Решение № 3888 от 06.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3888 гр. Пловдив, 06.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20245330102215 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670 против В. К. А., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че ответникът е потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ и за периода 28.10.2019 г. – 09.06.2022 г. имал задължения за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 1712,77 лева за собствен обект, находящ се в ***. За потребените количества били издадени фактури. При забава в плащанията, абонатът дължал и законна лихва, възлизаща на 441,97 лева за периода 31.01.2020 г. – 30.09.2023 г.

Отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Месечното количество изразходвана вода било определяно след реални отчети на показанията на изм. устройство. За процесния период ответникът дал съгласие титуляр на партидата да бъде трето лице – „Хармония 2016“ ООД, като съобр. декларация от 13.03.2017 г. се съгласил да отговаря за задълженията при условията на солидарна отговорност, поради което освен в качеството си на собственик, отговарял и по силата на подписаната декларация за начислените суми.

Тъй като задълженията не били погасени, ищецът се снабдил със заповед за 1 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7691/14.11.2023 г. по ч.гр.д. № 16479/23 г. по описа на ПРС, срещу която постъпило възражение в срок, поради което в едномесечния такъв по чл. 415 ГПК предявил установителни искове. Моли се за уважаването им. Претендират се разноските в двете производства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че за процесния имот имал сключен договор за наем с дружество „Хармония 2016“ ЕООД, което било задължено да плаща съответните консумативни разходи. За периода 01.04.2019 г. – 09.06.2021 г. – управителят на наемателя продължил да ползва имота с друго негово дружество, осъществяващо същата дейност по обгрижване на възрастни хора - „Хармония 2018“ ЕООД, т.к.

„Хармония 2016“ ЕООД било обявено в несъстоятелност. В тази връзка между двете дружества бил подписан договор за изпълнение от 01.04.2019 г. За част от исковия период – 28.10.2019 г. - 09.06.2021 г. – когато синдикът на наемателя „Хармония 2016“ ЕООД – в несъстоятелност, предал на ответника държането на имота, ответникът не дължал претендирани му суми за ВиК услуги, т.к. нямал и достъп до имота. Твърди, че не разполага със сочената от ищеца декларация, съобр. която се съгласил да отговаря солидарно за задълженията на наемателя. Оспорва такава да е подписвал доброволно при подаване на заявление за смяна на партидата. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

С Определение № 7047/09.06.2024 г. /л. 40/, на страната на ответника В. А., като трето лице – помагач е конституирано „Хармония 2018“ ЕООД, ЕИК 204993737.

В предоставения срок не е постъпило становище.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Видно от приложеното ч. гр. д., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Възражението за недължимост е в срок, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По същество:

Дружеството – ищец следва да докаже твърденията си в исковата молба, в т.ч. наличието на валидно възникнало облигационно отношение с ответника, като установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е извършвал в 2 договореното качество и срок услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект, находящ се в ***, както и, че през процесния период, ответникът е имал качеството потребител по смисъла на ЗРВКУ, респ., че същият се е задължил да отговаря при условията на солидарна отговорност за задълженията на трето лице – наемател на имота за процесния период. Следва да докаже и твърденията си за начина на отчитане на консумираните услуги и начислените в тази връзка суми.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване, както и да установи обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесното вземане, в т.ч.

– възраженията си в отговора, а при доказване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил задълженията.

На основание чл. 153, вр. с 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: ответникът е собственик на имота, за който се твърди да са предоставени ВиК услуги за периода; ищецът е бил уведомен за наличие на наемно правоотношение между ответника и трето лице – „Хармония 2016“ ООД, със заявление от 13.03.2017 г., при което за титуляр на партидата при ищеца е бил посочен наемателят; че отчетите са извършвани по реални показанията на изм. устройство /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 15103/03.12.2024 г. – л. 51-53/.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като съобрази и ги съпостави с приетите писмени доказателства.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, В и К операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на В и К услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на В и К системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Действащите ОУ на дружеството, вкл. за процесния период, са одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /л. 5-9 от ч.гр.д./.

Според чл. 3 от посочената Наредба № 4/ 14.09.2004 г., потребители на В и К 3 услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги, по смисъла на чл. 2, ал.1 ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор - Пловдив. Не спорно и от представения НА за констатиране право на собственост върху НИ от 2006 г. /л.6/ се установява, че ответникът е собственик на процесния имот.

В ОУ е предвидена хипотеза – чл. 2, ал. 3, според която - по обща договореност между оператора, собственика или титуляра на вещно право на ползване на имота и наемателя, е допустимо последният да придобие качеството потребител. Това е допустимо, ако е налице съгласие на собственика или титуляра на вещно право на ползване на имота – дадено лично или с нотариално заверена декларация.

Представена е декларация – съгласие от 13.03.2017 г. /л. 82/ - бланка с възможност за попълване на празни полета, подписана от ответника, потвърдено от последния при изслушване на обясненията му в о.с.з. на 03.06.2025 г., съобразно която същият, в качеството си на собственик на процесния имот, декларира съгласие титуляр на партидата да бъде „Хармония 2016“ ООД за непопълнен период на ползване, съгласно договора за наем, като е посочено – „на основание на чл. 2, ал. 3 от ОУ на „В и К“ ЕООД – Пловдив, одобрени с Решение № ОУ-09/11.08.2014 г. на КЕВР, се задължавам солидарно с него относно дължимите суми към „В и К“ ЕООД – Пловдив за предоставените услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води“.

Представени са и заявление за промяна на партида от „Хармония 2016“ ООД – в качеството на наемател с вх. № на оператора от 13.03.2017 г. /л. 81/; договор за наем от 31.10.2016 г. между ответника и „Хармония 2016“ ООД за процесния имот за срок, съгл. чл. 15 – четири години от датата на подписването му /л. 83-84/; договор за наем от 30.04.2018 г. между ответника и „Хармония 2016“ ООД, ведно с доп. споразумение от 03.05.2018 г., за процесния имот за срок, съгл. чл. 3 – четири години, считано от 01.05.2018 г. /л. 29-31/; договор за изпълнение от 01.04.2019 г. между „Хармония 2016“ ООД – възложител и „Хармония 2018“ ЕООД – изпълнител, с който възложителят възлага дейността, осъществявана в процесния имот, на изпълнителя /л. 32/; приемо – предавателен протокол от 09.06.2021 г., съгласно който управителят на „Хармония 2016“ ООД – в несъстоятелност, е предал държането на процесния имот на ответника в 4 деня на подписване на протокола /л. 33/; попълнена бланка декларация – съгласие от 31.05.2022 г. /л. 65/, подписана от ответника, потвърдено от последния при изслушване на обясненията му в о.с.з. на 03.06.2025 г., съобразно която същият, в качеството си на собственик на процесния имот, декларира съгласие титуляр на партидата да бъде „Мари Дар“ ЕООД за срок на ползване от 01.06.2022 г. до 01.06.2027 г., съгласно договора за наем, като в декларацията фигурира същото изявление за солидарно задължаване като в предходната такава от 13.03.2017 г.

Процесните задължения обхващат периода 28.10.2019 г. – 09.06.2022 г.

От изложеното следва, че до подаване на декларацията от 13.03.2017 г. ответникът като собственик на имота несъмнено е имал качеството на клиент на ищцовото дружество. След този момент, предвид даденото от него съгласие, ведно с представен договор за наем с посочен период и заявление от наемателя за промяна на партидата, такова качество е придобило дружеството наемател – „Хармония 2016“ ООД, като партидата е била променена, видно от представения документ – л. 87, както и от представеното копие от карнет /л. 7/. От този момент страна по правоотношението с доставчика на В и К услуги се явява наемателят, респ. той е този, който дължи плащане на предоставените услуги за времето на наемното правоотношение.

Ищцовото дружество претендира за процесния период отговорността на ответника да произтича от качеството му на собственик, наемодател и във връзка със задължението, поето от него с декларацията от 13.03.2017 г. – да отговаря солидарно за задълженията на наемателя за предоставените В и К услуги /л. 16/.

Съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е уговорена между страните. Солидарната отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава всички длъжници /чл. 122 ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл. 121-127 ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за възникване на солидарността. Съдът трябва да установи вида на солидарната отговорност, според основанията за нейното възникване, за да определи спецификата на конкретните облигационни отношения /така – Решение № 213 от 6.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5864/2015 г., IV г. о., ГК/.