Определение № 427 от 07.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 427 гр. София, 06.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Мирослава Кацарска

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно търговско дело № 20221001000558 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.74, вр.чл.130 от ГПК.

Производството е образувано по повод постъпила частна жалба от Софийска градска прокуратура против определение № 1 963 от 15.06.2022 г., постановено по т. д. .№ 892/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. на Софийски градски съд № 29 608/17.05.2022 г., подадена от Софийска градска прокуратура срещу „Л МОД 97” ЕООД, поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.

В частната жалба се твърди от жалбоподателя, че постановеното определение е незаконосъобразно. Твърди се, че съгласно чл.155 от ТЗ законодателят изрично и недвусмислено е посочил, че съответния окръжен съд по седалището на дружеството е компетентен да се произнесе в хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ. Твърди, че с определението си съдът е приел, че делото не е подведомствено на съдилищата, поради което твърди, че определението е в противоречие със закона. С оглед мотивите твърди, че съдът неправилно е приел, че се касае за недопустимост на правото на прокурора по чл.155, т. 3 от ТЗ. Оспорва и изводите на съда по отношение на изпращането на исковата молба на прокурора, след влизане в сила на прекратителното определение на Агенция по вписванията, като твърди, че за същата липсва правно основание и задължение да предприеме действия, тъй като липсва решение за прекратяване на търговското дружество. Ето защо моли съда да отмени атакуваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в определенията и като взе предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от представеното определение № 1 963 от 15.06.2022 г., постановено по т. д. .№ 892/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, с което е върната на основание чл. 130 ГПК искова молба с 1 вх. на Софийски градски съд № 29 608/17.05.2022 г., подадена от Софийска градска прокуратура срещу „Л МОД 97” ЕООД, поради недопустимост на предявения с нея иск по чл. 155, т. 3 ТЗ.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че дружеството, чието прекратяване се иска с предявения конститутивен иск, е такова, в което капиталът се притежава от едно лице - еднолично ООД. От представените по делото писмени доказателства се установява, че физическото лице едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е починал на 04.04.2018 г., като след смъртта си Ц. Е. Ш. , е оставил наследници дъщеря, майка и сестра.

По делото липсват доказателства, а са налични само твърдения, че липсва клауза в учредителния акт на „Л МОД 97” ЕООД, с която да се дерогира нормата на чл. 157, ал. 1 ТЗ, както и че за период от 04.04.2018 г. до момента на постановяване на атакуваното определение от наследниците по закон на това физическо лице не е направено изявление, че за продължаване дейността на дружеството.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че определение № 485 от 25.07.22 г., постановено по настоящето делото съставът на въззивния съд е потвърдил определение № 1 963 от 15.06.2022 г., постановено по т. д. .№ 892/22 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 17 състав, като правилно и законосъобразно.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение № 50 041 от 14.06.23 г., постановено по ч. т. д. № 1 878/22 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на 1-во ТО съдът е отменил определение № 485 от 25.07.22 г., постановено по ч. гр. д. № 558/22 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав и е върнал делото за по-нататъшни процесуални действия.

Видно от мотивите на така постановеното определение, с оглед на даденото разрешение от ОСТК на ВКС при смърт на едноличния собственик на капитала, който е и управител на ЕООД, и при бездействието на наследниците му по смисъла на чл.157, ал.1 предл. последно ТЗ, дружеството се прекратява по реда на чл.155, т.3 от ТЗ, вр. чл. 154, ал.1, т.5 от ТЗ, съставът на ВКС е върнал делото на въззивния съд за извършване на преценка относно наличието на материалните предпоставки за прекратяване на дружеството ответник.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.130 от ГПК когато съдът при проверка на исковата молба констатира, че предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба (прекратява производството по предявен недопустим иск), т.е. изпълнявайки задълженията си съдът е длъжен да се произнесе по допустимостта на предявените искове. С атакуваното определение съдът е приел правна квалификация на предявените искове, като такива за прекратяване на дейността на ответника, по реда на чл.157, ал.1, вр.чл.155, т.3 от ТЗ. Въз основа на тази квалификация е приел, че същият е недопустим.

Тези изводи на първоинстанционния съд не следва да бъдат споделени по следните съображения:

Първоинстанционния съд е приел, че е сезиран с иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ за прекратяване на търговско дружество поради настъпила смърт на управителя и едноличен 2 собственик на капитала в същото дружество, с оглед на който факт повече от 3 месеца дружеството е останало без вписан управител. С оглед вида на търговското дружество Софийски градски съд е приел, че следва да се приложи специалното правило на чл. 157, ал.

1 ТЗ и дружеството да се счита прекратено по силата на закона. Тъй като целената правна промяна с предявяването на иска по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ е вече настъпила, то за ищецът липсва правен интерес от продължаване на производството. Приел е, че с оглед заявеното от ищеца реализиране на последиците от прекратяването на търговското дружество (откриване на производство по ликвидация) не е компетентен да се произнесе, тъй като компетентен да се произнесе по такова искане е АВ.

Съгласно тълкувателните мотиви на тълкувателно решение №1 от 31.05.23 г., постановено по № т. д. № 1/2020 г. на ОСТК на ВКС разпоредбата на чл. 157, ал. 1 ТЗ относно момента и/или реда за прекратяване на ЕООД при смърт на едноличния собственик на капитала не трябва да се тълкува сама по себе си и изолирано, а така, че максимално да съответства на законовата регламентация, уреждаща ликвидацията на дружеството и отразяването на тези обстоятелства в ТРРЮЛНЦ.

С оглед горното и предвид посочените в чл. 157, ал. 1 ТЗ отрицателни условия за прекратяване на ЕООД се налага изводът, че смъртта на едноличния собственик на капитала не е абсолютно, пряко и автоматично действащо прекратително основание, а единствено относително и непряко такова, тъй като зависи от наличието на две отрицателни предпоставки - да не е предвидено друго в учредителния акт или наследниците да не са поискали продължаване на дейността на дружеството. Следователно в периода от смъртта на собственика на капитала до волеизявлението за продължаване на дейността по смисъла на чл. 157, ал. 1, предл. последно ТЗ, дружеството не може да се счита за прекратено. Това разрешение кореспондира и с разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ТЗ, че когато капиталът е притежание на едно юридическо лице, с прекратяването му трябва да се прекрати и дружеството, т.е. прекратяването не настъпва автоматично.

След като дружеството не се прекратява с обективния факт на смъртта на едноличния собственик на капитала, едновременно и негов управител, остава открит пътят за прекратяването му от съда по реда на чл. 155, т. 3, вр. чл. 154, ал. 1, т. 5 ТЗ - по иск на прокурора, поради това че в течение на три месеца едноличното дружество с ограничена отговорност няма вписан управител. Разпоредбата на чл. 155, т. 3 ТЗ е приложима и без да се тълкува разширително, доколкото смъртта на управителя на ЕООД, лишаваща дружеството от дееспособност, е идентична по правни последици с липсата на вписан в регистъра управител. Причините, поради които дружеството е без управител (дали същото има волеобразуващ орган, който бездейства, или няма такъв) са без значение за основанието на иска.

С оглед на така цитираните задължителни указания по приложението на закона, както и предвид твърденията, изложени в исковата молба съдът в настоящия си състав намира, че са налице предпоставките, обуславящи допустимостта на предявеният иск, посочени в разпоредбата на чл.155 от ТЗ. Видно от мотивите на отменителното 3 определение на ВКС същият е приел, че делото следва да се изпрати на въззивния съд за проверка относно наличието на материалните предпоставки за прекратяване на дружеството, т.е. да се извърши преценка на основателността на предявеният от прокуратурата иск за прекратяване на дружеството по съдебен ред. Видно от данните по делото първоинстанционния съд не е изследвал наличието на визираните от законодателя и твърдени в исковата молба предпоставки за основателност на предявеният иск. Пред настоящата инстанция не се е развило същинско въззивно производство, което задължава съда да се произнесе по наличието или липсата на предпоставките за прекратяване на дружеството, по предявеният от прокуратурата конститутивен иск. Същият не се е произнесъл по същество на спора, поради което настоящият състав намира, че атакуваното определение следва да се отмени и делото да се върне на първоинстанционния съд по същество. Следователно при твърдение за настъпила смърт на едноличния собственик на капитала и управител на едноличното дружество с ограничена отговорност и за липса на данни лицата, които имат правен интерес от това, да са поискали установяване на настъпило прекратяване на дружеството по чл. 157, ал. 1 ТЗ, респ. вписване на същото обстоятелство по партида на дружеството повече от три месеца след настъпване на смъртта, прокурорът като надлежно легтитимирано от закона лице има правен интерес да предяви иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ТЗ. Наличието на правен интерес обуславя произнасянето по същество от първоинстанционния съд, поради което съдът, в настоящия си състав намира, че атакуваното определение е незаконосъобразно, поради което следва да се отмени и делото да върне на върне на първоинстанционния съд за произнасяне по същество по подадената искова молба.

Връщането на първоинстанционния съд се предпоставя от липсата на развито първоинстанционно производство, в което да се извърши проверка на твърдените от ищеца материални предпоставки. Произнасянето на въззивния съд по отношение на наличието или липсата на тези предпоставки в конкретния случай би лишило страните от една инстанция, както и налага извършването на процесуалните действия по проверка на редовността на исковата молба (чл.127 и чл.128 от ГПК), вкл. и администриране на исковата молба, които не могат да бъдат извършени за пръв път от въззивната инстанция, т.е. същата да не е в състояние да изпълни задълженията си като се произнесе по съществото на предявения иск, предвид липсата на такова произнасяне от страна на първоинстанционния, както и предвид производството пред настоящата инстанция (частно въззивно такова). В случая въпросът за допустимостта на предявения иск по чл. 155, ал. 1, т. 3 ГПК е решен в явно противоречие с дължимата съгласно чл. 130 ГПК служебна проверка за наличие на абсолютни процесуални предпоставки за съществуването на правото на иск. Първоинстанционния съд не е съобразил, че се касае до конститутивен иск, чиято правна последица - прекратяване на търговското дружество настъпва по силата на съдебното решение, което е основание за вписване в търговския регистър на подлежащите на вписване обстоятелства при прекратяване и ликвидацията на търговско дружество, на основание чл. 14 ЗТРРЮЛНЦ. В този см. определение № 302 от 28.06.2018 г., постановено по ч. т. д. № 1 280/18 г., по описа на Т.К., І Т.О. на ВКС.