Решение № 108 от 26.03.2024, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. П., 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20231230101099 по описа за 2023 година

Производството е с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД.

Образувано е по молба от адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, в качеството му на пълномощник на В. М.

Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес с. Б., общ. П., обл. Б. и съдебен адресат гр. П., бул. “П.“ № 81, ет. 3, ап. Б, против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК: 202531869, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, представлявано от Николай Пенчев Пенчев.

Ищцата твърди, че между нея и ответното дружество има сключен договор за потребителски кредит и с предявения иск претендира да бъде прогласена нищожността на клауза от този договор, предвиждаща заплащането на неустойка, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на законоустановените норми, както и ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата сума в посочен размер, представляваща недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по цитирания договор.

Към настоящото производство с Протоколно определение № 43 от 30.01.2024 г. на основание чл. 213 от ГПК е съединено и Гр.д. № 1195/2023 г. по описа на РС-П., образувано по искова молба на същия ищец срещу същия ответник.

Ищецът твърди, че е страна по:

1

1. Договор за потребителски кредит № 819449/24.02.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД. Сочи, че съгласно договора за кредит ищцата трябва да върне сумата от 1622,83 лева, при сума за получаване 1400 лева, при срок на кредита от 16 вноски.

Изложено е, че по посочения договор ищцата дължи на ответното дружество неустойка в размер на 1129,17 лева, разсрочена на 16 вноски, като по този начин общото задължение по договора възлиза на 2752 лева. Ищцата твърди, че така уговорената клауза по Договор за потребителски кредит № 819449/24.02.2023 г., предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна поради накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, а именно - нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Сочи, че процесната клауза от договора е неравноправна, тъй като същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, чрез нея в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение, заобикаля се закона и по-конкретно разпоредбите на чл. 19, ал. 4 ЗПК. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

2 . Договор за потребителски кредит № 721357 от 15.08.2022 г., сключен със „Сити Кеш“ АД, по силата на който следва да върне на дружеството сумата по кредита в размер на 420,42 лева, при сума на получаване 400 лева, при ГПР 49,78 %, годишен лихвен процент 40,05 %, при срок на кредита от 11 вноски. Посочва, че съгласно чл.11, ал.1 от процесния договор, заемателят се задължава в срок от три дни да представи обезпечение по начина и реда и отговарящо на условията на чл.5 от Договора, а при неизпълнение на тези условия се дължи неустойка в размер на 118,58 лева. Излагат се твърдения, че така уговорената клауза в чл.11, ал.1 от Договора, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 118,58 лева е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, във вр. с чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗПП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.21, ал.1 от ЗПК.

Сочи още, че е погасила търсените суми по Договора за потребителски кредит в размер на 449 лева, с които са погасени – 400 лева главница, 20,42 лева лихва и тази за неустойка в размер на 28,58 лева.

Твърди, че не дължи сумата в размер на 28,58 лева, представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по цитирания договор за потребителски кредит, тъй като същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, и защото противоречи на конкретно посочени в молбата императивни разпоредби на ЗЗП.

Излага съображения, че процесната клауза е неравноправна такава, тъй като нарушава принципа за справедливост и необлагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Същата предвижда заплащането на сума, която е необосновано висока, в 2 размер на над половината от сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушава освен принципа на добросъвестност и справедливост, но и със същата се цели неоснователно обогатяване, чрез клаузата за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително възнаграждение. На следващо място твърди, че цитираната клауза от договора е нищожна на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена.

Излага, че като недължимо платена, сумата представляваща неустойка по договора за потребителски кредит следва да й бъде възстановена.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да приеме, че неустойката по чл.6.2 от Договор за заем от 24.02.2023 г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 143, ал.

1 и чл. 146 от ЗЗП и чл. 21, ал. 1, вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да постанови решение, с което да приеме, че клаузата предвидена в чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 721357/15.08.2022 г., сключен между В. М. Н. и „Сити Кеш“ ООД, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 118,58 лева, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗПК и поради противоречието й с добрите нрави; както и на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, да осъди „Сити Кеш“ ООД да заплати на В. М. Н., сумата в размер на 28,58 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № 721357/15.08.2022 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.

Ответното дружество в депозирания писмен отговор признава предявения иск предявения иск по чл.26 от ЗЗД /по Договор за заем от 24.02.2023 г./, като прави искане да не бъдат възлагани разноски, тъй като не е станал причина за завеждане на настоящето дело.

Отделно от това по реда на чл. 211 от ГПК предявява и насрещен иск, с който се иска да осъди ответника В. М. Н. да заплати на „Сити кеш“ ООД, сумата от 1 400 лева, представляваща главница по договора за потребителски кредит от 24.02.2023 г., сумата от 179,21 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 07.04.2023 г. до 06.10.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането.

По отношение на предявените искове по чл. 26 и чл. 55 от ЗЗД /по договора за кредит от 15.08.2022 г./, ответното дружество, чрез надлежно упълномощен пълномощник, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва изцяло твърденията на ищцовата страна, като счита, че 3 процесната клауза е валидна и не страда от пороците, релевирани от ищцовата страна.

Моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

Претендират се и сторените по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и представлява, от процесуалния представител е депозирана молба, с която моли за уважаване не предявените първоначални искове и отхвърляне на насрещния иск, като излага становище по основателността на същия.

От ответното дружество чрез процесуалния представител е депозирана молба, с която се оспорват предявените искове, прави искане за тяхното отхвърляне като неоснователни, като се поддържа предявения насрещен иск, моли се за негово уважаване, като в условията на евентуалност се прави искане ищцата да бъде осъдена да заплати остатъка от чистата стойност на кредита.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно в казуса, че на 24.02.2023 г. и 15.08.2022 г., страните са сключили договор за кредит № 819449, въз основа на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 1400 лв., със срок на погасяване до 06.10.2023 г., размер на погасителна вноска – 3 вноски по 21,81 лева и 13 вноски по 119,80 лева, с фиксиран лихвен процент 40,05 %, ГПР 49,64 % и общо задължение 1 622,83 лева, и договор за кредит № 721357, въз основа на който на ищцата е предоставен кредит в размер на 400 лв., със срок на погасяване до 22.08.2022 г., размер на погасителна вноска – 1 /една/ вноска по 3,12 лева и 10 вноски по 41,73 лева, с фиксиран лихвен процент 40,05 %, ГПР 49,78 % и общо задължение 420,42 лева

В чл.5 и от двата цитирани договора е уговорено, че страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от посочените: безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана от БНБ търговска банка за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 /шест/ месеца от падежа на последната редовна погасителна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или поръчителство на едно или две физически лица, които отговорят кумулативно на следните условия: при един поръчител – осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 /седем/ пъти размера на минималната работна заплата за страната, а при двама поръчители – размерът на осигурителния доход на всеки от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 /четири/ пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за кредит, сключени с кредитора; да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключен с кредитора, по които е налице неизпълнение; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от "Редовен", както по активни, така 4 и по погасени задължения съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход. Съгласно чл. 11 от процесните договори за кредит, ако кредитополучателят не предостави уговореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1 129,71 лева по Договор за кредит № 819449, която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 16 вноски.

Така общо дължимата сума по кредита възлиза на сумата от 2 752 лева, а по Договор за кредит № 721357 дължи неустойка в размер на 118,58 лева, която ще бъде заплатена разсрочено съгласно приложения погасителен план, а именно на 11 вноски, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 539 лева.

По делото са представени и всички приложения към договора за заем – погасителен план и индивидуалния условия по договора (Приложение № 1).

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По иска с правно основание чл. 26 от ЗЗД, съдът намира следното:

Ищецът е предявил установителен иск за нищожност на неустоечна клауза предвидена в чл.11 от Договор за потребителски кредит, поради заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във връзка с чл.11, ал.1, т.10 и чл.19, ал.4 от ЗПК, противоречие с добрите нрави – чл.26, ал.1, пр.3 и неравноправност – чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП във връзка с чл.146, ал.1 от ЗЗП. В негова тежест е да установи при условията на пълно и главно доказване по делото наличието на сочените основания за нищожност на клаузата за неустойка.

Уговорената между страните неустойка, вписана в новелата на чл.11 от договора за потребителски кредит, е за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да предостави на кредитора обезпечение на дълга. Това задължение е непарично.