Решение № 27 от 19.02.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Варна, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Юлия Р. Бажлекова

Членове:

Деспина Г. Георгиева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20253000500531 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК

С решение № 518/09.05.2025г., постановено по гр.д. № 1790/2024г. ОС – Варна е осъдил на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ да заплати на Б. В. А., ЕГН **********, сумата от 33 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконно обвинение по ДП № 181/2017г. на ОСлО при ОП- Варна и НОХД № 1252/2018г. по описа на ОС – Варна, преобразувано в НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.07.2023г. до окончателното й изплащане, като искът по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за горницата над присъдените 33 000 лева до претендирания размер от 125 750 лева и претенцията за заплащане на законната лихва за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г., са отхвърлени като неоснователни.

Срещу така постановеното решение са постъпили въззивни жалби и от двете страни по спора.

Ищецът Б. В. А., чрез процесуалния си представител адв. Ж., обжалва първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. В жалбата си излага оплаквания за неправилност и необоснованост на същото. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на следващото му се обезщетение съдът не е отчел правилно релевантни и съществени обстоятелства като възрастта на ищеца, медийната 1 разгласа на процеса и последиците от това за лекарската му практика, продължителността на наказателното производство и постановените по него разкриване на банкова тайна, възбрани върху имуществото му, изземване на документи. С оглед на това счита, че присъденият му размер не обезщетява справедливо действително претърпените от него неимуществени вреди.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на иска за неимуществени вреди в неговия пълен размер.

Прокуратурата на РБ, чрез прокурор от ОП – Варна обжалва решението в неговата осъдителна част. Наведените оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението като постановено при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че съдът неправилно не е събрал допуснато от него доказателство /НОХД № 1252/2018г. на ОС – Варна/, съответно не се е произнесъл по искането им за прилагане на НОХД № 918/2021г. на ОС – Варна, поради което и изводите му по съществото на спора са направени единствено въз основа на ангажираните от ищцовата страна писмени доказателства и неправилно кредитиране на свидетелските показания. Излагат се доводи, че от тези доказателства не се установява ищецът да е осъществявал лекарска практика в таванско помещение към 22.04.2013г. и от същото да е изземван компютър, поради което и показанията на свидетелите били недостоверни. В същото време поради неприлагането на посочените наказателни дела изводът на съда относно броя на проведените по тях съдебни заседания е необоснован, както и не е направена преценка дали поведението на ищеца е повлияло на тяхната продължителност. Немотивиран и необоснован бил и извода за доказани претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в тревожност, подтиснатост, разконцентрираност, безсъние и кошмари. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и отхвърли изцяло иска, евентуално да присъди обезщетение в по-нисък размер.

В частта, в която акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава за периода от 08.07.2022г. до 03.07.2023г. е отхвърлена, решението на ОС – Варна не е обжалвано.

Наред с въззивните жалби е подадена и частна жалба от Прокуратурата, с която се обжалва постановеното от първоинстанционния съд по реда на чл.248 ГПК определение № 3100/01.07.2025 г. и с което Прокуратурата е осъдена да заплати на Б. А. съдебни разноски в размер на 2 109.40 лева, на основание чл.10, ал.3 ЗОДОВ.

По изложени в жалбата доводи за липса на надлежно заявено искане и на доказателства за направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно за неправилно определяне на неговия размер, се иска отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл.263 ГПК, респ. чл.276 ГПК, не са постъпили отговори.

При извършената от съда служебна проверка по валидността и 2 допустимостта на обжалвания съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, настоящият състав на съда констатира следното:

Исковото производство е образувано по предявен от Б. В. А. против Прокуратурата на Република България иск за заплащане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на водено срещу него наказателно производство, приключило с влязла в сила оправдателна присъда.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че през 2013 г. срещу ищеца е било образувано ДП № 70/2013 г. и по което на 22.04.2013 г. е извършен обиск на обитаваното от него жилище като са иззети притежавана от него компютърна конфигурация, множество документи за дължими суми, печати и бланки, с които работил като лекар, кочани с рецепти и дружи книжа, описани в съставения протокол. Въз основа на разрешение на съдия от 2014 г. е била разкрита банковата тайна относно притежавани от него сметки в банки.

С постановление от 10.02.2016 г. е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпления по чл.252, ал.2 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, по чл.255, ал.1, т.2, пр.2 вр. чл.261 ал.1 НК и по чл.172а, ал.1 НК, взета е мярка за неотклонение „подписка“, а по искане на прокурор, с определение по ЧНД № 231/2016 г. е било наложено обезпечение на предвидените наказания – глоба и конфискация, чрез налагане на възбрана върху притежавано от него недвижимо имущество. Впоследствие досъдебното производство е прехвърлено към ОСлС, последвало е повторно повдигане на обвинение по същите състави от НК. През 2018 г. по тези обвинения срещу него е бил внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 1252/2018 г. по описа на ОС – Варна. Това действие на Прокуратурата е било разгласено в средствата за масова информация, където ищецът е бил представен като престъпник и измамник. С първата постановена по наказателното дело присъда е бил признат за виновен, но след отмяната й от АпС – Варна делото е върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. С постановената нова присъда е признат за виновен и осъден условно с лишаване от свобода за срок от 6 месеца само по повдигнатите му обвинения по чл.255, ал.1, т.2, пр.1 вр. ал.1 НК, по обвинението по чл.252 НК е бил оправдан, а по чл.172а НК е прието, че съставлява административно нарушение, като за това не му е наложено наказание поради изтекъл давностен срок. По реда на инстанционния контрол така постановената присъда е отменена от АпС – Варна в осъдителната й част и потвърдена в останалата й, в резултат на което е бил оправдан по всички повдигнати му обвинения. Решението на АпС – Варна е потвърдено от ВКС с решение № 241/03.07.2023 г. Твърди, че в резултат на така осъществената срещу него наказателна принуда от момента на извършване на обиска до постановяването на окончателното решение на ВКС, е претърпял значителни по интензитет неимуществени вреди – станал тревожен, напрегнат, потиснат, появили се проблеми със съня, изпитвал страх за бъдещето си и за възможно отмъщение от заинтересовани от осъждането му лица, чувствал се оклеветен, притеснявал се от реакцията на своите близки, най-вече на внука му, близки и приятели го изолирали, след обиска, а 3 после и след разгласяването на случая в медиите загубил пациентите си, довело до преустановяване на упражняваната от него лекарска практика /уточнения в първото с.з./, настъпило влошаване на здравословното му състояние /бил диагностициран с онкологично заболяване, дивертикулоза на дебелото черво, хроничен колит, хипертонично сърце без /застойна/ сърдечна недостатъчност. С оглед на това е отправено искането до съда за тяхното обезщетяване като ответната страна – Прокуратурата на РБ бъде осъдена да му заплати обезщетение в размер на 125 750 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 09.09.2024г./уточнителна молба с вх. № 24426/02.10.2024 г./.

С подадения в срока по чл.131 ГПК отговор исковата претенция е оспорена с възражения по редовността на исковата молба и за неоснователност на искането за заплащане на обезщетение. Сочи се, че не са ангажирани доказателства и не са установени претърпени от ищеца неимуществени вреди, които да са в пряка причинна връзка с воденото срещу него наказателно производство. Оспорва се Прокуратурата да е разгласявала обстоятелства по делото, поради което и счита, че не следва да отговаря за вреди от медийни публикации. Излага доводи за липса на връзка между наказателното дело и твърдяното влошаване на здравословното състояние, а претендираните като причинени тревожност, напрегнатост, обида, страх за бъдещето и за отмъщение, са в резултат на осъществяваната от ищеца дейност, а не от воденото срещу него наказателно производство. Оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен.

С обжалваното решение първоинстанционният съд се е произнесъл по предявения иск, намиращ правното си основание в разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Същото е валидно като постановено от надлежен съдебен състав и при наличие на правораздавателна компетентност.

Нередовността на исковата молба досежно конкретния размер на претендираното обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и началния момент на претендираната законна лихва е била отстранена с посочената по-горе уточнителна молба с вх. № 24426/02.10.2024 г. В тази връзка съдът констатира, че в нарушение на диспозитивното начало в гражданския процес, първоинстанционният съд е присъдил лихва върху уважения от него размер на обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, считано от 03.07.2023 г. /датата на влизане в сила на окончателната оправдателна присъда/, вместо от претендирания начален момент – 09.09.2024 г. /датата на предявяване на иска/.

Налице е произнасяне свръх петитум, което прави обжалваното решение в частта му относно присъдената законна лихва за периода от 03.07.2023 г. – 09.09.2024 г. недопустимо. В тази му част същото следва да бъде обезсилено.

Относно произнасянето досежно лихва върху главницата за периода 08.07.2022 г. – 03.07.2023 г., първоинстанционното решение не е предмет на въззивен контрол, поради което и по аргумент от разпоредбата на чл.269 ГПК, в тази му част същото не подлежи на обезсилване.

4

По съществото на спора, въз основа на наведените във въззивните жалби оплаквания, доказателствата по делото и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор относно водено срещу ищеца наказателно производство, приключило с постановяването на оправдателна присъда. От приетите пред първоинстанционния съд писмени доказателства /обвинителен акт и постановени по него присъди/, както и от извършената в настоящата инстанция служебна справка, предявена в о.с.з., се установява, че същото е образувано на 09.04.2013 г. като ДП № 70/2013 г. по описа на ОД на МВР вр. извършено от Б. А. и трето лице престъпление по чл.252, ал.2, пр.2 НК. На 23.04.2013 г. е било извършено претърсване и изземване от обитаваното от тях жилище и прилежащи помещения, при което са иззети компютърна конфигурация, собственост на Б. А., печати и множество писмени документи /искови молби, съдебни решения и определения, изпълнителни листи, нот. актове, разписки, решения на ТЕЛК, кочан с рецепти, печати/. На 21.02.2014 г. е дадено разрешение за разкриване на банкова тайна относно банковите им сметки. Едва на 10.02.2016 г. Б. А. е бил привлечен като обвиняем за извършването на престъпления по чл.252, ал.2, пр.2 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК /извършване на банкови сделки без съответно разрешение/, по чл.255, ал.1, т.2, пр. 2 вр. чл.26, ал.1 НК /избягване плащането на данъчни задължения/ и по чл.172а НК /възпроизвеждане на чужд обект на авторско право/, като е взета и мярка за неотклонение „подписка“. По искане на прокурора, с определение от 19.02.2016 г. на ОС – Варна е допуснато обезпечение на предвидени за тези престъпления наказания – глоба и конфискация, чрез налагане на възбрана върху притежавано от ищеца недвижимо имущество – дворно място в гр.