Решение № 977 от 14.03.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 9499/2025
- Вид
- Решение № 977
- Подписан
- 14.03.2026
- В сила
- 27.04.2026
- Състав
- Елена Николова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.400 · Кодекс за застраховането
- чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 405, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 977 гр. Варна, 14.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. Пенчева като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110109499 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ от С. К. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В. за осъждане на ответника „ДЗИ-Общо застраховане” ЕАД ЕИК 121718407, със седалище гр. София, р-н Триадица, бул.“Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Христов Чолаков и Бистра Ангелова Василева, да му заплати сумата от 364,06 евро (триста шестдесет и четири евро и шест цента), представляваща частичен иск от остатъка в размер на 434.53 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди изразяващи се в увреждане на задна броня и заден десен калник на собственият ми лек автомобил марка „Ауди А7”, с рег. №ХХХХ за установено на 07.02.2025г. застрахователно събитие по договор № 440124031024932 от 31.05.2024г.за „Каско +”, клауза „Пълно каско” на лек автомобил марка „Ауди А7”, с рег. №ХХХХ, както и законната лихва от датата на Исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира заплащане и съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право: В исковата си молба ищецът излага, че на 31.05.2024г. сключил Застраховка „Каско+”, клауза „Пълно каско” на собственият си лек автомобил марка „Ауди А7”, с рег. №ХХХХ с ответника „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, със срок на действие от 31.05.2024г. до 30.05.2025г.
Автомобилът бил застрахован за 35000.00 лева, като застрахователната премия, която трябвало да заплати, съгласно застрахователна полица № 440124031024932 от 31.05.2024г., възлизала на 1585.21 лева. Премията била разсрочена на 4 вноски, като към момента всички вноски са платени.
Автомобилът бил паркиран в гр. Варна на ул. „Илинден“. Ищецът не го бил управлявал няколко дни, когато на 07.02.2025г., около 08:30 часа, отивайки до автомобила установил, че същият е увреден от неизвестно МПС.
За настъпилото застрахователно събитие уведомил застрахователя чрез 1 застрахователния брокер „АЙ ЕНД ДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕРС“, като същият изготвил снимков материал и опис на увреденото МПС, като увредени детайли били описани: задна броня и заден десен калник.
Като застрахователно обезщетение получил сумата в размер на 350.14 лв., която не можела да покрие щетите, поради което извършил проучване в няколко сервиза, колко ще му струва ремонтът. От проведеното проучване установил, че необходимата сума за възстановяване на автомобила е в размер на 1200.00 лв., от която следва да се приспадне заплатените до момента от застрахователя 350.14 лв., или сумата, която следва да му заплати ответникът е в размер на 849.86 лв.
Желае задължението да бъде заплатено по следната банкова сметка:
BG3IUBBS81551007843349, специална сметка с титуляр адвокат Й. К. А..
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника.
В отговора ответникът оспорва предявения иск по основание и размер, како излага следното:
Не оспорва, че между ”ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и С. К. М. има валидно облигационно отношение - сключен договор за доброволна застраховка „Каско+”, обективиран в застрахователна полица № 440124031024932, сключена на 31.05.2024 г., с валидност от 10:34 часа на 31.05.2024 г. до 23:59 часа на 30.05.2025г. и обект на застраховане: лек автомобил „Ауди А7“, с рег. №ХХХХ.
Не оспорва механизма за настъпване на имуществените щети на лек автомобил „Ауди А7“, с рег. № ХХХХ както и обстоятелствата около настъпването им.
Не оспорва, че ищецът е завел извънсъдебна претенция, съгласно Уведомление за щета № 44010312500905 на 08.02.2025 г.
Съгласно сключения договор за доброволна застраховка „Каско+”, обективиран в застрахователна полица №440124031024932, страните са се споразумели, че при щета на процесния автомобил, същият подлежи на обезщетяване посредством „Доверен сервиз“. Съгласно т. 12. 1 и т. 12.1.3 от Общите условия, неразделна част от горецитирания договор, при частични щети застрахователят определя размера на застрахователното обезщетение по един от следните начини, избран от застрахования, като за конкретния договор - отремонтиране на МПС в предложен от застрахователя сервиз - при сключена специална договореност „Доверен сервиз. Възлагането на ремонта се извършва след предварително писмено съгласие между страните.
Стойността на ремонта се заплаща от застрахователя на сервиза.
В отговор на предложение от „ДЗИ-ОЗ“ ЕАД за възможни два начина на обезщетяване на процесните щети, а именно: чрез издаване на възлагателно писмо за Доверен сервиз или по Експертна оценка, чрез своя пълномощник, ищецът е изразил изрично, по е-мейл, че желае обезщетението по заведената от нея щета да бъде по „експертна оценка“. В т.3.3. от Раздел II „Каско“ от Общите условия неразделна част към застрахователна полица № 440124031024932, е регламентирано понятието „Експертна оценка“, а именно, че при настъпване на застрахователно събитие размерът на дължимото застрахователно обезщетение се определя на база експертна оценка на застрахователя. Застрахователят е определил застрахователното обезщетение на базата на извършена от него експертна оценка, която стойност има еквивалент на отремонтиране (възстановяване на щетите) на процесното МПС преди деликта, като сумата би била равна на тази при издаване на възлагателно писмо за ремонтни дейности извършени в доверен сервиз.
2
Счита, че съгласно приложимите разпоредби на Кодекса за застраховане, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, в противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване на застрахованото лице, тъй като то ще получи сума повисока от размера на действително причинените му вреди.
Въз основа на посочения застрахователен договор, предявената от ищеца извънсъдебна претенция и избрания начин на обезщетяване - „по експертна оценка“, „ДЗИ -ОЗ“ ЕАД изплатило на С. К. М. обезщетение в размер на 350,14 лв. С изплащането на сумата, ответното дружество изпълнило коректно и изцяло задължението си по застрахователния договор, поради което не дължи други суми.
Оспорва и иска за лихва като акцесорен.
Моли за отхвърляне на исковите претенции на ищеца и присъждане на съдебноделоводни разноски.
Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и същото се установява от приобщените в производството писмени доказателства Застрахователна полица №0440124031024932, Свидетелства за регистрация Част І №013921350 от 04.06.2024г., уведомление за щета и , че между ”ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и С. К. М. има валидно облигационно отношение - сключен договор за доброволна застраховка „Каско+”, обективиран в застрахователна полица № 440124031024932, сключена на 31.05.2024 г., с валидност от 10:34 часа на 31.05.2024 г. до 23:59 часа на 30.05.2025г. и обект на застраховане: лек автомобил „Ауди А7“, с рег.
№ХХХХ; че на 07.02.2025г., около 08:30 часа, отивайки до автомобила ищецът установил, че същият е увреден от неизвестно МПС; че ищецът е завел извънсъдебна претенция, съгласно Уведомление за щета № 44010312500905 на 08.02.2025 г.; че „ДЗИ -ОЗ“ ЕАД е изплатило на С. К. М. обезщетение в размер на 350,14 лв.
По делото е изслушана и приобщена към доказателствения материал съдебноавтотехническа експертиза, изготвена от вещото лице Р. С., от която се установява, че Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, определени по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда, е извършена справка в 30 сервиза на територията на гр.Варна, работещи на различни цени, като половината от тях да притежават европейски сертификат за качество е в размер на 1062.18 лева с ДДС. (543.08 евро с ДДС). Общата стойност на щетите поотделно и като обща сума, определени по средни пазарни цени за части и труд към датата на събитието, като при определяне на средната пазарна цена на труда, е извършена справка в 15 сервиза на територията на гр.Варна, работещи на различни цени, които не притежават европейски сертификат за качество е в размер на 793.14 лева с ДДС. (405.53 евро с ДДС). Спрямо общите условия на застрахователя, при избор от страна на ищеца отстраняването на уврежданията да се извърши в доверен сервиз посочен от застрахователя, той има възможност да избере сервиз от предоставеният му списък с доверени сервизи. Тези сервизи застрахователят е класифицирал в две групи както следва: клас Премиум, като при извършване на ремонта в сервиз от този клас сумата необходима за възстановяване на уврежданията на процесния лек автомобил възлиза на 619.51 лева с ДДС (316.75 3 евро с ДДС) и клас А, като при извършване на ремонта в сервиз от този клас то сумата необходима за възстановяване на уврежданията на процесния лек автомобил възлиза на 509.32 лева с ДДС (260.41 евро с ДДС).
При така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си основание в действащия чл. 405, ал. 1 от КЗ.
При определянето на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде съобразена трайно установената съдебна практика на ВКС в решение №52/08.07.2010г. по т.д.№652/2009г. на ВКС, 1-во т.о.; решение №109/14.11.2011г. по т.д.№870/2010г. на ВКС, т.о.; решение №79/2009г. по т.д.№156/2009г. на ВКС, т.о. и решение №165/24.09.2013г. по т.д.№469/2012г. на ВКС, т.о., приложима и по отношение на сега действащия КЗ, според която при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие съгласно чл.400 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №24/08.03.2006г. на КНФ.
Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество - чл.400, ал.1 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – чл.400, ал.2 от КЗ.
В настоящия случай възстановителната стойност на застрахованото имущество по средни пазарни цени е определена в размер на 543,08 евро, съгласно експертизата на вещото лице. От застрахователя до момента са заплатени 179,02 евро, или остават незаплатени 364,06 евро.
От ответника се претендира, че обезщетението следва да се изчисли на база цената, която то би заплатило, ако автомобилът бъде отремонтиран в доверен сервиз.
Съдът намира, че доколкото в случая ищецът изрично е заявил желание да получи обезщетението в брой, не следва да се прилагат цените на доверени сервизи, а цената, срещу която ищецът би могъл да отремонтира своя автомобил на свободния пазар. В случая ноторно известно е, че застрахователите договарят с доверените сервизи цени по-ниски от пазарните, поради което и приемането, че това е цената, която следва да получи застрахования, би довела само до частична обезвреда на същия. Освен това впечатление прави, че ответникът е изплатил на ищеца сумата от 179,02 евро, която е значително по-ниска от цената, която вещото лице посочва като приложима към доверен сервиз, което поставя под въпрос желанието на застрахователя за пълна обезвреда на застрахования.
С оглед на изложеното съдът намира, че ищецът успя при условията на пълно и главно доказване да установи дължимостта на претендираната сума, поради което и предявеният от ищеца иск се явява основателен и като такъв следва да бъде изцяло уважен.