Решение № 24 от 04.07.2023, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Първомай, 04.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Административно наказателно дело № 20225340200127 по описа за 2022 година

Производство по реда на Раздел пети на Глава трета от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с Жалба УРИ 325000-3836/09.08.2022 г. (по описа на Районно управление – Първомай), с която Н. Т. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Т. Н. Н., вписан в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да отмени Наказателно постановление № 22-0325-000105/23.02.2022 г. на Началника на Районно управление (РУ) – Първомай при Областна дирекция (ОД) на МВР – Пловдив с доводи за неговата процесуална и материална незаконосъобразност.

Релевира, че са допуснати съществени процесуални пороци, довели до накърняване на правото му на защита – и в частност не са спазени изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗАНН, тъй като е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 92220/13.02.2022 г., в който са използвани съкращения при изписването на бащиното име на актосъставителя и на длъжността му, последната е неясно посочена с две различни наименования – „младши инспектор” и „младши автоконтрольор”, мястото на нарушението е нечетливо изписано и неправилно определено, доколкото до № 60 на ул.

„Васил Левски” в гр. Първомай липсва знак Б2, а правната квалификация на деянията е некоректна, защото не се уточнява коя от изброените в чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) хипотези се визира и се сочи нормата на чл. 157, т. 8 от ЗДвП, която не съдържа състав на административно провинение. Нарушени са и чл. 44, ал. 1 1 и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана, без да е съобразено подаденото от него Възражение вх. № 325000-980/22.02.2022 г. срещу акта и да е изяснена чрез разследване фактическата обстановка.

По същество същият отрича извършването на вменените му прояви, а при условията на евентуалност счита, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не са засегнати интереси на други лица и не са настъпили негативни последици.

С Молба-становище УРИ 325000-4105/23.08.2022 г. въззиваемият пледира за потвърждаване на наказателното постановление като законосъобразно и за редуциране на евентуално претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение до нормативно предведения минимум.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не се представляват, като жалбоподателят чрез довереника си депозира Молби вх. № № 2765/30.09.2022 г. и 3486/28.11.2022 г., с които поддържа жалбата.

Съдът, след като прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и обсъди съображенията на страните, приема от фактическа страна следното:

На 13.02.2022 г. около 06:00 часа, докато управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди А6” с рег. № *** от юг на север по ул. „Васил Левски” в гр. Първомай без обезопасителен колан и без да спре при знак Б2, разположен на островчето на кръстовището й с ул. „Бор” в посока с. Градина, общ. Първомай, обл. Пловдив, жалбоподателят бил забелязан и спрян за проверка от свид. К. А. Г. и А. Р. Ч., заемащи длъжността съответно „Младши инспектор“ и „Старши полицай“ в РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив, които междувременно осъществявали служебните си функции по пътен контрол с патрулен автомобил на пост в намиращо се наблизо уширение на ул. „Васил Левски” и на които при поискване не представил контролния талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство.

Свид. Г., овластен с правомощия за контролна дейност и актосъставяне по ЗДвП със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от Министъра на вътрешните работи на основание чл. 165, чл. 186, ал. 1 и чл. 189, ал. 1, ал. 5 и ал. 12 от ЗДвП, чл. 37, ал. 1, б. „б”, чл. 39, ал. 2а и чл. 47, ал. 2, във вр. с ал. 1, б. „а” от ЗАНН, чл. 45, ал. 2, т. 13 от Правилника за устройството и дейността на МВР и чл. 33, т. 9 от ЗМВР, съставил срещу жалбоподателя в негово присъствие и в това на колегата си А. Ч. в качеството на свидетел очевидец и връчил на първия от тях екземпляр от Акт № 125/105/13.02.2022 г., бланков № 092220, за установяване на административно нарушение на чл. 6, т. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП за това, че на 13.02.2022 г. в 06:00 часа в гр. Първомай, обл. Пловдив, по ул. „Васил Левски” до № 60 в посока юг-север при управление на лек автомобил „Ауди” с рег. № ***, собственост на Т. Н. Н., ЕГН: **********, не съобразява поведението си с пътен знак Б2 („Стоп”), не използва по време на движение обезопасителен колан, с който моторното превозно средство е оборудвано, и не носи контролен талон към свидетелството си за управление на моторно превозно средство, като местонарушението локализирал въз основа 2 на GPS координати.

Нарушителят оспорил акта пред Началника на РУ – Първомай с подадено чрез куриерски услуги на 21.02.2022 г. Възражение УРИ 325000-980/22.02.2022 г., за неоснователността на което в изпълнение на резолюция от 23.02.2022 г. младши експерт П.З. в РУ – Първомай изготвил Становище рег. № 325р-2168/24.02.2022 г.

Възприемайки изцяло фактическите констатации на актосъставителя, Началникът на РУ – Първомай, оправомощен да санкционира провинения по ЗДвП с горецитираната министерска заповед, издал Наказателно постановление № 22-0325-000105/23.02.2022 г., връчено на жалбоподателя на 25.07.2022 г., с което му наложил три административни наказания глоба в размер съответно на 20, 00 лева, 50, 00 лева и 10, 00 лева за нарушения съответно на чл. 6, т. 1, чл. 137а, ал. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание съответно чл. 183, ал. 2, т. 3, предл. 1, чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, а съобразно Наредба № Ιз-2539/17.12.2012 г. на Министъра на вътрешните работи разпоредил да му се отнемат 14 контролни точки.

От Писмо изх. № 11-04-722/05.09.2022 г. и вх. № 2498/09.09.2022 г. на Кмета на Община Първомай, Писмо изх. № 11-00-765/28.09.2022 г. и вх. № 2748/29.09.2022 г. на Директора на Областно пътно управление – Пловдив, извлечение от действащия регулационен план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД-15-666/03.08.1994 г., чертеж „Ситуация и организация на движението“ от проект за обект „ПУП – ПРЗ за промяна на предназначението на земеделска земя в ПИ 000350 по КВС на гр. Първомай, местност „ДЕЛИ ЮРТ“, два фотоса на участъка при км. 7 + 900 вляво на изхода на пътната връзка на обект „Газстанция” в обслужващата зона на път III-667 към 23.09.2022 г. и две фотоизображения на път Първомай-Пловдив от Google Earth към 05.09.2022 г., е видно, че не съществува административен адрес с № 60 на ул. „Васил Левски”, която завършва на кръстовището й с ул. „Бор” и с републикански път III-667 „Плодовитово-ПървомайБолярци-Асеновград”, явяващо се крайна регулация на населеното място.

Според Справка за нарушител/водач от автоматизираната система на МВР, изготвена на 25.08.2022 г., жалбоподателят притежава Свидетелство за управление на моторно превозно средство № 284150672, издадено от ОД на МВР – Добрич на 06.11.2019 г. и валидно до 06.11.2029 г., и Контролен талон към него № 6641246, и е многократно наказван по ЗДвП.

Гореизложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от приложената административнонаказателна преписка и от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел К. А. Г., които се кредитират, тъй като обективно, последователно, логично и правдоподобно възпроизвеждат непосредствени възприятия относно релевантните факти и се подкрепят от писмените доказателствени източници.

При така очертаните фактически положения настоящият съдебен състав намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от активно легитимирано лице срещу акт, подлежащ на съдебен контрол съобразно чл. 58д, т. 1 от 3

ЗАНН пред родово и местнокомпетентния съд по чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, а разгледана по същество – и за основателна.

По изричното препращане на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП правният режим на протеклата административнонаказателна процедура е подчинен на ЗАНН, който я регламентира като строго формален процес, тъй като е предназначена да реализира административнонаказателната отговорност на конкретен правен субект.

Оспореното наказателно постановление е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от Началника на РУ – Първомай при ОД на МВР – Пловдив в кръга на неговата административнонаказателна компетентност, изрично делегирана му по реда на чл. 47, ал. 2 във вр. с ал. 1, б. „а“ от ЗАНН във вр. с чл. 189, ал. 12 от ЗДвП със Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 125/105/13.02.2022 г., бланков № 092220, съставен при спазване на давностните срокове по чл. 34, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН от полицейски орган при РУ – Първомай, заемащ длъжност с основно наименование „младши автоконтрольор” и специфично такова „младши инспектор” според Класификатора на длъжностите в МВР.

Последният е длъжностно лице, нормативно овластено, съгласно чл. 37, ал. 1, б. „б” от ЗАНН по силата на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, от състава на служба за контрол, определена в съответствие с чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП от министъра на вътрешните работи с горецитираната заповед да следи за безопасността на движението по пътищата. По правилото на чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗАНН собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на актосъставителя са четливо запитани в акта за установяване на административно нарушение, като използването на съкращения при изписването им не препятства еднозначната идентификация на самоличността и длъжностното му качество, поради което, противно на становището на жалбоподателя, не би могло да се счете за процесуален порок, още по-малко от категорията на съществените. Такива обаче все пак са допуснати в следната насока:

Датата и мястото на извършване на нарушението, описанието му и обстоятелствата, при които е било осъществено, са изброени от чл. 42, ал. 1, т. 3 и т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН като задължителни реквизити на акта и наказателното постановление.

Доказателствата по делото безсъмнено изясняват, че твърдените пътни нарушения са извършени при управление на лек автомобил марка и модел „Ауди А6” с рег. № ***, в гр.

Първомай, обл. Пловдив, по ул. „Васил Левски” на кръстовището й с ул. „Бор”, но както в акта, така и в наказателното постановление местонарушението е конкретизирано с административен адрес: гр. Първомай, ул. „Васил Левски” до № 60, какъвто не съществува по данни от приобщените Писма вх. № № 2498/09.09.2022 г. и 2748/29.09.2022 г. съответно от Кмета на Община Първомай и Директора на Областно пътно управление – Пловдив и извлечение от действащия регулационен план на гр. Първомай, одобрен със Заповед № РД15-666/03.08.1994 г. Отбелязаният в него последен номер на ул. „Васил Левски” преди крайната регулация на населеното място в посока с. Градина е 56.

Административнонаказващият орган е пренебрегнал и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като, преди да се произнесе по преписката, не е преценил писменото Възражение УРИ 4

325000-980/22.02.2022 г., което жалбоподателят е депозирал на 21.02.2022 г. чрез куриерски услуги срещу акта в 7-дневния срок по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН от получаването му на 13.02.2022 г., в което е оспорил и локацията на вменените му противоправни прояви и по което младши експерт П.З. в РУ – Първомай е изготвил становище на 24.02.2022 г., т. е. едва след датата на санкционирането.

Обозначаването на мястото на нарушението от административното обвинение (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г.) и предоставената от ЗАНН възможност за възразяване срещу акта са призвани да гарантират правото на защита на нарушителя. Следователно обсъдените процесуални недостатъци обуславят незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, което, от своя страна, мотивира решение за неговата отмяна без разглеждане на въпросите по съществото на административнонаказателния спор.