Решение № 14412 от 17.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14412 гр. С, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20241110117251 по описа за 2024 година

Предявени са при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК и с правно основание чл.108 от ЗС от В. К. И.,ЕГН **********,от гр.Спротив Д. С. И.,ЕГН **********,М. В.

И.,ЕГН **********,К. Г. Х.,ЕГН **********,“С“ООД,ЕИК ****,Н. М. Х.,ЕГН

**********,А. П. П.,ЕГН **********,Р. В. К.,ЕГН **********,И. В. К.,ЕГН

**********,К. К. Ч.,ЕГН **********,Д. С. Й – К,ЕГН **********,Н. Ц.

Н.,ЕГН **********,К. И. П.,ЕГН **********.

Ищецът твърди,че неговата майка е придобила имот с пл.№ 11 от кв.35 по ретулационния план на С,одобрен на 05.05.1969 г. Сочи се,че впоследствие от този имот са обособени три отделни имота,които са заснети по плана от 1985 г. с номера 1063,1064,1065. В исковата молба са изложени твърдения,че по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС,49 състав по иск,предявен от наследодателката на първата ответница,ищецът е осъден да предаде реална част от недвижим имот,която реална част е със ширина от 3,50 м. по дължина от 60 м. по цялата гранична линия между имоти 1065 и 1064. В исковата молба се твърди,че постановеното и влязло в сила решение е нищожно,защото не са посочени местоположението и границите на реалната част от имота,нито е посочена площта на реалната част,поради което се претендира съдът да прогласи нищожността на решението. Поддържа се,че регулационната граница не съвпада с имотната граница на двата имота,при което реална част от 146 кв.м. от имота на ищеца е неоснователно заснета в съседния имот,който е собственост на ответниците. Претендира се осъждането на ответниците да предадат владението върху процесната реална част от 146 кв.м.

В срока за подаване на писмени отговори са депозирани такива със становище за недопустимост на исковата претенция по чл.108 от ЗС предвид наличието на влязло в сила съдебно решение. Твърди се,че не 1 наследодателката на ответницата,а ищецът е завлядял част от имота на своята сестра по границата между двата имота,твърди се,че през 1995 г. е нанесена вярната имотна граница между двата имота. Сочи се,че предявеният срещу ответницата Д. И. иск за прогласяване нищожност на влязло в сила съдебно решение е неоснователен,тъй като решението е разбираемо и се явява изпълнено. Сочи се,че подадена от ищеца молба за отмяна на съдебно решение е оставена без уважение. Ако искът по чл.108 от ЗС бъде възприет за допустим,оспорва се твърдението на ищеца процесните 146 кв.м. да са част от собствен на ищеца имот. Твърди се,че регулационният план е влязъл в сила и не се явява допустимо преразглеждане на въпроси,разрешени с влезлия в сила план. Твърди се,че ответниците са трети добросъвестни лица,които са придобили правата си след вписване на съдебното решение по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС и преди вписване на настоящата искова молба.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представен е нотариален акт за продажба от 1935 г.

С нотариален акт за дарение от 07.06.1968 г. В. К. И. се легитимира като собственик на недвижим имот 800 кв.м. празно място,находящо се в землището на Д,м.*****,цялото от 2500 кв.м.

Установява се,че с нотариален акт за дарение от 07.06.1968 г. К К Д се легитимира като собственик на 800 кв.м. празно място в землището на Д,м.*****,от 2500 кв.м.

Видно от удостоверение за наследници,Д Т К е починала и е оставила като наследници по закон син В. К. И. и дъщеря К К.а И.,а след смъртта на К И. нейна наследница е дъщеря й Д. С. И..

С нотариален акт от 17.02.2022 г. Д. С. И. е учредила право на строеж в полза на „С“ООД в недвижим имот с идентификатор *****.

Видно от нотариални актове от 2023 г.,Д. С. И. се разпорежда в полза на децата си М. В. И. и К. Г. Х. с недвижими имоти в сграда в степен на завършеност груб строеж,изградена в имот с идентификатор *****.

По делото са представени нотариални актове,с които „С“ООД прехвърля право на собственост върху самостоятелни обекти,както и върху идеални части от правото на собственост върху имота в полза на други лица.

С решение от 04.03.2014 г.,постановено по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС,49 състав е осъден на основание чл.108 от ЗС В. К. И. да отстъпи собствеността и да предаде владението на К К.а И. върху реална част от недвижим имот в гр.С,*****,представляващ поземлен имот пл.№ 1065 от кв.35 по плана на С,местността В – ВЕЦ С,целият с площ от 987,50 кв.м.ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда,за който имот е отреден УПИ V-1065,при съседи улица,поземлен имот № 1064,поземлен имот 481,като реалната част е със ширина 3,50 м. и дължина 60 по цялата гранична линия между имот 1065 и имот 1064. Решението съдържа отбелязване за влизането му в сила,както и печат за издаден изпълнителен лист за предаване на владението и за присъдени по решението парични суми.

2

По делото е представено копие от издаден изпълнителен лист на 22.04.2014 г. по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС,49 състав по осъдителния иск по чл.108 от ЗС,по иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и за съдебноделоводни разноски.

Представен е протокол от 28.10.2016 г. за принудително отнемане и предаване на вещи,подписан от взискател,длъжник и държавен съдебен изпълнител,с който е извършен въвод във владение по издадения изпълнителен лист.

Установява се,че във връзка с преписка от 28.08.2006 г. са постъпили възражения от П. И. Б,от К К Д и от Л,Б и А Б.

С искова молба,подадена на 23.05.2018 г.,В. К. И. предявява иск по чл.124,ал.1 от ГПК срещу К К.а И. за признаване за установено,че ищецът е собственик на отнетите със съдебно решение около 186 кв.м. от собствения му имот. С определение от 31.01.2019 г.,постановено по гражд.дело № 32877/2018 г.,производството по делото е прекратено на основание наличието на влязло в сила съдебно решение. Определението е потвърдено с определение от 29.05.2019 г.,постановено по ч.гражд.дело № 6683/2019 г. по описа на СГС,което определение не е допуснато до касационно обжалване по ч.гражд.дело № 2369/2020 г. по описа на ВКС.

Представени са разрешение за строеж № 112/17.12.2021 г. за многофамилна жилищна сграда в имот с идентификатор *****,както и удостоверение за въвеждане в експлоатация от 11.12.2023 г.

Със заповед № 18-3042-15.03.2024 г. на АГКК е отказано изменение в кадастралната карта и кадастралните регистри относно промяна в границите на имоти *** и *****.

С определение № 7640/28.11.2018 г.,постановено по адм.дело № 4071/2018 г. е оставена без разглеждане жалба на В. К. И. срещу заповед РД 09-50-188/17.05.1996 г. на главния архитект на С и е прекратено производството по делото. Определението е оставено в сила на 11.02.2019 г. с определение на ВАС по ч.адм.дело № 730/2019 г.

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетеля Н. се установява,че познава В. И. от 1976 г.,познава имота на В.,в който има къща и оранжерия. Според показанията на свидетеля Н. в имота имало широка алея,която позволявала да влезе камион,за да достави въглища и дърва за оранжерията. Според свидетеля Н. първоначално се влизало в имота откъм улицата,но впоследствие сестрата на В. направила остъкление,вследствие което се получила чупка. Според свидетеля Н. никога не е имало спорове къде е границата,а границата била очертана чрез поставяне на бордюри,които вече не са на място,защото в имота на К вече е построен жилищен блок. Свидетелят С е депозирал показания,че познава В. И. още от ученическите години,многократно е посещавал имота и знае,че в имота има по-стара къща – на В. и неговите родители,а някъде в края на шестдесетте години е построена нова къща на К. Според свидетеля С в имота на В. имало широка алея,която позволявала камион да достигне до оранжерията. Когато са построили блока,оградата на блока навлиза в чакълестата алея и достига почти до оранжерията. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката Михайлова е депозирала показания,че е била съученичка с Д. и се е случвало 3 да гостува на Д. и К. Според свидетелката Михайлова между К и нейният брат е имало спорове за границата на имотите като свидетелката узнала от К,че част от алеята,отиваща към оранжерията реално е изградена в имота на К.

От заключението по изслушаната съдебно-техническа експертиза се установява,че процесната площ от 146 кв.м. попада изцяло в имот 1065 от кадастралния и регулационен план емисия 1985 г.,общата граница между имоти 1064 и 1065 е била променена със заповед на главния архитект на С от 1996 г.,срещу тази заповед е подадена жалба от В. И.,която е оставена без разглеждане. Общите дворищно-регулационни линии по актуалния регулационен план съвпадат с имотните граници. Според експертизата чрез поправката от 1996 г. имот 1065 променя площта си със 153 кв.м. за сметка на имот 1064.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

Уважаването на иск с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК е обусловено от провеждането на доказване,че съдебен акт страда от толкова съществен порок,който рефлектира върху неговата валидност по начин,по който постановеният съдебен акт не би могъл да породи правни последици поради нищожност на същия. Цитираната разпоредба на чл.270,ал.2 от ГПК предвижда,че по исков ред може да бъде прогласена нищожност на съдебно решение. Законът не регламентира конкретни хипотези,при които съдебно решение се явява нищожно,но в съдебната практика е трайно възприето,че нищожен е съдебен акт,който е постановен от незаконен състав на съда,извън пределите на правораздавателната власт,не е подписан или не е спазена изискуемата писмена форма,както и ако съдебният акт е абсолютно неразбираем. Регламентираната съгласно чл.270,ал.2 от ГПК искова защита е насочена към порочността на съдебния акт,но чрез иска по чл.270,ал.2 от ГПК не може да се цели преразглеждане на вече разрешен правен спор. По тази причина в производството по искова претенция с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК съдът се произнася само по отношение на доводи,свързани с валидността на съдебния акт – в настоящия случай съдебното решение,за което се твърди,че е нищожно,е постановено от законен съдебен състав,в писмена форма е и е подписано. Съдебното решение е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда – Софийският районен съд е разгледал иск,който подлежи на разглеждане по общия исков ред като настоящата съдебна инстанция приема,че съдебното решение е разбираемо – решаващият съдебен състав е достигнал до извод за основателност на иск по чл.108 от ЗС относно реална част от имот,която реална част е описана със ширина 3,50 м. и дължина 60 м. по цялата гранична линия между имот 1065 и имот 1064,а съдебното решение се явява и изпълнено при отчитане представения протокол за въвод във владение. Софийският районен съд счита,че липсата на скица,към която съдебното решение да препраща,не представлява такъв порок на съдебното решение,който да води до нищожност на съдебното решение. Доводът,че дължината между двата имота е 70 м.,а не както е посочено в решението 60 м.,също не дава основание да бъде счетено,че съдебното решение,постановено по гражд.дело № 42777/2010 г. по описа на СРС,49 състав е нищожно. Софийският районен съд приема,че при съобразяване изложените в съдебното решение мотиви и обективираната в 4 диспозитива на съдебното решение воля,е налице последователност и логичност – решаващият съд е счел иск с правно основание чл.108 от ЗС за основателен за реална част от недвижим имот. С оглед това,че съдебно решение би могло да бъде прогласено като нищожно само ако е налице вътрешно противоречие и неяснота относно формираните от съда правни изводи,които противоречие и неяснота не могат да бъдат преодолени нито чрез тълкуване на решението,нито чрез отстраняване на очевидна фактическа грешка,в настоящия случай предявеният от ищеца И. иск за прогласяване нищожност на съдебно решение е недоказан по основание. Съдебното решение,за което ищецът твърди,че се явява нищожно,и в мотивите,и в диспозитива разкрива формиран от решаващия съд извод за основателност на искова претенция по чл.108 от ЗС,с която е сезиран като е налице яснота относно крайния извод на съда по исковата претенция.Както беше посочено,законовата разпоредба на чл.270,ал.2 от ГПК предвижда защита без ограничение във времето по отношение на нищожните решения. Исковата защита по чл.270,ал.2 от ГПК не може да служи за ревизиране правилността на съдебен акт,който е влязъл в сила,в която насока съдът приема,че доводите относно липсата на скица,онагледяваща реалната част,чието предаване е постановено с уважената искова претенция по чл.108 от ЗС и разликата в дължината на имотната граница според съдебното решение и според твърденията на ищеца И.,представляват именно доводи,които са относими към правилността на съдебното решение,но не могат да доведат до извод за нищожност на съдебния акт. С оглед това,че законовите разпоредби предвиждат,че допустимостта и правилността на съдебния акт се проверяват по реда на инстанционния контрол,а единствено относно нищожност на съдебния акт е допустим иск,който може да бъде предявен без ограничение във времето,съдът приема,че в производството по иска по чл.270,ал.2 от ГПК съдът не може да разглежда доводи по съществото на спора и такива,целящи преразглеждане на правния спор. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковата претенция с правно основание чл.270,ал.2 от ГПК,предявена от В. И. срещу Д. И. подлежи на отхвърляне.