Решение № 3316 от 26.09.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3316 гр. Варна, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Насуф Исмал при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №

20243110101573 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявен от Х. К. К., ЕГН **********, осъдителен иск за сумата от 100.00 лева, частично от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на дол. кожух, комб. инстр., скоросто/оборотомер, г.кож.комб.инструм., лява странична облицовка, горна вътрешна лява облицовка, кожух всмук. въздух, горна облицовка, фар комплект, ляво огледало, стъкло преден ляв мигач, държач облицовка, куполно стъкло, горна облицовка предна броня, преден калник, облицовка резервоар, рамка, заден ляв мигач комплект, воден радиатор, охладител масло, предна лява вилка комплект, управляваща глава, вилка, педал съединител комплект, ляво изравнително тегло, преден спирачен цилиндър, амортес.управл., джанта предно колело, дясна странична облицовка, дясно огледало и облицовка задна броня на собствения на ищеца мотоциклет марка „С.“, модел „*“, с рег. № *, причинени в резултат на настъпило на 05.08.2023 г. ПТП в гр. В. по вина на водача на л.а. марка „О.“, модел „З.“, с рег. № *, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва върху посочената главница от датата на депозиране на исковата молба в съда – 29.02.2024 г. до окончателното погасяване на задължението.

Твърди се в исковата молба, че на 05.08.2023 г., около 02:30 ч. в гр. В. управлявайки собствения си мотоциклет марка „С.“, модел „*“, с рег. № * по бул. „С.“ в посока от хотел „Ч. м.“ към бул. „М. Л.“ се е блъснал в л. а. марка „О.“, модел „З.“, с рег. № *, управляван от лицето Г. В.. Сочи се, на кръстовището с ул. „Л. К.“ водачът Г. В. подал десен пътепоказател и предприел завиване надясно, за да продължи по ул. „Л. К.“, а ищецът продължил движението си направо по посока на бул. „М. Л.“, когато изведнъж водачът на лек автомобил с рег. № * вместо да продължи по ул. „Л. К.“ предприел маневра обратен завой и не пропуснал движещия се мотоциклет на ищеца. Твърди се, че ПТП се е случило много бързо, поради което ищецът нямал възможност да реагира. Посочва се, че за настъпилото ПТП били уведомени контролните органи, като след посещение на мястото и изясняване на механизма на произшествието бил издаден КП за ПТП с пострадали лица, в който посочили, че виновен за реализиралото се ПТП е водачът на лек автомобил с рег. № *.

Лекият автомобил, управляван от виновния водач бил застрахован по застраховка 1

„Гражданска отговорност“ при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г. На 07.08.2023 г. ищецът уведомил ответника, като последният извършил оглед на мотоциклета, изготвил снимков материал и съставил опис заключение на претенция № *. В описа били посочени горепосочените увреждания по мотоциклета на ищеца. Твърди се, че последният до момента не е получил необходимото обезщетение.

По същество се моли за уважаване на частичния иск.

Претендира се присъждането на съдебно – деловодни разноски, както и на адвокатски хонорар.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който искът се оспорва по основание и по размер. Посочва се, че претенцията е била предявена по доброволен ред пред ответника и с оглед на констатираните увреждания по невиновния мотоциклет е било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер на 4 601,54 лева, като се твърди, че същото действително покрива размера на претърпените имуществени вреди. Предявеният иск се оспорва и като прекомерен. Навежда се и твърдение, че ремонтът на процесния мотоциклет е икономически неизгоден, тъй като средната пазарна цена на такъв тип мотоциклет с идентични марка, модел и година на производство възлиза на приблизително 9 800.00 лева съгласно справка в интернет, поради което ответникът счита, че ремонт възлизащ на 15 000.00 лева би бил икономически нецелесъобразен и неизгоден. Навежда се още твърдение, че не всички посочени от ищеца увреждания са в настъпили вследствие на процесното ПТП.

В евентуалност е релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Й. А., чрез който поддържа исковата молба.

Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседние, не се представлява.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на настоящото производство, очертани в исковата молба и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, с доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между ищеца и ответника, че л. а. марка „О.“, модел „З.“, с рег.

№ * е застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г.; че на 05.08.2023 г. в гр. В. е настъпило ПТП между ищеца и водача на л. а. марка „О.“, модел „З.“, с рег. № * при описания в исковата молба механизъм на ПТП; че на 07.08.2023 г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП.

Видно е от представения заверен препис от свидетелство за регистрация част I, че към 25.07.2022 г. увреденият мотоциклет „С. *“, рег. № * е собственост на Х. К. К..

Видно е от представения нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС от 10.10.2023 г., че ищецът е прехвърлил правото на собственост върху процесния мотоциклет в полза на И. О. З. срещу продажна цена от 350.00 лева в състоянието, в което се намира в момента на продажбата, заедно с всички принадлежности.

От ангажираното експертно заключение по назначената САвТЕ се установява, че общата стойност на щетите на автомобила по средни пазарни цени към датата на събитието възлиза на над 20 460.65 лева и включва цената на труда и материалите. Средната пазарна стойност на увредения мотоциклет възлиза на около 9 810.00 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Районен съд – Варна е сезиран с прекия осъдителен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя по застраховка „ГО на автомобилистите“, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на иска: 1./ наличието 2 на валидно застрахователно правоотношение между прекия причинител на вредата и застрахователя – ответник; 2./ настъпването на пороцесното ПТП по време на действие на договора за застраховка „Гражданска отговорност, 3./ както и осъществяването на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, а именно 3.1./ деяние – действие или бездействие; 3.2./ противоправност на деянието; 3.3./ претърпените имуществени вреди; 3.4./ пряката и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното деяние и претърпените имуществени вреди; 3.5./ размера на претендираните вреди, като вината на делинквента по арг. от ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се предполага до доказване на противното, т.е. налице е оборима презумпция, която размества тежестта на доказване.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по тези факти, да обори горепосочената презумпция за вина, както и да докаже възраженията си в отговора, включително че интересът на кредитора е напълно удовлетворен с плащането на сумата от 4 601.54 лева, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните суми.

Не е спорно по делото, че ищецът е собственик на увреденият мотоциклет към датата на ПТП, който факт се установява и от представените свидетелство за регистрация част I и договор за покупко-продажба от 10.10.2023 г.; че л. а. марка „О.“, модел „З.“, с рег. № * е застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество със срок на действие на застраховката от 07.02.2023 г. до 06.02.2024 г.; че на 05.08.2023 г. в гр. В. е настъпило ПТП между ищеца и водача на л. а. марка „О.“, модел „З.“, с рег. № * при описания в исковата молба механизъм на ПТП; че на 07.08.2023 г. ищецът е уведомил ответника за настъпилото ПТП.

Няма спор по делото и че в резултат на събитието са настъпили именно описаните в исковата молба щети по мотоциклета, който факт се установява и от експертното заключение на в. л. инж. А. Н. Я. по назначената САвТЕ, което съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и ясно.

Настъпването на щетите по процесния мотоциклет, а оттам и на имуществени вреди в правната сфера на ищеца като негов собственик се установява както от представения опис по щета, така и от заключението на вещото лице по излушаната САвТЕ.

Основният спор, който е поставен за разрешаване пред настоящия съдебен състав е досежно размера на предявените граждански притезания. Ответникът към датата на устните състезания твърди да е заплатил сумата в общ размер от 4 601.54 лева, с което счита, че кредиторовият интерес е напълно удовлетворен. Този факт, от една страна, не се признава от ищеца, от друга страна – остава и недоказан, тъй като за него ответната страна не е ангажирала съответните доказателства, поради което и твърдението остава голословно.

Съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ и предвид трайната каузална практика на ВКС, обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І т. о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т.д.№ 870/2010 г. на ВКС, т.о.; решение № 79/2009 г. по т. д. №156/2009 г. на ВКС, т.о. и решение № 165/24.09.2013 г. по т. д. №469/2012 г. на ВКС, т. о., относима към случая при действието на новия КЗ, при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество – чл. 400 от КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.

Методиката към Наредба № 49/16.10.2014 г. не дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само досежно минимален размер, съобразно с правилата, заложени в Методиката (Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., 3

ТК).

Както се посочи и по-горе по отношение размера на претенцията, съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице инж. Я., притежаващ съответните специални знания, по назначената САвТЕ. Видно от експертното заключение стойността на разходите за необходимия ремонт на процесния мотоциклет възлиза на над20 460.65 лева, а средната пазарна стойност на мотоциклета е 9 810.00 лева. Т.е. в конкретния случай е налице т. нар.

„тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, тъй като възтановителната стойност надхвърля със 70% действителната стойност на увреденото МПС.

С оглед на горните мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният осъдителен иск за изплащане на застрахователно обезщетение е основателен и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер от 100.00 лева, от общо 15 000.00 лева, съгласно принципа за диспозитивно начало, залегнал в разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ГПК.