Решение № 2575 от 20.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2575 гр. София, 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20251100512266 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от А. В., В. В. и С. Н., срещу решение № 16300/31.08.2025г., постановено по гр. д. № 37452/2024г. на СРС, 167 с-в.

С обжалваното решение СРС е 1. Признал за установено по предявения от Д. Г.

Ц., ЕГН **********, и Н. М. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. ****, срещу С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ****, В. А. В., ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, че е допусната грешка при заснемането на границата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-266306.03.2024 г. на началник на СГКК – София, като реална част с площ от 76.00 кв.м., индивидуализирана графично в изготвената Скица № 3 към Приложение № 6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., защрихована в жълт цвят, намираща се на л. 162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение, неправилно е заснета в имот с идентификатор ***, собственост на С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В., вместо в границите на притежавания от Д.

Г. Ц. и Н. М. Ц. имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв.

****; 2. Признал за установено по отношение на С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.

1

София, кв. ****, В. А. В., ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, че Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. М. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. ****, са собственици въз основа на договор за покупкопродажба, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 139, том III, рег. № 10997, дело № 493/2019г., на реална част с площ от 34.00 кв.м., защрихована в жълт цвят със зелени успоредни линии на Скица № 3 към Приложение № 6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., намираща се на л. 162 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение, представляваща част от УПИ VI – 487, находящ се в гр. София, кв. ****, който имот е заснет с идентификатор ***, като на основание чл. 108 ЗС С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В. са осъдени да предадат на Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. владението върху тази реална част от 34.00 кв.м; 3. С. Е. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ****, В. А. В., ЕГН **********, и А. С. В., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, са осъдени на основание чл. 109 ЗС, да преустановят неоснователните си действия, с които смущават правото на собственост на Д. Г. Ц., ЕГН **********, и Н. М. Ц., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, кв. ****, върху част от процесната реална част от имот с площ от 34.00 кв. м., като премахнат изградената не по вярната имотна граница ограда с дължина около 34.80м между имот с идентификатор № *** и имот с идентификатор № ***, означена по точки 1-2-3-4-5 от Скица № 4 от Приложение № 6 от заключението на вещото лице от 11.06.2025 г., ведно с частта от оградата, изградена по уличната регулация, с дължина от около 86 см, както и частите от масивна постройка (барбекю) с площ от 2.6 кв.м., и навес с площ от 9 кв.м., оцветени с жълт цвят на същата Скица № 4 от Приложение № 6, намираща се на лист 163 от делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от съдебното решение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат доводи, че липсва конкретизация на спорното материално право, като граници и местоположение. Поддържат, че изготвената пред СРС експертиза е непълна и неправилна. Намират издадените заповед № РД-09139/23.03.1995г. и заповед № РД-50-149/22.06.2000г. за нищожни, както и че същите не са влезли в сила, тъй като не са били връчени на всички страни. Молят решението да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани.

Претендират разноски.

В установения от закона срок, въззиваемите са депозирали отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Молят решението на районния съд да бъде потвърдено, като им бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

2

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е сезиран с искова молба, подадена от Д. Г. Ц. и Н. М. Ц., чрез адв. Б., срещу С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответниците, че е допусната грешка при заснемането на границата между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** в кадастралната карта, одобрена със Заповед № РД-18-3/11.01.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, като реална част с площ от 76.00 кв.м., неправилно е заснета в имот с идентификатор ***, собственост на С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В., вместо в границите на притежавания от Д. Г. Ц. и Н. М.

Ц. имот с идентификатор ***, находящ се в гр. София, кв. ****. Твърдят, че оградата между двата процесни имота не била поставена по регулационната граница между УПИ VI – 487 и УПИ VII – 483, а навлизала в техния имот. Същевременно границата между имотите по кадастралната карта не съвпадала нито с границата по регулационния план, нито с оградата на място.

Предявен е и иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на реална част с площ от около 35.00 кв.м., представляваща част от УПИ VI – 487, находящ се в гр. София, кв. ****, който имот е заснет с идентификатор ***, както и за осъждане на С. Е. Н., В. А. В. и А. С. В. да предадат на Д. Г. Ц. и Н. М. Ц. владението върху тази реална част от около 35 кв.м. изложени са твърдения, че ответниците владеели неправомерно част от поземлен имот с идентификатор ***, с площ от около 35 кв.м., представляваща разлика между границата по действащия регулационен план от 2000 г. и изградената на място ограда.

Предмет на исковата молба са и осъдителни искове по чл. 109 ЗС за осъждане на ответниците да премахнат: а) изградената не по вярната имотна граница ограда между двата процесни имота, която попада в спорната реална част от имота и е с приблизителна дължина от около 35 метра; б) частта от оградата на ответниците, изградена по уличната регулация, която е с дължина от около 86 см., която ограда също попада в границите на притежавания от ищците недвижим имот; в) частта от разположената в източния ъгъл на двора на ответниците стопанска постройка, тангираща с оградата между двата имота, която част от постройката с площ от около 9 кв.м. попада в границите на притежавания от ищците недвижим имот; г) частта от разположената в средата на двора по оградата между имота на ищците и имота на ответниците втора стопанска постройка, тангираща с оградата между двата имота, която част от постройката, попадаща в границите на притежавания от ищците недвижим имот, е с площ от около 3 кв.м. Изложени са твърдения, че общата граница 3 между двата имота следва да бъде определена съобразно регулационния план от 1958 г., поради което поставената от ответниците ограда, с приблизителна дължина от около 35 м., навътре в имот с идентификатор ***, както и оградата по уличната регулация с дължина от около 86 см., не са съобразени с регулационните граници между двата имота и им пречат да упражняват в пълен обем правото им на собственост. Посочили са, че ответниците са изградили и две стопански постройки, залепени за оградата между двата имота, части от които се намират в собствения им поземлен имот, достъпът до който е ограничен с оглед поставената ограда. изложили са, че с посочените действия ответниците създават пречки за пълноценното упражняване на правото им на собственост.

В срока за отговор ответниците са оспорили предявените искове. Посочили са, че измененията по уличната и дворищната регулация от 1958 г. не засягат общата граница между двата поземлени имота. Изложили са твърдения, че оградата между двата имота е поставена от праводателя на ищците преди 50 години, като същата не е била премествана в една или друга посока, нито е била обект на спорове или претенции между страните. Оспорили са твърдението на ищците, че неправомерно владеят реална част с площ от около 35 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ***. В условията на евентуалност са релевирали възражение за изтекла придобивна давност по отношение на реалната част, с приблизителна площ от около 35 кв.м., която се намира на запад от поставената между двата имота граница, разположена по продължение на съществуващата в имота ограда.

За да постанови първоинстанционното решение СРС е приел, че имотната граница следва да се определи по плана от 1958г., като е проследил подробно промените в регулационния и кадастралния статут на имотите и е счел, че действително е налице допусната грешка в кадастралната карта, поради което е уважил иска. Приел е, че ищците се легитимират като собственици на процесните 35 кв. м. въз основа на представените по делото документи за собственост и заключението на вещото лице. Счел е за неоснователно възражението за придобиване по давност и е уважил предявения иск по чл. 108 ЗС. По иска с правно основание чл. 109 ЗС е приел, че с оглед основателността на ревандикационния иск, изградените в частта от 35 кв. ограда и постройки, следва да бъдат премахнати, тъй като пречат на нормалното упражняване правото на собственост на ищците.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на 4 относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни изводи, основани на приетите по делото доказателства.

По въведените във въззивната жалба оплаквания съдът намира следното.

Неоснователни са изложените във въззивната жалба доводи, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба.

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК исковата молба трябва да съдържа индивидуализация на спорния предмет чрез посочване на основанието на иска и петитума (в какво се състои претендираното право и вида на търсената защита).

При непосочване на обстоятелствата, на които се основава претенцията, или при неясното им или непълно посочване, както и при неконкретизиран петитум, исковата молба е нередовна, тъй като е невъзможно да се индивидуализира спорният предмет.

Във въззивната жалба се твърди, че нередовността на исковата молба се изразява в липса на индивидуализация на реалните части – посочени са само площите, но не и границите.

В уточнителната молба от 15.07.2024г. /л. 58 от делото на СРС/, във връзка с дадените от съда указания, ищците подробно са индивидуализирали спорната реална част по следния начин: „площ на реалната част от около 35 кв. м., която реална част се владее от ответниците и е при граници: общата регулационна линия на УПИ VI – 487 с УПИ VII – 483, УПИ IV- 485, съществуващата на място ограда между имотите на страните и улицата“.