Разпореждане № 27662 от 31.10.2021, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 27662 гр. С, 31.10.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Частно гражданско дело № 20211110128729 по описа за 2021 година намери следното:

Образувано е по заявление на ЕС с административен адрес: гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е АС. АВР. АР. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

С Разпореждане №12714/24.08.2021 г. съдът е дал указания на заявителя както следва: 1/да посочи как са формирани претендираните със заявлението суми и какви отделни вземания включват /конкретно за вноски с какъв месечен размер са формирани задълженията/, включително да посочи основанието, от което твърди да е възникнало в тежест на длъжника задължение за заплащане на сумите в полза на ЕС и да представи решенията на Общото събрание на ЕС,чието изпълнение се търси с оглед разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС в случай, че твърди вземанията да са възникнали въз основа на такива решения;2/ Да представи доказателства за представителна власт по отношение на „ВМ“ ЕООД, тъй като представения договор за услуга е с изтекъл към датата на заявлението срок, като в тази връзка следва да представи и протокол от ОС за взето решение за сключване на съответния договор и наличие на представителна власт за лицата, подписали договора.

Указанията не са изпълнени в дадения от съда срок.

Настоящият състав на съда намира, че заявлението, по което е образувано настоящото производство, не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК и чл. 128, т. 1 ГПК, с които съгласно чл. 410, ал. 2 ГПК заявителят следва да се съобрази.

В случая заявител в производството са етажните собственици в сграда с административен адрес: гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 4 ЗУЕС председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в ЕС по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон. Съгласно чл. 19, ал. 8 ЗУЕС по решение на общото събрание, взето с мнозинството повече от 67 на сто идеални части от общите части 1 на ЕС, правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани на физически лица или на юридически лица, които не са собственици, като договорът за възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на ЕС, и се сключва от упълномощено от общото събрание лице за срок до две години. Съгласно същата разпоредба в срока на договора избраното физическо или юридическо лице има правата, задълженията и отговорността на управителния съвет (управителя) по този закон.

В случая заявлението на ЕС е подадено от „ВМ“ ЕООД като представител, но за надлежното представителство на ЕС не са представени доказателства, тъй като от една страна заявлението не е придружено от решение на Общото събрание по чл. 19, ал. 8 ГПК, с което е одобрен договор за възлагане управлението на ЕС на „ВМ“ ЕООД с предоставяне правата по чл. 23, ал. 4 ЗУЕС и е определено лицето, което да го сключи, нито представеният договор е действащ към датата на депозиране на заявлението в съда с оглед изтичане на посочения в него срок и изричната законова забрана за автоматичното му подновяване.

Посочените нередовности не са отстранени въпреки дадените указания.

На следващо място в заявлението следва да бъдат надлежно посочени обстоятелствата, от които се претендира да са възникнали именно в полза на ЕС – заявител вземанията, за които се търси издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. От една страна в т.9, б/ „в“ от заявлението е посочено, че вземането произтича от неизпълнение на парични задължения за неизплатени вноски за управление и поддръжка на ЕС на основание договор за услуга от 01.09.2018 г. От друга страна обаче в т. 12 от заявлението е посочено, че този договор е сключен между ЕС и „ВМ“ ЕООД и че длъжникът дължи на ЕС претендираната сума за управление и поддържане на общите части на сградата в качеството на собственик на офис №1 и офис №2 в сградата. При така изложени обстоятелства съдът намира, че от представеното заявление не става ясно дали заявителят /ЕС, а не дружеството управител на същата/ претендира вземания за суми, които са били платени на дружеството – управител на ЕС по договор за управление и поддръжка на общите части или се касае за конкретни разходи за общите части или за вноски, определени във фиксиран размер с конкретно /непосочено в заявлението/ решение на общото събрание.

Също така нормата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС въвежда императивно изискване заявлението по чл. 410 ГПК срещу собственик от ЕС за изпълнение на решение на същата да е придружено с препис от това решение. Въпреки дадените указания заявителят не е уточнил нито дали е взето решение, от което е възникнало задължение на длъжника именно към ЕС за заплащане на месечни такси за управление и поддръжка, нито е представил такова, респективно не е посочил какви точно вземания са включени в претендираната сума, ако не твърди същата да представлява сбор от определени по решение на общото събрание месечни вноски.

Целта на заповедното производство е да се провери дали претендирано от заявителя вземане е спорно. Именно за да се провери спорността на вземането заявителят следва да опише ясно претендираното вземане като го индивидуализира по основание, размер, падеж и характер и като изложи обстоятелствата, от чието настъпване твърди, че се е породило. Заявителят не е длъжен да представя доказателства в подкрепа на изложените от него твърдения, освен ако 2 изрично това не е предвидено /както е в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗУЕС/.

Описанието на обстоятелствата от които произтича вземането е задължителен реквизит от съдържанието на заявлението за издаване на заповед по чл. 410 ГПК, като липсата му или неяснотите в същото съставляват пречка за уважаване на заявлението. В случая заявителят не е посочил източника на вземанията, които претендира, респективно не е представил решенията на общото събрание, с които са определени размерите на претендираните вземания и по този начин последните са останали неиндивидуализирани в пълнота.

Посочените нередовности заявителят не е отстранил, въпреки предоставената му от съда възможност.

Предвид посоченото искането за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 и издаване на изпълнителен лист следва да бъде оставено без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление по ч.гр.д.№ 28729/2021 г. на ЕС с гр. С, ул. ГБ №10, бл. А, вх. Е АС.

АВР. АР. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 600 лева.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3