Заповед № 162 от 23.05.2025, Районен съд - Поморие
- Съд
- Районен съд - Поморие
- Дело
- Частно гражданско дело 361/2025
- Вид
- Заповед № 162
- Подписан
- 23.05.2025
- Състав
- Димитър Маринов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
ЗАПОВЕД
ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК
Поморие
Районен съд – Поморие, III състав в проведеното на 23.05.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 361 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Димитър М. Димитров, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:
Длъжникът С. А. Р. с ЕГН: ********** и адрес: ********** да заплати на кредитора ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ ЕООД с ЕИК: 175074752 сумата 897.15 лв. (осемстотин деветдесет и седем лева и петнадесет стотинки), представляваща задължение, произтичащо от договор за потребителски кредит от 09.10.2023 г., сумата 282.24 лв. (двеста осемдесет и два лева и двадесет и четири стотинки), представляваща договорно възнаграждение/лихва, дължимо за периода от 25.12.2023 г. до 25.03.2025 г., сумата 316.32 лв. (триста и шестнадесет лева и тридесет и две стотинки), представляваща лихва за забава за периода от 26.10.2023 г. до 25.03.2025 г., сумата 42.36 лв.
(четиридесет и два лева и тридесет и шест стотинки), представляваща законна лихва за периода от 25.03.2025 г. до 21.05.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.05.2025 г., до окончателното й изплащане, както и сумата 107.75 лв. (сто и седем лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща разноски по делото.
Отхвърля искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение в частта му относно вземания в размер 350.65 лв. и 568.88 лв. – възнаграждения за допълнителни услуги и 30 лв.
– такси за извънсъдебно събиране на вземането.
Отхвърля искането на заявителя за присъждане на разноски за разликата над уважения размер от 107.75 лв., до претендирания размер от 237.75 лв.
Вземането произтича от следните обстоятелства:
Сключен между длъжника С. А. Р. и кредитора „Профи кредит България” ЕООД, договор за потребителски кредит от 09.10.2023 г., по който договор длъжникът е в неизпълнение.
Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, е регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК. Законът не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2 ЗПК. Макар законът, а също и сключения между страните договор да не съдържа легално определение по отношение на понятията „такса за управление на кредита” и „такса за усвояване на кредита”, съдът намира, че първата от уговорените услуги попада именно под обхвата на втората посочена такса. Затова и тази уговорка противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК.
Размерът на второто възнаграждение за допълнителна услуга е 568.88 лв., като съдът намира, че с уговарянето на такъв размер се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Претендираното вземане за разходи за събиране също противоречи на закона и добрите нрави. Посочените разходи са свързани с действия, представляващи типични такива по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход, а не допълнителен такъв.
1
Предвид посоченото, поради недействителност на уговорките за възнаграждения за допълнителни услуги заявлението в тази му част, както и в частта му за такси за извънсъдебно събиране на вземането, следва да бъде отхвърлено.
Заявителят претендира разноски в размер 237.75 лв., от които 57.75 лв. държавна такса и 180 лв., възнаграждение за процесуално представителство. Юрисконсултското възнаграждение, определено от съда на основание чл.78, ал.8 от ГПК, следва да е в размер 50 лв., поради което на заявителя следва да се присъдят разноски в размер 210.45 лв.
Присъдената сума може да бъде: платена по сметка на заявителя/кредитор IBAN:
BG94BPBI79401057379002; BIC: BPBIBGSF, „Юробанк България” АД.
ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА
Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:
1.Да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение.В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по - висок размер от посочения в заповедта.
2.Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете в съда писмено възражение по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.
3.Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, заповедта няма да влезе в сила.
4.Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.
Информацията, съдържаща се в заявлението, не е проверявана от съда.
5.Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете писмено възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение.
6.Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас само в частта за разноските в едномесечен срок от връчването.
Разпореждането, с което се отхвърля заявлението в частта му относно претендираното възнаграждение за допълнителни услуги и разходи за извънсъдебно събиране, може да се обжалва с частна жалба пред ОС – Бургас, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
Районен съдия: ...............................................
( Димитър М. Димитров )
2