Определение № 3330 от 17.10.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3330 гр. София, 17.10.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Величка Маринкова

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Цветина Костадинова като разгледа докладваното от Цветина Костадинова Въззивно частно наказателно дело № 20241100605780 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и 8 от НПК.

Образувано е по жалба с вх. №4103/05.01.24г., подадена от М. В. Д., срещу Определение №4260/12.12.2023г., постановено по ЧНД № 15406/2023г. по описа на Софийски районен съд, НО, 133-и състав, с което първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 31.07.2023г. на Софийска районна прокуратура, с което е било прекратено производството по досъдебно производство №3384 ЗМПИ-15060/2019г. по описа на 09 РУ-СДВР, пр. пр. № 203/2019г. по описа на СРП, образувано за престъпление по чл.209, ал. 1 от НК.

В депозираната жалба се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, като се твърди, че не са извършени всички необходими процесуално-следствени действия за установяване на обективната истина. В същото време се сочи, че от събраните в рамките на досъдебното производство доказателства безспорно се установява, че лицето Р.К. умишлено е въвел в заблуждение жалбоподателя относно намерението си срещу предадената му сума от 9 000 лева да изпълни уговорените строителномонтажни работи /“СМР“/. Предвид изложеното се отправя молба до съда за отмяна на обжалваното определение.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите по делото намира за установено следното:

Досъдебно производство №3384 ЗМПИ-15060/2019г. по описа на 09 РУСДВР, пр. пр. № 203/2019г. по описа на СРП е образувано с Постановление от 29.05.2019г. за това, че през периода от 30.04.2018г. до 16.05.2018г., в гр.

София, с цел да бъде набавена имотна облага, е възбудено заблуждение у М.

В. Д. и с това му е причинена имотна вреда в размер на 9 000 лева– престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

1

В рамките на досъдебното производство са разпитани свидетелите М. В.

Д., Н.И.Ж., Р.Р.Д., С.Е.М., Р.Д.М., Д.К.А., Г.П.Г., Р.Г.М., извършена е очна ставка между Д. и Д., както и между Д. и М., приобщени са и писмени доказателства - договор за извършване на СМР, два броя разписки за платени суми /копия/ и др.

С Постановление от 12.03.2020г. наблюдаващият прокурор е прекратил цитираното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК.

С Определение от 03.06.2020г., постановено по НЧД №6162/2020г. по описа на СРС, 111-и състав, е потвърдено постановлението за прекратяване на производството.

С Определение №260817/18.11.2020г., постановено по ВНЧД №2833/2020г. по описа на СГС, XVII-и състав, въззивният съд е отменил определението на районния съд, с което е потвърдено постановлението за прекратяване на производството, като е върнал делото на СРП за предприемане на допълнителни действия съобразно мотивната част на съдебния акт.

В изпълнение на указанията на съда отново са разпитани свидетелите Р.Д.М. и С.Е.М., като са проведени очни ставки с тяхно участие.

С Постановление от 31.07.2023 г. наблюдаващият прокурор е прекратил повторно досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК.

Срещу постановлението е подадена жалба от пострадалия М. В. Д., по която СРС е постановил обжалваното определение. В определението си съдът е счел, че прокурорският акт е постановен при правилно изяснена фактическа обстановка, основаваща се на верен доказателствен анализ и при липса на превратно тълкуване на доказателствата и установените въз основа на тях фактически положения, като се е солидаризирал с извода на прокурора, че не се установява извършването на престъпно деяние.

Запознавайки се с изложените от жалбоподателя доводи, настоящият съдебен състав достигна до следните изводи от правна и фактическа страна:

Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 243, ал. 7 от НПК, в надлежна писмена форма, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което въззивният състав я намира за процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като аргументите на съда в тази насока са следните:

Предмет на проверка в настоящото производство е постановеното от СРС определение, с което е потвърдено постановлението на СРП за прекратяване на образуваното досъдебно производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 1, т. 1 от НПК прокурорът прекратява наказателното производство при констатиране на някое от 2 основанията, които са предвидени в чл. 24, ал. 1 и 6 от НПК, сред които е и хипотезата на деяние, което не съставлява престъпление.

За да осъществи контрол върху правилността на направения от прокурора извод за несъставомерност на извършеното деяние, съдът следва да провери дали приетата от органа на досъдебното производство фактическа обстановка съответства на събрания и проверен в рамките на производството доказателствен материал, както и дали въз основа на същия може да бъде споделено направеното от прокурора заключение за липса на осъществено престъпление.

Предвид посоченото и след осъществяване на самостоятелен анализ на събраните доказателства настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд правилно е възприел приетата в постановлението на прокурора фактическа обстановка, като в подадената жалба не се съдържат конкретни възражения по отношения на нея.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че през есента на 2017 г. пострадалият М. В. Д. решил да извърши ремонт на притежаваната от него къща, намираща се в гр. София, кв. Симеоново, ул.

****. Чрез свидетеля Р.М. същият се свързал с Р.Р.Д. /предходна фамилия К./.

Двамата се срещнали и постигнали съгласие относно извършването на следните ремонтни дейности в имота на Д.- премахване на стар и направа на нов покрив, премахване на стара веранда и направа на нова такава, подменяне пръстен на геран и отливане на пътеки, заедно със съпътстващите ги подготвителни дейности и последващото извозване на строителни отпадъци. В изпълнение на уговореното на 30.04.2018г. в гр. София Д. предоставил на Д. сумата от 5 000 лева срещу разписка, а на следващия ден последният започнал изпълнението на договорените строително-монтажни работи. В хода на тяхното изпълнение Д. и Д. уговорили допълнителни строително-монтажни работи, за извършването на които пострадалият предал на два пъти суми от по 2 000 лева на изпълнителя /на 11.05.2018г. и на 16.05.2018г./. В периода от 01.05.2018г. до 16.05.2018г. Д. и наетите от него работници- свид. С. М., свид.

Г.Г., свид. Р. М. и свид. Д.А. работили на обекта, като извършили следните строително-монтажни дейности: премахване на старата веранда, предприемане на изкопни работи с оглед нейното разширяване, направа на арматура и кофраж за изливане на бетон, подготовка за изливане на пътеки, както и поставяне на хидроизолация на покрива на сградата. В хода на изпълнението на строително-монтажните работи, след средата на месец май, работата по обекта от страна на Д. и наетите от него лица била преустановена, като същите оставили в обекта следните вещи– кофраж, железни подпори, газови бутилки, газова горелка с маркуч, перфоратор и др. Пострадалият Д. загубил връзка с Д., поради което решил да подаде жалба до 09 РУ – СДВР.

Неоснователни в тази връзка са изложените в жалбата доводи относно наличието на неизяснени обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина. Както бе посочено по-горе, настоящият въззивен състав споделя възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка, като намира, че същата е установена след провеждане на всестранно, обективно и пълно разследване по делото. Сочените от жалбоподателя пропуски при 3 неговото извършване не са в състояние да променят правните изводи относно съставомерността на осъщественото деяние. Обстоятелството дали телефонният номер на пострадалия е бил блокиран от Д. и поради каква причина същият е сторил това, е ирелевантно за предмета на разследване, а именно- наличие на престъпление по чл.209, ал. 1, от НК.

За да бъде осъществен престъпният състав на чл. 209, ал.1 от НК, а именно измама, е необходимо деецът да възбуди и поддържа заблуждение у някого, с което да създаде неправилна представа у измаменото лице за правното основание или условията, при които то ще извърши акт на имуществено разпореждане. Вследствие именно на формираната невярна представа за обстоятелствата от значение за осъществяване на имущественото разпореждане, адресатът на измамата следва да извърши акт на разпореждане, в резултат на който да претърпи имотна вреда. За измамата е характерно, че без въвеждането в заблуждение измаменото лице не би се разпоредило със своето имущество.

Доколкото в рамките на досъдебното производство е установено, че настъпилата вреда е следствие на съществували между лицата договорни правоотношения, от значение за правилността на преценката за липса на извършено престъпление е направеното от прокурора разграничение между измамата и неизпълнението на договора. Както правилно е посочил и районният съд не всяко неспазено обещание и неизпълнение на поето договорно задължение може да послужи за ангажиране на наказателна отговорност за измама, а само онова, без което договорът не би бил сключен и не би се стигнало до имотна вреда. От значение е и субективното отношение на лицето, което използва договорните отношения с измамлива цел, като същото следва от самото начало да не е имало намерение да изпълнява задълженията си по договора.

В настоящия случай в хода на разследването е установено, че пострадалият Д. е заплатил на Д. сумата от 9 000 лева за извършване на определени, изрично уговорени между тях, строително-монтажни дейности, които последният е изпълнил частично. Макар показанията на разпитаните свидетели да не са напълно еднозначни относно конкретно извършените строителни работи на обекта, налице са категорични данни, че такива все пак са осъществявани- обстоятелство, което не се отрича и от пострадалото лице.

Нещо повече, установява се, че с предоставените от пострадалия пари са закупени строителни материали, изплатени са и надници на работниците. По време на разпита си последните споделят, че са работили и на други обекти заедно с Д., от което може бъде направен извод, че същият е професионално ангажиран с извършването на подобен тип дейности. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от свидетеля Р.М., който заявява, че познава Д. по повод осъществяваната от дейност и желанието на последния да наеме от него строителна механизация. Всичко описано прави малко веяроятна хипотезата Д. да е влязъл в договорни отношения с пострадалото лице без изобщо да е имал намерение да изпълни поетите от него задължения. В действителност същият неправомерно е преустановил извършването на уговорените с Д. строително-монтажни дейности, отклонявайки се от 4 уговореното между тях, но това обстоятелство само по себе си не води до извод за извършено престъпление. Предприетото от дадено лице противоправно поведение може да бъде санкционирано не само със средствата на наказателната принуда, но и с института на гражданскоправната отговорност, в случая- за вреди от неизпълнение на договорно задължение..

Изводът, че не е налице престъпно деяние се подкрепя и от изразената, макар и формално, готовност на Д. да довърши започнатите строително-монтажни работи или да компенсира пострадалото лице с пари. Предвид изложеното настоящият въззивен състав намира, че в случая поведението на Д. не реализира престъпния състав на чл. 209, ал.1 от НК, поради което заключението на прокурора за липса на осъществено престъпление се явява обосновано, а постановеното от него прекратяване на досъдебното производство на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК- правилно и законосъобразно.

Доколкото първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи, обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.