Определение № 33 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503413 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от подадена от Инвоитикс аг , бизнес номер ***,акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: ***, Швейцария, действащо чрез своя клон Инвоитикс аг - клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. К. Г., против определение № 1280 от 31.10.2025 г. постановено по гр. д. № 879/2024 г. по описа на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното преграждащо определение първоинстанционният съд е изложил съображения , че в адресната част на исковата молба е посочено, че искът се предявява от „Инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, ЕИК: ***, клон на „Инвоитикс АГ“ - акционерно дружество, надлежно учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация. Клонът на чуждестранно юридическо лице, а и поначало клонът на търговско предприятие не е юридическо лице, а правна форма на териториално обособяване дейността на принципала извън населеното място, където се намира неговото седалище. Ето защо клонът, макар да разполага с функционална и оперативна обособеност, не притежава качеството субект на правото, поради което на основание чл. 27 от ГПК същият е неправосубектен и не притежава процесуална легитимация, а предявеният иск е недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване.

Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.

Видно е от исковата молба, с която е сезиран първостепенния съд, че искът е предявен от името на чуждестранното дружество чрез неговия клон, а не от името на 1 клона, както погрешно е прието в обжалваното определение. Няма пречка искът да бъде предявен от и срещу търговеца по седалището на клона - арг. чл. 20 вр. чл. 17а ТЗ. От това следва, че искът може да бъде предявен от и срещу търговеца чрез неговия клон, при което процесуалната легитимация е на търговеца-принципал, но действащ чрез своя клон. В практиката си Върховният касационен съд приема, че клонът е неправосубектна част от предприятието на търговеца, чрез която той извършва търговска дейност - в случая, на територията на държава, различна от тази на седалището на принципала, като правата и задълженията по сключени от него сделки възникват пряко за търговеца. Чрез клоновете си, регистрирани по реда на чл. 17а от ТЗ, чуждестранните юридически лица осъществяват търговска дейност на територията на Република България, поради което следва да се приеме, че имат място на дейност на територията на страната.

На следващо място, дори и за съда да не е било ясно от името на кое дружество е предявен искът /от името на чуждестранното юридическо лице чрез неговия клон или от самия клон/, то същият е следвало да даде възможност на ищеца да уточни своята процесуална легитимация, а не да прекратява производството по делото.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 137 от 10.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 869/2010 г., II т. о., ТК, посочването в исковата молба на неправосубектна страна - на клона, вместо на търговеца, действащ чрез него, не обуславя недопустимост на предявения иск, а нередовност на исковата молба, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК. Поправянето на тази нередовност не води до конституиране на нов ответник, а премахва пречката за развитие на производството, респ. за надлежното упражняване правото на иск и задължава съда да се произнесе по съществото на спора. Съобразно задължителната практика на ВКС - т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013г, на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или срещу неперсонифициран правен субект - поделение или клон на търговец, този порок във връзка с конституирана на страните е поправима нередовност на исковата молба, поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие със служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните /така Решение № 119 от 01.09.2017г„ постановено по гр.д. № 1056/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II отделение/.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд и след като е констатирал, че исковата молба е подадена от името на клона на „Инвоитикс АГ акционерно дружество, надлежно учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, е следвало да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК. Като направо е прекратил производството по делото, съдът е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно определение, което следва да бъде отменено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1280 от 31.10.2025 г. постановено по гр. д. № 879/2024 г. по описа на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.

ВРЪЩА делото на РС – Карлово за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 33 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефка Михова

Членове:

Николай Стоянов

Иван Йорданов като разгледа докладваното от Стефка Михова Въззивно частно гражданско дело № 20255300503413 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274, ал. 1,т.1 от ГПК във вр.чл.130 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от подадена от Инвоитикс аг , бизнес номер ***,акционерно дружество, създадено и съществуващо съгласно законите на Швейцария, със седалище и адрес на управление: ***, Швейцария, действащо чрез своя клон Инвоитикс аг - клон България КЧТ, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК ***, чрез пълномощника адв. К. Г., против определение № 1280 от 31.10.2025 г. постановено по гр. д. № 879/2024 г. по описа на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения от жалбоподателя иск.

В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение и се настоява за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да постанови обжалваното преграждащо определение първоинстанционният съд е изложил съображения , че в адресната част на исковата молба е посочено, че искът се предявява от „Инвоитикс аг – клон България“ КЧТ, ЕИК: ***, клон на „Инвоитикс АГ“ - акционерно дружество, надлежно учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация. Клонът на чуждестранно юридическо лице, а и поначало клонът на търговско предприятие не е юридическо лице, а правна форма на териториално обособяване дейността на принципала извън населеното място, където се намира неговото седалище. Ето защо клонът, макар да разполага с функционална и оперативна обособеност, не притежава качеството субект на правото, поради което на основание чл. 27 от ГПК същият е неправосубектен и не притежава процесуална легитимация, а предявеният иск е недопустим и производството по делото подлежи на прекратяване.

Частната жалба срещу така постановеното определение е основателна.

Видно е от исковата молба, с която е сезиран първостепенния съд, че искът е предявен от името на чуждестранното дружество чрез неговия клон, а не от името на 1 клона, както погрешно е прието в обжалваното определение. Няма пречка искът да бъде предявен от и срещу търговеца по седалището на клона - арг. чл. 20 вр. чл. 17а ТЗ. От това следва, че искът може да бъде предявен от и срещу търговеца чрез неговия клон, при което процесуалната легитимация е на търговеца-принципал, но действащ чрез своя клон. В практиката си Върховният касационен съд приема, че клонът е неправосубектна част от предприятието на търговеца, чрез която той извършва търговска дейност - в случая, на територията на държава, различна от тази на седалището на принципала, като правата и задълженията по сключени от него сделки възникват пряко за търговеца. Чрез клоновете си, регистрирани по реда на чл. 17а от ТЗ, чуждестранните юридически лица осъществяват търговска дейност на територията на Република България, поради което следва да се приеме, че имат място на дейност на територията на страната.

На следващо място, дори и за съда да не е било ясно от името на кое дружество е предявен искът /от името на чуждестранното юридическо лице чрез неговия клон или от самия клон/, то същият е следвало да даде възможност на ищеца да уточни своята процесуална легитимация, а не да прекратява производството по делото.

Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 137 от 10.10.2011 г. на ВКС по т. д. № 869/2010 г., II т. о., ТК, посочването в исковата молба на неправосубектна страна - на клона, вместо на търговеца, действащ чрез него, не обуславя недопустимост на предявения иск, а нередовност на исковата молба, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 129, ал.2 от ГПК. Поправянето на тази нередовност не води до конституиране на нов ответник, а премахва пречката за развитие на производството, респ. за надлежното упражняване правото на иск и задължава съда да се произнесе по съществото на спора. Съобразно задължителната практика на ВКС - т.5 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013г, на ОСГТК на ВКС, когато исковата претенция е предявена от или срещу неперсонифициран правен субект - поделение или клон на търговец, този порок във връзка с конституирана на страните е поправима нередовност на исковата молба, поради което съдът е длъжен да укаже и да даде срок за отстраняването му, в съгласие със служебно вмененото му от процесуалния закон задължение във всяко положение на делото да следи за процесуалната легитимация на страните /така Решение № 119 от 01.09.2017г„ постановено по гр.д. № 1056/2016г. по описа на Върховен касационен съд, ТК, II отделение/.

С оглед на гореизложеното, първоинстанционният съд и след като е констатирал, че исковата молба е подадена от името на клона на „Инвоитикс АГ акционерно дружество, надлежно учредено и съществуващо по законите на Швейцарската конфедерация, е следвало да даде указания на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба по реда на чл. 129 ал. 2 ГПК. Като направо е прекратил производството по делото, съдът е постановил едно неправилно и незаконосъобразно съдебно определение, което следва да бъде отменено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 1280 от 31.10.2025 г. постановено по гр. д. № 879/2024 г. по описа на РС – Карлово, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск.