Решение № 301 от 14.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Благоевград, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20241200500042 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба, подадена от „ЦЕТИН България“ ЕАД, ЕИК 206149191, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адв. Н. К., със съдебен адрес ***, против Решение № 215/02.08.2023 г., по гр. дело № 139/2022 г., по описа на Районен съд – Сандански.

С въззивната жалба се твърди, че атакуваното решение на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като се излагат подробни съображения.

По отношение на твърдените нарушения на материалния закон се сочи, че за разлика от приетото от първоинстанционния съд наемателят е получил писмен отговор на 25.06.2019 г. от наемодателя във връзка с отправено от наемателя предложение за сключване на нов договор за наем, за нов срок и при нови условия, а наемодателите са изразили изрично и ясно само своята позиция, че не са съгласни с предложението на наемателя за сключване на нов договор за наем при нови условия.

1

Твърди се, че договорът за наем от 09.12.2009 г. е подновен за нов десетгодишен срок, считано от 09.12.2019 г., на основание чл. 24 от същия.

Сочи се, че в исковата си молба и в писмената защита самите наемодатели сочат, че на дата 10.10.2019 г. са изпратили известие съгласно чл. 24 от процесния договор, като в него са изразили становището си, че не желаят продължаване на срока на договора. Сочи се още, че по делото липсва надлежно уведомление от наемодателите до наемателя, че не желаят продължаването на срока на договора, а двумесечният преклузивен срок по чл. 24 от договора за наем за отправяне на такова уведомление е пропуснат от наемодателите. Сочи се също, че по делото не са представени писмени доказателства за спазване на този срок, но съдът необосновано е приел, че писмото от наемодателите до наемателя за неподновяване на договора за наем е изпратено на 09.10.2019 г., респ. на 08.10.2019 г.

Навежда се, че първоинстанционният съд вместо да основава изводите си на предположения и да счита релевантните факти за установени въз основа на правоприлагане по аргумент за противното е трябвало да изпълни процесуалното си задължение да укаже на страните за кои факти счита, че те не сочат доказателства, и кой носи тежестта за доказване на тези релевантни факти.

Твърди се, че противоречи на материалния закон и изводът на съда, че противопоставянето на наемодателя срещу продължаването след изтичане на уговорения срок на наемния договор като безсрочен договор може да бъде направено преди изтичане на наемния срок. Изразява се становище, че такова противопоставяне трябва да бъде направено след изтичане на наемния срок, тъй като то касае факти, които настъпват след изтичане на наемния срок.

Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че вместо да изпълни задължението си по чл. 17 от процесния наемен договор „Теленор България“ ЕАД е продължило да ползва обекта при прекратен договор за наем, а с прехвърлянето на всички права и задължения по всички договори върху „ЦЕТИН България“ ЕАД, в т.ч. и по процесния, с Решение на едноличния собственик на капитала на „Йеттел България“ ЕАД („Теленор България“ ЕАД – старо наименование) от 15.06.2020 г., това задължение е преминало и върху приобретателя „ЦЕТИН България“ ЕАД.

Твърди се още, че след като първата инстанция в решението си приема, 2 че процесното наемно правоотношение е прекратено на 09.12.2019 г., то наемно правоотношение не съществува към датата на решението за отделянето (15.06.2020 г.) на „ЦЕТИН България“ ЕАД от „Теленор България“ ЕАД, както и към датата на вписване на отделянето в ТРРЮЛНЦ (01.07.2020 г.), от която дата отделянето поражда действие. Твърди се също, че при така постановеното решение на първоинстанционния съд няма как наемно правоотношение да бъде прехвърлено към „ЦЕТИН България“ ЕАД по силата на отделянето.

По отношение на твърдението за необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила се навежда, че направените от съда материално правни изводи не съответстват на събраните по делото доказателства относно релевантните материално правни факти и/или се основават на неправилно приложение на релевантните материално правни норми към установените по делото факти, както и обратното – съдът е направил изводи въз основа на факти, които не са доказани по делото, а са приети от съда за доказани въз основа на житейски неюридически предположения и по аргумент за противното, без да е налице законово основание за прилагане на такива житейски презумпции и тълкувания.

Сочи се, че съдът не е преценил и обсъдил в пълнота събраните по делото доказателства, не са обсъждани приетите по делото първоначално заключение и допълнително заключение на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, както и не са анализирани свидетелските показания.

Иска се от въззивния съд да отмени като неправилно обжалваното и да отхвърли предявения иск като недоказан и неоснователен.

Претендира се въззивната инстанция да присъди на „ЦЕТИН България“ ЕАД разноските по делото в производството пред първа и въззивна инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от адв. Л. К., пълномощник на М. М., П. Х., В. К., С. К., с който се оспорват наведените от жалбоподателя доводи. Сочи се, че въззивната жалба е неоснователна и се моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна такава, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.

Благоевградският окръжен съд, съобразявайки представените по 3 делото доказателства, след като взе предвид правомощията си по чл. 269 от ГПК и съобрази приложимия към делото закон, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивният съд намира иницииралата настоящето производство жалба за допустима, тъй като е подадена в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го съд.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК въззивната съдебна инстанция намира, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Постановено е от съдебен орган, в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и подписано от съдебния състав, който го е постановил.

Решението на първоинстанционния съд е и правилно, а въззивната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:

Не е спорно между страните, а и от материалите по делото се установява, че на 09.12.2009 г. е сключен договор за наем между „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД, в качеството на наемател, и М. Г. М., И. К. М., В. Г. К. и С. Н. К., в качеството на наемодател, съгласно който наемодателят е предоставил на наемателя за временно възмездно ползване 36 кв.м. от централната част на подпокривното пространство на сграда, находяща се в *** за инсталиране и използване на електронно съобщителни съоръжения, както и правото да инсталира и ползва оборудването, необходимо за инсталирането и функционирането на съоръженията срещу месечна наемна цена в размер на 500 лева, платима по банков път по банковите сметки на В.

Г. К. и М. Г. М.. Договорът за наем е сключен за срок от 10 г. и влиза в сила от датата на подписването му от двете страни (ч л . 22). Страните са се договорили, че ако в двумесечен срок преди изтичането на срока на договора никоя от страните не извести писмено другата страна, че не желае продължаването на срока на договора, същият ще се счита за продължен за същия срок и при същите условия (чл. 24). Договорено е между страните, че 4 след прекратяване действието на договора наемателят е длъжен в срок до два месеца да демонтира всички свои съоръжения и оборудване, да възстанови първоначалното състояние на наетите обекти и ги върне на наемодателя с приемо-предавателен протокол. Договорено е също, че до датата на приемопредавателния протокол наемателят се задължава да заплаща обезщетение на наемодателя в размер на наемната цена и съгласно договорените условия на плащане (чл. 17, ал. 1 ).

От представеното по делото Удостоверение за наследници се установява, че И. К. М. е починал на 09.04.2017 г. като е оставил следните наследници по закон: съпруга – М. Г. М. и две дъщери – П. И. Х. и И. И. Х..

От писмо, изпратено от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД (предишно наименование „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД ) до наемодателя по процесния договор за наем, е видно че преди изтичането на 10-годишния срок на договора наемателя е отправил предложение до наемодателя за предоговаряне на условията по договора – увеличаване на месечната наемна цена и нов наемен период от 5 или 10 години. Видно от писмен отговор, получен на 24.09.2019 г. от наемателя, наемодателите са изразили несъгласието си с предложението за сключване на нов договор за наем след изтичането на срока на договора на 09.12.2019 г.

С известие от 08.10.2019 г., поучено от служител на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, наемодателите отново са известили наемателя, че не желаят продължаване на срока на договора.

На 21.04.2021 г. и на 29.10.2021 г. наемодателите, чрез услуга телепоща на „Български пощи“ ЕАД, са отправили покани до „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и „ЦЕТИН България“ ЕАД, получена от последните съответно на 22.04.2021 г. и на 01.11.2023 г., за изпълнение на чл. 17, ал.1 от сключения между страните договор за наем, а именно наемателя да демонтира всички свои съоръжения и оборудване в наетите обекти.

От приложеното към отговора на исковата молба, подаден от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД („ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД), Приложение № 5 към протокол от решение на едноличния собственик на капитала на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД от 15.06.2020 г. при преобразуване „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД чрез отделяне с учредяване на „ЦЕТИН България“ ЕАД, е видно че правата и задълженията по процесния договор за наем са прехвърлени от 5

„ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД на „ЦЕТИН България“ ЕАД.

На основание чл. 146 от ГПК съдът е разпределил доказателствената г.тежест между страните по делото, като е указал на ищците по делото, че в тяхна тежест е да докажат, че между страните е била налице валидно наемно правоотношение; съществените условия на договора за наем; че договорът за наем е прекратен на посоченото основание, считано от 08.12.2019 г.;е налице неизпълнение от страна на ответното дружество за връщане на наетата вещ.

Съдът е указал на ответника „ЦЕТИН България“ ЕАД, че носи тежестта да докаже, че и към момента е налице валидно обвързващ договор за наем между страните; че дружеството е заплащало наемната цена на ищците и след изтичане срока на договора; че на 04.05.2020 г. и на 11.05.2021 г.ищците са предоставили достъп на техник до оборудването, както и че техническото обслужване се осъществява от „ЦЕТИН България“ ЕАД.

От приетите в първоинстанционното производство счетоводна експертиза и допълнения към същата, изготвени въз основа на справки за заплатени суми, предоставени от „ЦЕТИН България“ ЕАД и извлечения от банкови сметки, се установява, че „ЦЕТИН България“ ЕАД и неговият праводател, са заплащали месечен наем на М. Г. М. и В. Г. К. за периода от 08.12.2009 до 18.12.2023 г. Видно от Приложение № 1 към допълнителна експертиза от 04.05.2023 г. първото плащане по процесния договор е от 04.10.2010 г. и същото се отнася за месеците юли-октомври 2010 г.

Във връзка с изготвената счетоводна експертиза пред първоинстанционният съд е представено становище, ведно с Разрешение за строеж № 61, издадено от Община Сандански на „КОСМО БЪЛГАРИЯ МОБАЙЛ“ ЕАД, от които се установява, че началната дата, от която наемателя дължи заплащане на договорената наемна цена, съгласно чл. 18 и чл. 19, ал. 2 от договора за наем, е 01.07.2010 г.