Решение № 4500 от 11.05.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4500 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110138058 по описа за 2021 година

Предявени са за разглеждане 4 кумулативно обективно съединени установителни иска за обявяване на договор за нищожен, евентуално съединени с 2 конститутивни иска за унищожаване на договора и с иск за развалянето му.

Ищецът ЕМ. ИВ. Н. твърди, че на 09.07.2020 г. в гр. София е сключен договор пред нотариус за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД между него, в качеството му на прехвърлител, и ЗЛ. К. Ж. – приобретател, който договор е вписан. Твърди, че договорът е сключен за сумата 9000 лв. и продаденото наследство се състояло изключително от вещни права върху недвижими имоти. Навежда твърдения, че ищецът има проблеми с алкохола, пишел и четял трудно, не можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, нямал постоянна работа и спорадично живял като скитник. Посочва, че другата страна по договора – З.Ж., съзнателно се е възползвала от състоянието на ищеца в собствена изгода, като е съзнавала, че ищецът не разбира свойството и значението на извършеното, като дори преди сключване на процесната сделка пред нотариус е помогнала на ищеца да се опие с 200 гр. твърд алкохол. Посочва, че ищецът не си спомня нищо от сделката и към момента на сключването не е разбирал какво подписва. Твърди, че наследството се състои изключително от вещни права върху недвижими имоти, като вещните права, включени в него – идеални части от право на собственост върху недвижими имоти – са имали много по – голяма стойност от тази, която е уговорена по договора за продажба на наследство. Също така сочи, че с договора се прехвърлят дялове от наследства, открити дълги години преди договора – съответно 22 години, 15 и 14 години, преди сключване на договора за продажба на наследство. Поради това наследствените дялове били загубили отдавна същността си на съвкупност от права и задължения по чл. 212 ЗЗД, поради което договорът бил с невъзможен предмет. Твърди, че по договора е било уговорено заплащане на сумата от 9000 лв. от ответника в полза на ищеца, което заплащане трябвало да бъде осъществено в деня на сделката, но така и не било 1 направено.

Въз основа на посоченото иска съдът да обяви процесния договор за продажба на наследство за нищожен поради липса на предмет, поради заобикаляне на закона, поради липса на съгласие, поради нееквивалентност на престациите по договора, т.е. противоречие с добрите нрави. В условията на евентуалност иска унищожаване на договора поради неспособност на лицето към момента на сключване на договора да разбира и ръководи постъпките си, поради крайна нужда и явно неизгодни условия по чл. 33 ЗЗД, и евентуално, ако договорът не е нищожен или унищожаем – разваляне на договора по чл. 87 ЗЗД поради неизпълнение на задължението на ответника да заплати сумата от 9000 лв. като цена по договора. Претендира разноски.

В срока за отговор е постъпил отговор от ответника. В него се оспорва изцяло искът като неоснователен и недоказан. Оспорва се твърдението, че ищецът не е разбирал свойството и значението на постъпките си; счита, че не е била налице крайна нужда, която да е склонила ищеца да сключи процесния договор. Посочва се, че искът за унищожаване на договора поради крайна нужда е преклудиран, като прави възражение относно изтекла давност за предявяването му. Счита, че липсват доказателства за твърдяната липса на съгласие на собственика. Твърди се, че договорът за продажба на наследство е алеаторен и при сключване на такъв договор купувачът не знае какво купува, поради което носи и риска да заплати дълговете на наследството, затова посочва, че престациите по договора не са нееквивалентни. Сочи, че няма доказателства за неплащане на цената по договора и че ако сумата не е била платена, нотариусът не би изповядал сделката.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Приет по делото е препис от договор за продажба на наследство по чл. 212 ЗЗД от 09.07.2020 г., сключен между страните по делото, по силата на който ЕМ. ИВ. Н. продава на ЗЛ. К. Ж. наследството, оставено му от неговия баща И Н. И, поч. на 15.03.2006 г., от неговия дядо Н. И. Н., поч. на 04.10.2005 г. и от неговата баба М В Н.а, поч. на 25.07.1998 г. Уговорената продажна цена е в размер на 9000 лева, като е посочено, че същата ще бъде изплатена на продавача в същия ден, след подписване на договора, който служи и като разписка за платената и получена сума.

Договорът е с нотариална заверка на подписите с рег. № 0 г. по описа на нотариус Стилиян Тютюнджиев с район на действие СРС и вписан в съответната Служба по вписванията под № на акта

Приет по делото е и нотариален акт № г. по описа на нотариус Г – Д с район на действие СРС, от който се установява, че ищецът е признат за собственик по наследство от наследодателя М В Н.а на 1/8 част от три недвижими имота, находящи се в гр. София.

Видно от представеното удостоверение за данъчна оценка за един от трите имота (находящ се в гр. София, ж.к. с идентификатор , е в размер на сумата от 8992,70 лева за припадащата се на ищеца 1/8 част към 14.06.2021 г.

От приетата справка за действащи трудови договори на ищеца, издадена от ТД на НАП – София за периода от 01.01.2017 г. до 28.02.2022 г., се установява, че последната отразена информация за ЕМ. ИВ. Н. е прекратяване на трудово правоотношение с „Авад България“ ООД, считано от 03.01.2020 г.

Събрани в производството са и гласни доказателствени средства чрез разпита на трима свидтели.

От показанията на свидетеля Н. И. И. /брат на ищеца/ се установява, че ЕМ. ИВ. Н. системно злоупотребявал с алкохол, считано от 3-4 години.

2

Свидетелства, че ищецът нямал постоянни доходи, като бил на издръжка на своя брат, който му подсигурявал храна, подслон, както и парични средства, с които Н. купувал алкохол и цигари. Освен това заработвал дребни суми от 5-10 лева, когато бъде повикан от някого за оказване на работна помощ. Сочи, че брат му може да пише и чете свободно, като, когато е трезвен, разбирал текста, който прочитал.

От показанията на свидетеля И Т Г, живял с ответницата в периода на сделката.

Сочи, че познавал ищеца, както и ще придружил страните при нотариуса при сключването на сделката. Не му направило впечатление ищецът да е употребил алкохол преди сключването на договора. Споделя, че ищецът вършил ремонтни дейности на ответницата, като тя била доволна от работата му, като му заплащала за положения труд.

Разпитана по делото е и свидетелката С М М – юрисконсулт в кантората на нотариус Т, извършил нотариалното удостоверяване на подписите, положени под процесния договор. Сочи, че си спомня сделката между страните. Била снета самоличността им, в кантората подготвили договора, тъй като нямали предварително подготвен такъв, като страните били в кантората през цялото време и изчакали, докато проектът на договора бъде изготвен. Сочи, че не й е направило впечатление някоя от страните по сделката да е била в неадекватно състояние, не усетила миризма от алкохол от ищеца Е.Н., като изрично заявява, че това би и направило впечатление – както на нея, така и лично на нотариуса, като те не биха изповядали сделката при съмнение, че някоя от страните е употребила алкохол. Ищецът имал нормално и адекватно поведение, бил запознат с договора и изразил съгласие за сключването му.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, като отчита вероятната заинтересованост на дадените от свидетелите Н. И. и Илия Герасимов показания по смисъла на чл. 172 ГПК. Следва да се отчете, че в показанията на тримата свидетели не са налице противоречия. По отношение на употребата на алкохол в деня на сделката свидетелите Герасимов и Миланова дават еднопосочни и допълващи се показания, като Н. И. не свидетелства за този факт.

От приетото по делото заключение по съдебно-психологична експертиза, което съдът кредитира като пълно и компетентно изготвено, се установява, че към момента на психологичното изследване, ищецът ЕМ. ИВ. Н. е психично здрав, не страда от същинско психично заболяване, като няма данни той да е страдал от такова разстройство и в миналото, включително и към 09.07.2020 г. Отразено е, че интелектът му е в ниските границите на възрастовата норма, но не са налични данни за вроден или придобит интелектуален дефицит. Няма болестни нарушения във възприятнопредставната дейност, когнитивните функции (внимание, памет, мислене) функционират в широките рамки на нормата, като липсват качествени промени на емоционално-волевите функции, т.е. отчетено е, че при него е налице способността да формира и изразява свободно своята лична воля. Отразено е в експертното изследване, че въз основа на анамнезната информация от Е.Н., при него няма убедителни данни за формирана алкохолна зависимост, като алкохолната употреба може да се приеме като вредна (злоупотреба без прояви на зависимост). По време на изследването не били установени клинични данни за абстинентни симптоми, които са характерен специфичен признак за формирана алкохолна зависимост. Такива не били споделени от него и по време на интервюто, проведено с вещото лице. Сочи се, че употребата около 200 мл алкохол - концентрат предполага обикновено алкохолно опиване, за което е характерно снижаване на критичността, волева улесненост и леки нарушения във възприемането и възпроизвеждането на действителността /неправилна хронологизация на събитията, неточности в детайлите/, но психичните годности за разбиране и ръководене на постъпките, са запазени. В откритото съдебно заседание вещото лице 3 уточнява, че по делото няма друг източник, освен твърдението на ищеца, за информацията, че в деня преди сделката е употребил 200 мл алкохол – концентрат.

В заключение експертът сочи, че при ищеца не са налице когнитивни дефицити, които да пречат за правилното възприемане, разбиране и осмисляне на договора като продажба на наследство. От психологична гледна точка, тези твърдения за невъзможност за разбиране и загуба на памет, могат да се интерпретират като нормална защитна реакция.

Други относимо доказателства в производството не са ангажирани.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Когато се предявяват искове за недействителност на сделка на различни основания, всички искове са предявени в условията евентуалност, тъй като никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно тя да е нищожна и да подлежи на унищожение, и наред с това да съществува някаква форма на относителна или висяща недействителност. Поредността, в която съдът следва да разгледа исковете, произтича от правното естество (тежестта) на релевираните с тях пороци на тази сделка, независимо каква поредност и какво съотношение за разглеждането им е посочил ищецът. Във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - противоречие на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия - липсата на форма. Ако съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен след това да разгледа основанията за унищожаемост, също подредени според тежестта на порока: от най-тежкия - поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, през по-леките - поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, поради измама, поради грешка, до най-лекия - поради крайна нужда. Ако съдът приеме, че сделката не подлежи на унищожение, той е длъжен след това да разгледа съответното основание за разваляне на договора. В този смисъл са Определение № 244 от 16.04.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2572/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 984 от 3.11.2005 г. на ВКС по гр. д. № 271/2004 г., ТК, II о.

Разпечатката съдържа 28 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c40f97a5-f8e6-4104-8a8f-891a7bb73aeb