Решение № 87 от 16.07.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, V ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Янита Д. Янкова при участието на секретаря Соня Д. Константинова като разгледа докладваното от Янита Д. Янкова Търговско дело № 20251800900128 по описа за 2025 година

ИЩЕЦЪТ – И. И. Ч. с ЕГН ********** от гр.Д.б., ул.С.Р. № 1, чрез пълномощника си адвокат С. Ч. е предявил срещу ЗАД „ОЗК - З.“ АД с ЕИК ********* обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение в размер на 200 000 лева – частичен иск от общо претендирана сума в размер на 250 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на неговия баща – И. С. Ч., настъпила в резултат на ПТП, осъществено на 11.11.2024 год. по път ПП I - 4, около 25+850 км, между лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ВТ 0339 КТ, управляван от Д.Т.Д. и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дакер“ с рег. № СО 0044 СС, управляван от И. И. Ч., по вина на първия водач, застрахован при ответника по застраховка ГОА, сключена с полица № BG/23/124003353296, валидна от 20.10.2024г. до 20.10.2025г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2024г.

– датата на претенцията до окончателното заплащане на сумата, както и обезщетение в размер на 50 000 лева, за причинени му неимуществени вреди – болки и страдания вследствие на телесни увреждания, настъпили в резултат на посоченото ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.11.2024г. – датата на претенцията до окончателното заплащане на сумата.

Претендират се направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХII от ГПК - с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените с нея осъдителни искове са допустими -предявени са при спазване на изискванията на чл.498, ал.3 от КЗ - след изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал.1 от КЗ 1 за окончателно произнасяне на застрахователя по заведената пред него застрахователна претенция и заведена щета, по която няма данни ответникът да се е произнесъл, като определи и заплати обезщетение или откаже плащане на такова.

Ищецът твърди в исковата си молба, че на 11.11.2024г. водачът Д.Т.Д. управлявал л. а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с д. к. № ВТ0339КТ по път ПП I-4. В района на км 25+850 водачът нарушил правилата за движение по пътищата и навлязъл в лентата за насрещно движение, където реализирал удар с л.а. модел „Дачия“, модел „Дакер“, с д.к. № С00044СС. Вследствие на реализирания удар на пътника, пътувал на предна дясна седалка в лек автомобил „Дачия“ - И. С. Ч. били причинени изключително тежки травми, довели до смъртта му, а на водачът на лекия автомобил - И. И. Ч. били причинени телесни увреждания.

Изложено е още в исковата молба, че ПТП настъпило по изключителна вина на водача Д.Т.Д., управлявал л. а. марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с д. к. № ВТ0339КТ.

По случая било образувано ДП № 111/2024г. по опис ана РУ на МВР – У. и пр. пр. № 2160/2024г. по описа на ОП – Л..

Ищецът твърди в исковата си молба, че била налице причинно-следствена връзка между травмите му и процесното ПТП, както и между смъртта на баща му и настъпилото ПТП.

Ищецът твърди още, че след произшествието бил транспортиран до болницата в гр.

Л., а на следващия ден - до Университетска болница „Софиямед“, поради нестихващи болки в областта на лява гръдна половина и горен ляв квадрант. Констатирано било, че му е причинена фрактура на 7мо и 8мо ребро вляво, в областта на костно-стерналните съчления, както и фрактура на китка. Травмите наложили обездвижване на ръката и спазване на строг постелен режим.

Сочи се още в исковата молба, че на фона на болките на ищеца от получените при ПТП травми дошла новината за смъртта на баща му.

Ищецът излага, че отношенията с баща му – И. С. Ч. били изградени, въз основа на чувства като обич, разбирателство, признателност, всеотдайност. Двамата били изключително близки, задружни и си помагали един на друг. След смъртта на баща си ищецът изживявал стрес, потиснатост, безпокойство, изострена чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и жИ.та като цяло. Загубил баща си като емоционално присъствие, опора в жИ.та му и надежда за сигурност на бъдещето си. Това довело до развитие на остро душевно разстройство у ищеца.

Сочи се още в исковата молба, че към датата на ПТП-то – 11.11.2024г. по отношение на лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ВТ 0339 КТ била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното застрахователно дружество.

Ищецът твърди, че предявил на 27.01.2025г. претенция пред ответното дружество с молба – претенция вх. № 21-5664, за изплащане на застрахователни обезщетение. В 2 законоустановения срок от три месеца ответникът не определил и не изплатил на ищеца застрахователни обезщетения.

Исковете подлежат на разглеждане по реда на Глава ХХХІІ от ГПК – с оглед разпоредбата на чл.365, т.1 от ГПК. Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127-128 от ГПК и предявените искове са допустими.

Препис от и.м. и приложенията към нея са връчени на ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който заявява, че оспорва предявените искове, като недопустими и неоснователни.

С отговора на исковата молба ответникът признава съществуването на договор за застраховка “Гражданска отговорност" на автомобилистите, сключен между Застрахователно Акционерно Дружество „ОЗК - З.” АД и собственика на лек автомобил марка „Сузуки” модел „Гранд Витара“ с peг. № ВТ 0339 КТ, валидна към 11.11.2024 година - датата на настъпване на процесното пътно - транспортното произшествие.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. И. Е. оспорва посочения в исковата молба механизъм на ПТП, както и вината на водача на лек автомобил марка „Сузуки” модел „Гранд Витара“ с peг. № ВТ 0339 КТ. Твърди, че за последния водач процесното ПТП е случайно събитие.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва всички елементи от фактическия състав на чл.432, ал. от КЗ изложени в исковата молба.

Ответникът прави и евентуално възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, което се изразява в следните конкретни твърдения: ищецът в нарушение на разпоредбите на чл.20 от ЗДвП, като водач на лекия автомобил „Дачия“ не контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал; движил се с несъобразена и значително превишена спрямо конкретните пътни условия скорост, като по този начин станал съществена причина за настъпване на произшествието; в нарушение на разпоредбите на чл. 25 от ЗДвП ищецът управлявал автомобила си, без да съобразява поведението си с обстановката на пътя, като с това създал опасност за участниците в движението; ищецът и баща му пътували без поставени обезопасителни колани; ищецът не провел предписаното му медикаментозно лечение и контролни прегледи, с което в значителна степен допринесъл за интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, резултат от травматичните му увреждания; ищецът не предприел мерки /консултации със специалист, хоспитализиране, медикаментозно лечение/, относно психическото си съС.ие, с което допринесъл за обема и продължителността на търпените болки и страдания.

Ответникът оспорва предявените искове и по размер.

Твърди, че неоснователността на главните искове води до неоснователност и на акцесорните искове за лихви.

3

Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира за направените по делото разноски.

Препис от отговора на исковата молба е връчен на ищеца с указанията по чл.372 от ГПК, но в срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът не е подал допълнителната искова молба.

Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представения с исковата молба констативен протокол № 121/19.11.2024 год. за ПТП с пострадали лица на дежурен ПТП в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Л. и представения от ищеца протокол от 11.11.2024 год. за оглед на местопроизшествие е, че в същите е отразено настъпило ПТП на 11.11.2024г. около 19:50 часа на ПП I-4, в района на км 25+850, между лек автомобил марка „Сузуки“, модел „Гранд Витара“ с рег. № ВТ 0339 КТ, управляван от Д.Т.Д. и лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дакер“ с рег. № СО 0044 СС, управляван от И. И. Ч.. Като пострадало лице в констативния протокол е посочен ищецът по делото с фрактура на ребра, а за И. С. Ч. е посочено, че е починал.

Установява се от представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, че И. С.

Ч. е починал на 11.11.2024г. в гр.Л.. Видно е също така от приложеното към исковата молба удостоверение за наследници, че И. С. Ч. е баща на ищеца по делото.

От медицинската част на приетата по делото КСМАТЕ се установява, че при външния оглед на трупа на И. С. Ч. са установени наличие на разкъсноконтузна рана в челната област на главата, лентовидни охлузвания от носа по хода на долните клепачи, охлузвания на дясната скула и кръвонасядания на гърба на носа, охлузване и на долната устна към брадичката, както и счупвания на костите на подбедрицата /без е отразено лява или дясно/ под коляното и на дясното бедро. При вътрешния оглед на трупа се установявало наличие на масивно кръвонасядане на меките черепни обвивки челно теменно.Установено било счупване на ребрата от трето до десето по предна мишнична линия с ограничени разкъсвания на пристенната плевра и кръв в лявата гръдна половина 1090-1300 мл., а вдясно били счупени 2,3,4,6,7-мо ребра до гръбнака. Установено било и счупване на горното рамо на срамната кост вдясно. Проведени били микроскопски изследвания, при които било доказано наличие на мастна емболия на белия дроб.

С оглед констатираната травматична находка, вещите лица правят извод, че смъртта на И. С. Ч. е настъпила от усложнението на политравмата изразяващо се в развитието на мастна емболия на белия дроб, довела до дихателна и сърдечносъдова недостатъчност.

Видно е още от заключението на КСМАТЕ в медицинската й част, че е налице пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка между пътнотранспортното произшествие и настъпилата смърт на И. С. Ч..

По отношение на ищеца вещите лица установяват, че при постъпването му след ПТП в болница с оплаквания от болка в областта на лявата гръдна половина и горен ляв квадрант на корема се констатирали следните травматични увреждания: фрактура на 1 ребро двустранно, както и на 7 и 8-мо ребра вляво в областта на костостерналните съчленения и 4 оточна китка.

Сочи се още в заключението на приетата КСМАТЕ, че отразените в медициннската документация на И. И. Ч. травматични увреждания- фрактури на леви ребра в областта на залавните им места с гръдната кост могат да бъдат получени от действието на поставен обезопасителен колан в момента на удара. От същото действие можело да се получи и травмата на горния коремен етаж вляво.

При аутопсията на И. С. Ч. не били установени контактни увреждания в областта на гръдния кош и корема, които биха се получили от действието на поставен обезопасителен колан. Констатираните охлузвания и травми в областта на лицето му можело да бъдат причинени от отварящата се с висока скорост въздушна възглавница. Травмите на долния десен крайник и таза били получени в резултат на удар с разположени пред коляното части на интериора на автомобила в зависимост от местоположението на пострадалия - на предна дясна или задна седалка /по делото се установи от показанията на св.С., че И. С. Ч. е седял на предна дясна седалка към момента на ПТП/.

Механизмът на получаване на травматичните увреждания и на двамата пострадали бил удари с или върху твърди тъпи предмети.

По отношение на причината довела до получаването на мастна емболия от И. С. Ч. вещите лица поддържат, че при него са констатирани множествени фрактури на плоски кости, на костите на десния долен крайник - бедрена и двете пищялни кости, като било налице и значително сътресение на тялото му. Това били водещи фактори за развитието на мастната емболия довела до настъпванвето на смъртта на пострадалия - И. С. Ч..