Решение № 56 от 10.07.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Бургас, 10.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: И. Т. Балтова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно търговско дело № 20262001000060 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс

Образувано е по въззивната жалба на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.„Цариградско шосе“ № 111П против Решение № 52 от 17.02.2026 г. по търговско дело № 20242100900105 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която по иск по чл. 694, ал. 1, т. 2 от ТЗ на „А и Л Корпорация“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: КК „Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23 - длъжник по дело по несъстоятелност № 47/2021 г. на ОС – Бургас, е признато, че банката не притежава следните вземания по договор за кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г., включени от съда по несъстоятелността с определение от 13.03.2024 г., обявено в търговския регистър на 14.03.2024 г., в списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в регистъра на 30.06.2022 г.: договорна лихва в размер на 29806,46 евро, начислена за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2017г.; обезщетение за забава в размер на 35955,71 евро за периода от 01.10.2014г. до 31.03.2022г.; разноски в размер на 281,74 евро.

Решението е влязло в сила в частта, с което е прието за установено, че главницата по кредита, която е била в размер на 500000 евро, възлиза на 1 1 евро – както е била предявена в производството по несъстоятелност с молба от 01.04.2022 г. (л. 692 - 699).

В жалбата се изтъква, че първоинстанционният съд допуснал съществени процесуални нарушения като не обсъдил всички доводи относно съществуването на оспорените вземания и извършил непълноценен анализ на събраните доказателства.

Неправилно било кредитирано приложеното към исковата молба споразумение от 05.02.2016 г. за уреждане на дълга под условието на извършване на погасителни плащания от длъжника и трети лица.

Съдържанието на документа било оспорено и успешно доказване на фактическите му констатации не било проведено от ищеца. По посочената в споразумението специална банкова сметка действително имало постъпили погасителни плащания, но с неясно основание.

Освен това със споразумението били извършени погрешни изчисления. При признат дълг от 1245713,13 лева и погасявания от 1122716 лева се получавал остатък от 122997,13 лева, а не на 78233 лева, както било посочено. В същия смисъл била и изслушаната допълнителна съдебносчетоводна експертиза, изпълнена след проверка в счетоводството на банката. Нямало данни за друго счетоводно отразяване при ищеца.

Дори и при кредитиране на съдържанието на споразумението не можело да се приеме, че е било извършено опрощаване на задължения.

Възраженията на банката в тази насока изобщо не били обсъдени.

Не ставало ясно също защо първоинстанционният съд отрекъл вземанията за възнаградителни и мораторни лихви, след като възприел варианта по експертизата за непогасен остатък от вземанията по договора на обща стойност 78233 лева.

Ищецът „А и Л Корпорация“ ООД е оспорил жалбата с нарочен писмен отговор, в който е изразил становище в подкрепа на първоинстанционното решение. Правилно било кредитирано споразумението за уреждане на дълга, което било изпълнено. Този документ обаче не бил отразен в счетоводството на банката (съгл. установеното от експертизата), поради което водените там записвания не съответствали на действителното положение.

Синдикът на „А и Л Корпорация“ ООД е депозирал отговор, в който е изразил становище за основателност на жалбата.

2

Бургаският апелативен съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По същество:

С обжалваната част на решението е отхвърлен иск по чл. 694, ал. 1, т.

2 от ТЗ, предявен от „А и Л Корпорация“ ООД в качеството на длъжник по дело по несъстоятелност № 47/2021 г. на ОС – Бургас, с което са оспорени на следните вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД по договор за кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г., включени от съда по несъстоятелността с определение от 13.03.2024 г., обявено в търговския регистър на 14.03.2024 г., в списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в регистъра на 30.06.2022 г.: договорна лихва в размер на 29806,46 евро, начислена за периода от 01.05.2015г. до 31.12.2017г.; обезщетение за забава в размер на 35955,71 евро за периода от 01.10.2014г. до 31.03.2022г.; разноски в размер на 281,74 евро.

Исковата молба е била подадена по пощата на 28.03.2014 г. – в 14дневният срок по чл. 694, ал. 6 от ТЗ от обявяването на определението на съда по несъстоятелността.

Първоинстанционният съд е приел, че съгласно споразумение от 05.02.2016 г. за преуреждане на дълга главницата по кредита е била редуцирана до 78233 лева (39999,90 евро), но е отказал да признае договорни и мораторни лихви, както и разноски.

Неоснователни са възраженията, че преуреждането на дълга не следва да бъде зачитано.

Споразумението е сключено между ищеца „А и Л Корпорация” ООД като кредитополучател, ответника „Първа инвестиционна банка” АД като кредитодател и третите задължени лица - „Айс Тур” ЕООД, „Лепси Блек Сий Резорт Пропъртис” ЕООД, Цв. Й. Й., М. Ив. Ст.- и „Ахелой Бийч Ризорт” ООД (л. 235-238 от делото на ОС). То касае освен процесния договор № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г., и следните други договори за кредит: договор № 000КР-АА-2978 от 30.05.2007 г.; договор № 000LD-L-000207 от 20.12.2010 г.; договор № 000LD-L-000350 от 28.11.2012 г.; договор № 000LDL-000024 от 18.08.2008 г.; договор № 010-298 от 15.07.2008 г.; договор № 36126 от 25.06.2008 г.

С цитираното съглашение страните са признали съществуването на задължения по кредитите на обща стойност 21958726,41 лева, като са уговорили, че при извършване на конкретни погасителни плащания на обща 3 стойност 17287638 лева задълженията ще бъде редуцирани до общия размер от 2957825 лева. Отделните остатъци са ясно разграничени. По процесния договор признатият размер на дълга възлиза на 1245713,13 лева. Уговорено е, че при извършване на погасителни плащания на стойност 1122716

(190000+932716) лева ще остане непогасена главница от 78233 лева, която ще се дължи заедно с всички допълнителни разноски и начисления, считано от 05.02.2016 г.

Видно от изслушаната счетоводна експертиза, всички предвидени в споразумението погасителни плащания са извършени и прети по специална банкова сметка. Понеже съглашението има спогодителен характер, преуреждането на отношенията с него следва да бъде съобразено, независимо от аритметичните разлики в остатъците при математическо приспадане на размерите на плащанията.

Няма данни за други погасявания.

Споразумението не премахва лихвоносния характер на остатъчната главница от 78233 лева (39999,90 евро). Тъй като не е бил съставен нов погасителен план, следва да се приеме, че остатъкът е трябвало да бъде върнат при изтичането на срока на договора на 01.01.2018 г. съгласно анекс № 2 от 29.03.2013 г. (л. 747-749). Възнаградителната лихва, видно от анекса и приложения към него план, възлиза 16,99 % годишно. Изчислена на тази база, за релевантния период от 05.02.2016 г. до 31.12.2017 г. лихвата възлиза на 25309,02 лева (12940,30 евро). При липсата на други доказателства относно конкретния размер на мораторното обезщетение, съдът приема, че за периода от прекратяването на договора на 01.01.2018 г. до заявения при предявяването краен момент - 31.03.2022 г. то се равнява на законната лихва - 33705,40 лева (17233,30 евро), начислена върху остатъчната главница. Обстоятелството, че на 01.04.2022 г. банката е предявила главница на по-ниска стойност, не се отразява на горните изчисления, които се отнасят за минал период. От изслушаната експертиза се изяснява, че банката не е отразила в счетоводството си обсъденото по-горе споразумение за уреждане на дълга.

Поради това няма как да бъдат кредитирани изнесените от вещото лице данни за осчетоводяване на разноски по кредита в размер на 551,03 лева (281,74 евро). Отделен е въпросът, че основанието за начисляване на тези суми не е установено.

Изложеното обосновава отмяната на първоинстанционното решение в частта, с която са отречени следните вземания на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД против „А и Л Корпорация“ ООД по договор за 4 кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г: договорна лихва от 12940,30 евро за периода от 05.02.2016 г. до 31.12.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 17233,30 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2022 г.

В останалата част решението следва да се потвърди.

При този резултат в полза на ответника трябва да се присъдят допълнителни разноски за първата инстанция в размер на 373,70 евро.

Възложената в тежест на същата страна държавна такса за първоинстанционното разглеждане на делото следва да се редуцира от 1965,18 евро на 1663,44 евро.

В тежест на ищеца следва да се присъди допълнителна такса от 301,74 евро.

Таксата за въззивното разглеждане на делото възлиза на 330,22 евро.

От нея 150,87 евро се дължат от ищеца „А и Л Корпорация“ ООД и 179,35 евро – от ответника „Първа инвестиционна банка“ АД.

Въззиваемият ищец не е направил разноски в настоящото производство. В полза на въззивника ответник съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 105 евро.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 52 от 17.02.2026 г. по търговско дело № 20242100900105 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ: І. В ЧАСТТА, с която е прието за установено, че ищецът „А и Л Корпорация“ ООД – в несъстоятелност с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: КК „Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23 не дължи на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П следните вземания по договор за кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г., включени от съда по несъстоятелността с определение от 13.03.2024 г., обявено в търговския регистър на 14.03.2024 г., в списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в регистъра на 30.06.2022 г.: договорна лихва от 12940,30 евро за периода от 05.02.2016 г. до 31.12.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 17233,30 евро за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2022 г.; ІІ. В ЧАСТТА, с която ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД е осъден да заплати държавна такса над размера от 1663,44 евро 5

(хиляда шестстотин шестдесет и три евро и четиридесет и четири евроцента) до горницата от 1965,18 евро.

Вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А и Л Корпорация“ ООД (н) с ЕИК

*********, със седалище и адрес на управление: КК „Слънчев бряг“, кв.

„Пясъците“ № 23 В ЧАСТТА за установяване, че ищецът не дължи на ответника „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П следните вземания по договор за кредит № 000LD-L-000119 от 12.02.2010 г., включени от съда по несъстоятелността с определение от 13.03.2024 г., обявено в търговския регистър на 14.03.2024 г., в списъка с приети вземания по чл. 685 от ТЗ, обявен в регистъра на 30.06.2022 г.: договорна лихва от 12940,30 евро (дванадесет хиляди деветстотин и четиридесет евро и тридесет евроцента), начислена за периода от 05.02.2016 г. до 31.12.2017 г.; обезщетение за забава в размер на 17233,30 евро (седемнадесет хиляди двеста тридесет и три евро и тридесет евроцента), начислено за периода от 01.01.2018 г. до 31.03.2022 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 52 от 17.02.2026 г. по търговско дело № 20242100900105 по описа за 2024 г. на Бургаския окръжен съд В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.

ОСЪЖДА „А и Л Корпорация“ ООД (н), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: КК „Слънчев бряг“, кв. „Пясъците“ № 23 да заплати на „Първа инвестиционна банка“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, бул.

„Цариградско шосе“ № 111П допълнителни разноски пред първата инстанция в размер на 373,70 евро (триста седемдесет и три евро и седемдесет евроцента), както и разноски пред въззивната инстанция в размер на 105 (сто и пет) евро.