Определение № 13 от 13.01.2026, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500562 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ У.Е.Б.“ Лтд., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. К. И., със съдебен адрес: гр. ***, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 1860/11.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2778/2025 г. на Районен съд Дупница, в частта за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от по 240 лева. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – заявителя С. В. Ч., чрез пълномощника адв. В. В. Ч. – М.. Приема частната жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Сочи, че производството по чл.410 ГПК в материята на Регламент /ЕО/ 261/2004 се характеризира с повишена фактическа и правна сложност. Приема, че след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С438/2022 г. се наблюдавало неосновано занижаване на размерите на адвокатските възнаграждения.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК за изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което не предстои развитие на исково производство 1 по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Дупница е образувано по заявление, подадено от С. В. Ч., чрез адв. В. Ч. – М. срещу "У.Е.Б. Црт" АД, регистрирано в У. с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р. България чрез "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 782, 33 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три ст. ), представляваща неизплатено обезщетение по чл.

7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отменен и изпълнен на следващия ден – 26.05.25г. въздушен полет между летище Варна (VAR) и летище Лондон Лутън (LTN). Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и за направените съдебно – деловодни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.

38 от ЗАдв., които в заявлението са посочени в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Към заявлението е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които е обективирано изявление на страните по договора, че предоставената правна помощ е по реда на чл. 38 ЗАдв.

Със заповедта за изпълнение заповедният съд е присъдил адвокатско възнаграждение в полза на заявителя в размер на 480 лв. с вкл. ДДС.

С Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/22 на втори състав на СЕС е установено, че разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. противоречат на правото на ЕС. Поради това, така посочената наредба не обвързва съда и не следва да бъде прилагана абсолютно при определяне на адвокатските възнаграждения по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, а следва да служи само като ориентир за съда. В тези случаи съдът следва да определи по свое усмотрение размера на възнаграждението, като вземе предвид фактическата и правна сложност на делото, като се отчетат предмет на делото, въведените възражения, наличието на типични спорове, отнасяни до съда, трайната и задължителна практика по правните въпроси, въведени в процеса, и всички други обстоятелства, имащи значение за това.

Настоящият съдебен състав прецени, че конкретното производство се отличава с ниска фактическа и правна сложност, тъй като заповедното производство е едностранно, развива се без участие на длъжника, при липса на насрещни възражения и искания по доказателствата, без да са възможни усложнения в страните или неговия предмет. Освен това, основните действия, които са извършени в настоящия случай от процесуалния представител на заявителя се изразяват в попълване на бланка за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 от Наредбата на възнагражденията за адвокатска работа минималният размер на възнаграждението за защита в производство по издаване на заповед за изпълнение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 от същата наредба на база на половината от стойностите на претендираните суми. Съответно минималният размер от 240 лева с вкл. ДДС на възнаграждението, определен по реда на чл. 7, ал. 7, във вр. с ал. 2, т. 2 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа, е ориентир за присъждане на възнаграждение в полза на длъжника и в настоящия случай съдът счита, че този е размерът, съответен на извършената в заповедното производство от процесуалния представител на заявителя адвокатска работа.

С оглед на изложеното, подадената от длъжника частна въззивна жалба се явява основателна, поради което обжалваната заповед за изпълнение следва да бъде отменена в частта, с която частният жалбоподател е осъден да заплати адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. за сумата, представляваща разликата над сумата от 240 лв. с вкл. ДДС до присъдения размер от 480 лв. с вкл. ДДС.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, отправеното искане и на осн. чл.

2

78, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на частния жалбоподател сторените разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване в размер от 15 лв.

Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 1860/11.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2778/2025 г. на Районен съд - Дупница В ЧАСТТА, с която длъжникът Длъжникът У.Е.Б. Црт., /***/ - акционерно дружество, регистрирано в У., вписано в Регистъра на дружествата под номер 01-10-140174, със седалище в гр. ***, законен представител Я.П., действащо на територията на Р България, чрез „У.Е.Б. Црт. –клон България“ ЕИК: ***, седалище и адрес на управление **********, да заплати на адвокат В. М. от ВАК за сумата, представляваща разликата над сумата от 240 лв. (двеста и четиридесет лева) с вкл. ДДС до присъдения размер от 480 лв.

(четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС.

ОСЪЖДА С. В. Ч., ЕГН: **********, настоящ адрес гр. *** да заплати на "У.Е.Б. Црт" АД, регистрирано в У. с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р. България чрез "У.Е.Б. Црт. -клон България" КЧТ, сумата от 7.67 евро (15.00 лева), представляваща сторени пред въззивната инстанция разноски за заплатена държавна такса, на осн. чл. 78, ал.

1 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13 гр. Кюстендил, 13.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева като разгледа докладваното от Росица Б. Савова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500562 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 413, ал. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ У.Е.Б.“ Лтд., вписано в регистъра на дружествата под №01-10-140174, със седалище и адрес на управление: ***, чрез адв. К. И., със съдебен адрес: гр. ***, против заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с рег.№ 1860/11.11.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 2778/2025 г. на Районен съд Дупница, в частта за разноските.

Жалбоподателят навежда оплаквания за прекомерност на размера на присъденото в полза на процесуалния представител на заявителя адвокатско възнаграждение и отправя искане същото да бъде намалено до сумата от по 240 лева. Обръща внимание на даденото тълкуване от СЕС по дело С-438/22, че посочените в Наредба 1/2004 г. размери могат да служат единствено като ориентир при служебно определяне на възнагражденията, като от значение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа, както и фактическата и права сложност на делото. Сочи, че адвокатското възнаграждение в случая е присъдено в заповедно производство с нисък материален интерес, което не се характеризира с фактическа и правна сложност. Моли се за уважаване на частната жалба и присъждане на разноските за въззивното частно производство за заплатена държавна такса.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна – заявителя С. В. Ч., чрез пълномощника адв. В. В. Ч. – М.. Приема частната жалба за неоснователна и моли за нейното отхвърляне. Сочи, че производството по чл.410 ГПК в материята на Регламент /ЕО/ 261/2004 се характеризира с повишена фактическа и правна сложност. Приема, че след постановяване на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело №С438/2022 г. се наблюдавало неосновано занижаване на размерите на адвокатските възнаграждения.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване.

Видно от заповедното производство, срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414а от ГПК за изпълнение на задължението в срока за доброволно изпълнение, поради което не предстои развитие на исково производство 1 по чл. 422 ГПК и частната жалба срещу заповедта за изпълнение в частта за разноските се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството пред РС – Дупница е образувано по заявление, подадено от С. В. Ч., чрез адв. В. Ч. – М. срещу "У.Е.Б. Црт" АД, регистрирано в У. с № на вписване в регистъра 01-10- 140174, действащо в Р. България чрез "У.Е.Б. Црт. - клон България" КЧТ, за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 782, 33 лв. (седемстотин осемдесет и два лева и тридесет и три ст. ), представляваща неизплатено обезщетение по чл.

7, пар. 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. за отменен и изпълнен на следващия ден – 26.05.25г. въздушен полет между летище Варна (VAR) и летище Лондон Лутън (LTN). Претендирана е и законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК, както и за направените съдебно – деловодни разноски и присъждане на адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по реда на чл.

38 от ЗАдв., които в заявлението са посочени в размер на 480 лв. с вкл. ДДС. Към заявлението е представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в които е обективирано изявление на страните по договора, че предоставената правна помощ е по реда на чл. 38 ЗАдв.