Определение № 34617 от 28.08.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34617 гр. София, 28.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110117239 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. С. срещу „фирма“ ЕАД.

Ищецът твърди, че спрямо него е образувано изп. дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М. по молба на ответника за събиране на вземанията, за които е издаден изп. лист на 16.05.2013г. по гр. д. № 13773/2013г. по описа на СРС въз основа на влязла в сила заповед по чл. 417 ГПК, а именно: 14 303,75лв. – главница по договор за кредит от 30.11.2011г., ведно със законната лихва от 29.03.2013г. до изплащане на вземането, 60лв. – такса, 898,82лв. – договорна лихва за периода 27.09.2012г.-28.03.2013г., 343,65лв. – наказателна лихва за периода 03.01.2013г.-28.03.2013г. и 874,24лв. – разноски по делото. Счита, че последното извършено изпълнително действие е от дата 28.08.2017г., след което изп. производство се е прекратило, а вземанията се погасили по давност на 28.08.2022г.

Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на ответника посочените суми поради изтекла погасителна давност.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

Поддържа, че предявените спрямо него искове са недопустими, тъй като вземанията били прехвърлени с договор за цесия на трети лица, за което длъжникът бил уведомен.

Евентуално счита исковете за неоснователни, като твърди, че давността е прекъсвана многократно с искани и извършвани изп. действия. Прави искане за привличане като трето лице – помагач на негова страна на цесионера „фирма“ ЕООД.

Съобразно изложеното, моли за прекратяване на производството като недопустимо, а евентуално за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните, намира следното:

Предявените искове са допустими и са насочени срещу пасивно легитимиран ответник. Съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо третите лица и длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Тоест, за да се приеме, че носител на вземането спрямо длъжника вече е цесионера, длъжникът следва да бъде надлежно уведомен за цесията от цедента, като тежестта за доказване на този факт е на ответника. Същият не 1 ангажира годни доказателства в тази насока. Изготвените съобщения за цесията няма данни да са изпратени и връчени на длъжника. По отношение на цесионера „фирма“ ЕАД безспорно ищецът признава в исковата молба, че е узнал за това прехвърляне. Но дружеството се е вляло в „фирма“ ЕАД, поради което същата е надлежен носител на вземанията в отношенията с ищеца. По отношение на твърдяното последващо прехвърляне на вземанията в полза на „фирма“ ЕООД няма доказателства за уведомяване на длъжника за това действие, поради което за него кредитор продължава да е банката, включително към датата на завеждане на исковата молба.

Обстоятелството, че процесуалният му представител е извършил справка по изп. дело (за което отново няма доказателства), не е равнозначно на връчване на уведомление за цесия. При извършена служебна проверка се установи, че ответникът по гр. д. № 66673/2023г. по описа на СРС е „фирма“ АД, а не „фирма“ ЕООД, поради което не може и въз основа на това обстоятелство да се изгради извод за узнаване за цесията в полза на „фирма“ ЕООД. Ето защо, съдът намира, че искът е насочен спрямо пасивно легитимирана страна.

Останалите доводи за недопустимост на исковете също са неоснователни – ищецът се позовава на погасителна давност, представляваща факт, настъпил след влизане в сила на изпълнителното основание и такъв иск е допустим – чл. 439 ГПК.

Самият иск пък не е за факт, както твърди ответника, а за признаване несъществуването на определени права. Ето защо, исковете са допустими.

Предявени са за разглеждане отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже настъпването на факти, водещи до спиране и прекъсване на давността, както и всички факти, от които произтичат възраженията му.

Представените от страните писмени доказателства са допустими и относими, поради което следва да бъдат приети.

Изисканият препис от изп. дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М. следва да бъде приет като доказателство.

За пълна яснота следва да бъде поискано за послужване и гр. д. № 66673/2023г. по описа на СРС.

Съдът намира направеното искане от ответника за привличане като трето лице – помагач на негова страна на „фирма“ ЕООД за основателно, тъй като е направено своевременно и това дружество има интерес от участие в производството, доколкото са събрани доказателства, че е сключен договор за цесия в негова полза за вземанията, но длъжникът не е уведомен надлежно за това.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

КОНСТИТУИРА като трето лице – помагач на страната на ответника „фирма“ ЕООД, ЕИК: ***, на което ДА СЕ ВРЪЧАТ препис от исковата молба и отговора и ДА СЕ ПРИЗОВЕ за откритото съдебно заседание.

УКАЗВА на третото лице – помагач, че може да вземе становище по исковата 2 молба и отговора на исковата молба, да представи доказателства и да направи доказателствени искания най-късно в откритото съдебно заседание.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.10.2024г. от 10:25ч., за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада по делото съобразно мотивната част на определението.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и отговора на исковата молба.

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото материалите по изискания препис от изп. дело № 388/2013г. по описа на ЧСИ О. М..

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 66673/2023г. по описа на СРС.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба с приложенията.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3