 20241110205853/2024г. по описа на СРС,НО, 136 състав, и сумата в размер на 3500 лева, представляваща обезщетение за причинени в резултат на незаконно повдигнатото обвинение имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие по НОХД № 20241110205853/2024 г. по описа на СРС, НО, 136 състав, по договор за правна защита и съдействие от 09.07.2024 г. в размер на 1700 лева и заплатено адвокатско възнаграждение за правна помощ и съдействие по ВНОХД № 20251100600981/2025 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, по договор за правна защита и съдействие от 12.03.2025 г. в размер на 1800 лева, ведно със законна лихва за забава върху претендираните суми от 29.04.2025 г. до окончателното им изплащане. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
В исковата молба са изложени твърдения, че с постановление на Софийска районна прокуратура за привличане в качеството на обвиняем от 15.08.2023 г. по ДП № 1349/2023г. по описа на 04 РУ СДВР, пр.пр. № 28423/2023 г. по описа на СРП, на ищеца било повдигнато обвинение за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. с ал.1, т. 1 НК и по отношение на него била взета мярка за неотклонение „Гаранция в пари“ в размер на 2000 лева. Ищецът поддържа, че във връзка с повдигнатото обвинение със заповед за задържане peг. № 32833821/14.08.2023 г. бил задържан на 14.08.2023 г. по соченото досъдебно производство и му бил извършен личен обиск. В исковата молба са изложени твърдения, че за нуждите на досъдебното производство М. П. бил освидетелстван и по отношение на него била изготвена съдебно-психиатрична експертиза. Ищецът поддържа, че след приключване на разследването, на 24.04.2024 г. Софийска районна прокуратура внесла обвинителен акт за престъплението, в извършване на което бил обвинен. В исковата молба са изложени твърдения, че с Присъда № 549/08.10.2024 г. по НОХД № 20241110205853/2024г. по описа на СРС, НО, 136 състав, ищецът бил признат за невиновен в извършване на вмененото му във вина престъпление и бил отхвърлен предявен граждански иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лева. Ищецът поддържа, че срещу оправдателната 1 присъда бил депозиран въззивен протест от прокурор при Софийска районна прокуратура. В исковата молба са изложени твърдения, че по въззивния протест било образувано ВНОХД № 20251100600981/2025 г. по описа на СГС, НО, V въззивен състав, като с Решение № 330/29.04.2025 г. оправдателната присъда била изцяло потвърдена. Ищецът поддържа, че вследствие на незаконните действия на ответника, търпял редица негативни изживявания – доброто му име в обществото било злепоставено, честта и достойнството му били накърнени, станал обект на коментари от познати и приятели, амбициите му за пълноценна реализация били потиснати, а притесненията от изхода на образуваното наказателно производство му се отразили изключително тежко, като мисълта, че може да бъде несправедливо осъден и наказан, не спирала да го измъчва. В исковата молба са изложени твърдения, че до приключване на наказателното производство с влязла в сила оправдателна присъда М. П. изпивал силно чувство на безпокойство и отчаяние. В допълнение ищецът търпял и притеснения във връзка с предявения за разглеждане в наказателното производство граждански иск за сумата в размер на 10000 лева, която се явява непосилна за него. Ищецът поддържа, че във връзка с процесното досъдебно производство му била направена полицейска регистрация, в резултат на което бил третиран от полицейски служители като престъпник и „лице от криминалния контингент“. В исковата молба са изложени твърдения, че в резултат на повдигнатото обвинение и подадения въззивен протест за М. П. са налице и имуществени вреди в размер на заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита и съдействие в размер общо на 3500 лева. По изложените доводи е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди ведно със законна лихва за забава от влизане в сила на оправдателната присъда до окончателно изплащане на сумите.
Ведно с исковата молба са представени документи, за които е направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е искане да бъде изискано за послужване производството по НОХД № 20241110205853/2024г. по описа на СРС, НО, 136 състав. Направено е искане да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез прокурор Стефанов оспорва исковата претенция по размер. В депозирания отговор са изложени съображения за недоказаност на твърдените негативни последици в личен план вследствие на повдигнатото обвинение, като в допълнение е отбелязано, че претендираното обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20000 лева се явява прекомерно завишено и несъответстващо на описаните негативни изживявания и икономическия стандарт в страната. Прокурорът поддържа, че по делото липсват доказателства относно репутацията и здравния статус на ищеца преди повдигането на обвинение, за да може да се направи обективна преценка как инициираното срещу него наказателно производство му се е отразило в обществен, социален и професионален план. С депозирания отговор са оспорени поддържаните в исковата молба твърдения за изживени от ищеца стрес и притеснение в резултат на извършения му преглед в хода на изготвяне на съдебна психолого-психиатрична експертиза, като е посочено, че се касае единствено за клиничен разговор ( интервю) чрез мобилно приложение „Вайбър“.
Прокурорът поддържа, че ответникът не отговаря за евентуално търпени вреди от ищеца в резултат на задържането му по ЗМВР за 24 часа и извършената му полицейска регистрация, нито пък отговаря за евентуални негативни изживявания свързани с предявения за разглеждане в наказателното производство граждански иск. В депозирания отговор са изложени доводи за недоказаност на претенцията за претърпени имуществени вреди, тъй като по делото не са представени договори за правна защита и съдействие, а при условията на евентуалност е заявено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.
С отговора е направено искане да бъде изискано за послужване производството по НОХД № 20241110205853/2024г. по описа на СРС, НО, 136 състав. Прокурорът заявява възражение по отношение на заявеното от ищеца искане за събиране на гласни 2 доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели при режим на довеждане, а при условията на евентуалност е направено възражение по отношение на искането на разпит на втори свидетел за установяване на идентични обстоятелства.
По доказателствената тежест на спора и направените от страните доказателствени искания, съдът намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 2, ал.
1, т. 3 ЗОДОВ е да установи при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) повдигнато обвинение в извършване на престъпление, приключило с влязло в сила акт; 2) претърпени имуществени и неимуществени вреди в претендирания размер, посочен в исковата молба, в причинна връзка с проведеното наказателно преследване. Ответникът следва да проведе насрещно доказване.
Представените от ищеца документи са допустими, относими и необходими за правилно решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото.
Следва да бъде изискано в цялост производството по НОХД №
20241110205853/2024г. по описа на СРС, НО, 136 състав.
Следва да бъде допуснато събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане, като на основание чл. 159, ал. 2 ГПК искането за разпит на втори свидетел следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените ведно с исковата молба документи.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване производството по НОХД № 20241110205853/2024г. по описа на СРС, НО, 136 състав.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ищеца за установяване на сочените в исковата молба обстоятелства, КАТО ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на разпит на втори свидетел.
УКАЗВА на ищеца, че следва да доведе допуснатия му свидетел за разпит в насроченото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 14.07.2026 г. от 15:00 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3