Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9239 от 17.05.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 742/2024
Вид
Решение № 9239
Подписан
17.05.2024
Състав
ДЕСИСЛАВА ГЕОРГИЕВА ИВАНОВА ТОШЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 9239 гр. София, 17.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20241110100742 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на **** срещу А. В. Д., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК установителни искове за следните суми, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20270/2023 г. по описа на СРС, 85 състав, а именно: 2 100 лв. – главница по Договор за потребителски кредит SO № ****/28.11.2022 г., ведно със законната лихва от 18.04.2023 г. до изплащане на вземането; 138.60 лв. – договорна лихва за период от 27.01.2023 г. до 27.01.2023 г.; 44.33 лв. – лихва за забава за периода от 28.01.2023 г. до 13.04.2023 г.; 70 лв. – такса за експресно разглеждане на документи. Претендират се разноски.

Ищецът твърди, че в качеството си на кредитодател, действащ с търговско наименование ****“, е сключил с ответника в качеството му на кредитополучател процесния договор за кредит като договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Излага, че по договора е предоставил на ответника кредит в размер 2 100 лв. за срок от 60 дни, подлежащ на връщане на една погасителна вноска, дължима на 27.01.2023 г., а той е поел задължение да върне кредита заедно с договорната лихва /дължима на падежа, но за целия срок на договора – от 28.11.2022 г. до 27.01.2023 г./ и такса за допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за отпускане на кредит в размер на 70 лв., която услуга му е била предоставена. Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който 1 оспорва исковете като неоснователни. Излага, че сключеният между него и ищеца договор е договор за потребителски кредит, поради което към него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Релевира възражение за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК поради противоречието му с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10 и т. 20 ЗПК. Сочи, че в договора е уговорен фиксиран ГЛП в размер на 40.15 %, но са неясни условията за прилагането му, защото не е посочена базата, върху която той се начислява – цялата заемна сума или остатъчната главница след всяко погашение, което рефлектира и върху общите разходи по кредита, като при определянето на ГПР в размер на 47.52 % не са посочени взетите предвид допускания. Изтъква, че не е посочен лихвеният процент на ден при евентуално упражняване на правото на отказ. Релевира възражение за нищожност на клаузата на чл. 1 от договора, според която потребителят ползва допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението за отпускане на потребителски кредит, като твърди, че за тази услуга се дължи такса в размер на 840 лв.

Счита, че не се касае за допълнителна услуга, поради което клаузата противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навежда възражение за нищожност на клаузата на чл. 8, касаеща допълнителна услуга за удължаване на срока за връщане на кредита, поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и заобикаляне на разпоредбите на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Излага, че посочените договорни клаузи не са индивидуално уговорени. Счита, че извършените по договора плащания следва да бъдат приспаднати от размера на главницата. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 12488/21.03.2024 г. е обявено за безспорно сключването между страните по Договор за потребителски кредит SO № ****/28.11.2022 г. и предоставяне на заемната сума на кредитополучателя. Установява се, че договорът е сключен при общи условия, като страните не спорят, че приложение в случая намират представените Общи условия за предоставяне на потребителски кредит от ****.

Видно е от чл. 2, ал. 1 от договора, че размерът на кредита е 2 100 лв., като той е предоставен за срок от 60 дни при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.15 % и ГПР в размер на 47.52 %. Постигнато е съгласие, че кредитът подлежи на връщане на една погасителна вноска в размер на 3 078.60 лв., дължима на 27.01.2023 г. и включваща главницата, лихва в размер на 138.60 лв. и такса експресно разглеждане в размер на 840 лв.

Съгласно Раздел ІІ, т. 8 от общите условия ГПР отразява общите разходи за кредита /настоящи и бъдещи/, като например лихва, комисионни, преки и косвени разходи, известни на кредитодателя и дължими от същия, но не включва разходите, които кредитополучателят заплаща в резултат от неизпълнението на договорните си задължения, както и такси за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане. Обстоятелството, че в случая в ГПР не е включена таксата за експресно разглеждане, е видно и от Част ІІІ, т. 2 от Стандартния европейски формуляр.

Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора с подписването му кредитополучателят заявява, че 2 преди това е избрал доброволно да се ползва от допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, а според ал. 2 услугата е изцяло извършена и предоставена от дружеството, за което кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на потребителския кредит в размер на 840 лв., която по силата на ал. 3 следва да се заплати разсрочено, като се раздели на равни части и се включи в размера на всяка от погасителните вноски. Съгласно Раздел ІІ, т. 12 от общите условия такса експресно разглеждане /„Бърз кредит“ до 15 минути/ означава такса за допълнителна незадължителна услуга по искане на кредитополучателя за експресно разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на заявлението с искане за потребителски кредит при сроковете и условията, описани в общите условия. В Раздел ІV, т. 4.1. от общите условия е посочено, че услугата експресно разглеждане на заявлението с искане за потребителски кредит гарантира получаването на отговор на кандидатурата до 15 минути от изпращането му /за разлика от общия случай, когато срокът за одобрение е до 10 календарни дни – т. 5/, като услугата се предоставя изцяло и без забавяне веднага след получаването на заявлението и предоставяне на валидна лична карта в профила на кредитополучателя. Видно е от т. 4.2. от същите, че таксата за експресно разглеждане се изчислява спрямо сумата на желания кредит и периода на договора, а според т. 4.3. тя се дължи от кредитополучателя, само ако кредитът бъде одобрен, и не се дължи, ако заявлението бъде отхвърлено. В т. 4.4. е посочено, че тази услуга не е задължително условие за получаване на потребителски кредит и не повишава шансовете на кредитополучателя да получи кредит.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 20270/2023 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, при наличие на подадено в срок възражение срещу заповедта и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед.

Исковете са с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за потребителски кредит SO № ****/28.11.2022 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума на кредитополучателя; размера на дължимата възнаградителна лихва за исковия период; изпадането на кредитополучателя в забава; размера на обезщетението за забава; наличието на валидна клауза за възнаграждение за допълнителна услуга експресно разглеждане на документи; извършване на допълнителната услуга експресно разглеждане на документи; изискуемост на вземанията.

В случая се установява по делото сключването на процесния договор за потребителски 3 кредит между **** в качеството на кредитодател и ответника в качеството на кредитополучател. Предаването на заемната сума от 2 100 лв. на кредитополучателя е безспорно. Ето защо съдът намира, че за ответника е валидно възникнало задължение по процесния договор за връщане на сумата от 2 100 лв. на кредитора.

Съдът намира, че процесният договор за кредит попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

В случая е установено поемането от ответника освен на задължения за връщане на главницата и за плащане на възнаградителна лихва, но и на задължение за плащане на такса експресно разглеждане. Съдът намира, че таксата за експресно разглеждане, дължима отделно от главницата и възнаградителната лихва по договора за кредит, е част от общия разход по кредита и следва да бъде включена при изчисляването на ГПР като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит /аргумент от чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК/. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая въпреки формалното посочване в договора и в общите условия, че се касае за допълнителна незадължителна услуга и че ползването й не е условие за получаване на кредита, нито повишава шансовете за получаването му, за съда е несъмнено, че тя е била именно такова условие. Нещо повече дори – вземането независимо от наименованието си по своята същност представлява скрита възнаградителна лихва, което ясно личи от чл. 1, ал. 3 от договора и от т. 4.2. и т. 4.3. от Раздел ІІ от общите условия, от които е видно, че не се касае за такса за самостоятелна услуга, а начисляването на таксата е изцяло обвързано с получаването на кредита, като нейният размер е в пряка зависимост от размера на заемната сума и на периода на ползването й, а плащането й е отстрочено за датата на плащане на погасителната вноска.

В случая в общите условия и в Стандартния европейски формуляр изрично е посочено, че ГПР не включва таксите за допълнителни незадължителни услуги, предоставени на кредитополучателя по негово искане, като каквато кредиторът се е опитал да очертае таксата за експресно разглеждане в изготвените договор и общи условия. Следователно посоченият в договора ГПР не включва всички действителни разходи – включва само възнаградителната лихва, но не и таксата за експресно разглеждане, водеща до скрито оскъпяване на кредита.

Поради това съдът намира, че е налице противоречие на сключения договор за потребителски кредит с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поставените 4 от нея изисквания следва да се приемат за изпълнени, когато е посочен както подробният начин на формиране на ГПР, така и действителният му размер, за да бъде потребителят добросъвестно информиран и да не бъде въвеждан целенасочено в заблуждение. След като в договора за кредит не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му компоненти, което води до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителя, тъй като целта на уредбата на ГПР по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето /чл. 22 ЗПК/.