Решение № 877 от 27.12.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 877 гр. Русе, 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристиан Б. Гюрчев при участието на секретаря Албена Асп. Соколова като разгледа докладваното от Кристиан Б. Гюрчев Административно наказателно дело № 20234520201386 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Б. А. Ш. против Наказателно постановление № 231085-002006 от 22.06.2023 г., издадено от Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, с което на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя били наложени административни наказания „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на горепосочената разпоредба.

В жалбата се навеждат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление, доколкото последното е издадено в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила, като в тази насока се моли същото да се отмени.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. Ш., редовно призован, не се явява, като се представлява от адвокат С. И. от Адвокатска колегия – Русе, в качеството му на упълномощен защитник, като в хода на пледоарията си поддържа изложеното в жалбата, доразвивайки го от правна и фактическа страна с представена писмена защита. Моли обжалваното наказателно постановление да се отмени. Претендира направените по делото разноски и прави възражение за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Административнонаказващият орган, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Г.Д., която моли жалбата да се остави без уважение, а обжалваното наказателно постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, по отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност, подадена е в законоустановения срок – постановлението е получено от жалбоподателя на 08.07.2023 г., а жалбата е подадена на 14.07.2023 г., касае подлежащо на обжалване наказателно постановление, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като съобрази ангажираните от жалбоподателя фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление съгласно изискванията на чл. 314 от НПК във вр. с чл. 84 от ЗАНН, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

На 10.06.2023 г. В. И. и свидетелката М. А. - полицаи от Второ РУ при ОД на МВР-Русе извършвали наряд на територията на гр. Русе.

В изпълнение на посоченото, около 00:40 часа, в гр. Русе, на ул. „Хиподрума“, в близост до бензиностанция Хиподрума, спрели за проверка МПС – лек автомобил марка Фолксваген, модел Голф 1,9 ТДИ, с регистрационен номер Р2144АМ, собственост на А. Ш.ов Ш.ов. В хода на извършената проверка била установена самоличността на водача, а именно жалбоподателят Б. А. Ш.. На последния била извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер АРРМ-0813, за употреба на алкохол, като уреда отчел 0.00 промила алкохол в издишания от него въздух. Тъй като свидетелката А. имала съмнения, че жалбоподателят Ш. е употребил наркотични вещества, потърсила съдействие за тестването му с техническо средство. В тази връзка на мястото на проверката бил изпратен свидетелят П. П. и М. И. – полицейски служители в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Свидетелят П. поканил жалбоподателя Ш. да бъде тествана за употреба на наркотични вещества с техническо средство Дръг тест 5000 с фабричен номер АРШ-0003, като последният отказал.

С оглед направения отказ, М. И. съставил талон за изследване № 104805, в който било указано, че в срок до 45 минути от връчването на талона жалбоподателя Ш. следва да се яви в УМБАЛ „Канев“ за вземане на кръв и урина. Копие от така изготвения талон бил връчен на Ш. в 01:00 часа на 10.06.2023 г., което последния 2 удостоверил, полагайки подпис.

Отчитайки така направения отказ, свидететелят П. П. приел, че с поведението си жалбоподателя Ш. е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 2-ро от ЗДвП, като в тази връзка му съставил АУАН № ОА942339/10.06.2023 г., който бил подписан от последния без възражения. Такива не били представени и в срока по чл.

44, ал. 1 от ЗАНН.

Жалбоподателят Ш. не се явил в УМБАЛ „Канев“ и не изпълнил така дадените му указания за предоставяне на проба от кръв и урина.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-231085-000332/12.06.2023 г. на жалбоподателя Ш. била наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.

Въз основа на съставения АУАН, както и при отчитане на поведението на жалбоподателя Ш. пост фактум съставянето му, а именно неизпълнение на дадените му указания съгласно връчения му талон за изследване, Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, в качеството си на АНО, издал оспореното наказателното постановление, като в същото били възприети фактическо описание и правна квалификация на деянието, идентични с тези, съдържащи се в АУАН-а, като на основание 174, ал. 3, предл. 2-ро от ЗДвП на жалбоподателката било наложено наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца за осъществено нарушение на посочената разпоредба.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – Акт за установяване на административно нарушение Серия GA № 942339/10.06.2023 г., Наказателно постановление № 23-1085-002006 от 22.06.2023 г., докладна записка, талон за изследване № 104805, ЗППАМ № 23-1085000332/12.06.2023 г. и справка нарушител/водач, както и гласни доказателства, събрани чрез разпит на свидетелите М. А. и П. П..

Изброените доказателствени източници са логични, непротиворечиви, взаимно допълващи се и следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като не разкриват противоречия и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

От горепосочената доказателствената съвкупност по категоричен начин се установяват както времето, мястото и механизма на осъществяване на нарушението, така и авторството му.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 във вр. с чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 314 3 о т НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностни лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи или от определени от него лица. В процесния случай се установи, че актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентен актосъставител – служител на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, а наказателното постановление е издадено от компетентен АНО – Началник Група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе , упълномощен съз Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 от ЗАНН.

В акта за установяване на административното нарушение, въз основа на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, нарушението е описано пълно и ясно, като са посочени всички обективни признаци на състава, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя. По този начин е осигурена възможност на нарушителя да разбере за извършването на какво конкретно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, респективно да организира пълноценно защитата си.

В конктетния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН срок от извършване на нарушението, респективно от откриване на нарушителя. От своя страна обжалваното наказателно постановление е постановено в шест месечния срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

По изложените съображения съдът намира, че при съставянето на АУАН-а и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за своя последица отмяна на оспореното наказателно постановление.

Във връзка с материалната законосъобразност на оспореното наказателно постановление, съдът намира следното:

4

Съдът намира, че от събраните в хода на производството гласни и писмени доказателства и извършената им оценка следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна извод, а именно, че жалбоподателят Б. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, предл. 2ро от ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява едновременно норма, предписваща поведение, и санкционна норма, въвеждаща санкция за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози. Видно от така изложеното законодателят е предвидил две форми на изпълнително деяние, като проявлението на която и да е от тях възпрепятства контролната дейност и осъщестява състава на нарушението. Предложение първо на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техни аналози, а предложение второ на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП санкционира отказа на водача да изпълни предписанието за изследване химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Съгласно чл. 174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози се определя от министъра на здравеопазването, от министъра на вътрешните работи и от министъра на правосъдието. Този ред е регламентиран в Наредба за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана оттук нататък за краткост Наредбата/.

В чл. 1, ал. 3 от Наредбата лимитативно (при условията на numerus clausus) са посочени начините, по които се установява употребата на наркотични вещества или техни аналози на водач, а именно, чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсилогични изследвания, като за да е налице правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези алтернативни способи за проверка.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните ограни употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с техническо средство.

Съгласно чл. 3а, ал. 1, т. 1 от Наредбата употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва с медицинско и химическо лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство.