Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1157 от 27.02.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 14304/2021
Вид
Решение № 1157
Подписан
27.02.2025
Състав
Екатерина Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10, ал.13 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.10, ал.7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.13, ал.5 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
  • §1д · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-1 СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Стоева при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Екатерина Стоева Гражданско дело № 20211100114304 по описа за 2021 година

Предмет на производството е предявен от Ц. С. Б. против Р. И. Д., С. И. Д., Н. Р.

С., Г. Л. Г. и Р. Б. Б. иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 7/9 ид.ч. от следния недвижим имот:

Ливада от 0.802 дка, находяща се в строителните граници на с.Бояна, местността/квартал Краище, съставляваща имот пл.№ 244, кадастрален лист № 615/639 от кадастрален план, изработен през 1958г., при граници: К. К.В., М.Д., М. С. и шосе, имотът попадащ в УПИ 15244 от кв.21 по ЗРП на в.з. Бояна, а по кадастрална скица поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.директор на АКГГ, с административен адрес гр.София, район Витоша, ул.Кумата, с площ 756кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10м., с номер по предходен план 244, кв.21, парцел ХV, при съседи: поземлени имоти с идентификатори ***, ***, ***,

*** и ***.

В исковата молба ищцата излага, че е наследник по закон на С. С. М., починал на 10.12.1964г., който приживе бил собственик на посочения имот, възстановен в стари реални граници с решение № 6806/13.09.2011г. на ОСЗ-София, община Овча купел.

Като наследник притежава 7/9 ид.ч. от него. Твърди ответниците да ползват имота отпреди възстановяването му по силата на извършена продажба в полза на техния наследодател Л.И.К. от ТКЗС „Георги Кирков” кв.Горна Баня-гр.София, за което издаден НА № 166, том ХVІ, дело № 3000/1967г. на нотариус при Софийски народен 1 съд. В имота била изградена дървена вила-бунгало от 20 кв.м. и стъклена тераса от 10 кв.м., узаконена през 1999г. В тази връзка поддържа, че не е налице изключението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, тъй като към 01.03.1991г. не е съществувала постройка, изградена при спазване на всички нормативни изисквания, както и не е приложим §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което е собственик на посочените идеални част.

Ответниците сочат, че наследодателят им Л.И.К. и Г.Й.М. са закупили през 1967г. от ТКЗС празно дворно място, цялото с площ 1552кв.м., което впоследствие с договор за доброволна делба от 1968г. си разделили и въз основа на него Л.К. придобил собствеността върху частта, представляваща процесния имот. Твърдят, че след получено през 1968г. от Кирковски РНС разрешение за строеж построил в имота дървена вила-бунгало и остъклена тераса на бетонни основи, през 1979г. заплатил такса незаконно строителство, а през 1984г. подал молба за узаконяване на постройката с одобрен през следващата година архитектурен проект. В тази връзка навеждат, че по силата на действащите тогава разпоредби на ЗТСУ статутът на имота е бил променен и в него има законно построена сграда преди 01.03.1991г., поради което е налице изключението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ за възстановяването му. Поддържат техният наследодател да е владял имота още от закупуването му, което владение са продължили и осъществяват понастоящем, поради което се позовават на изтекла придобивна давност по чл.79, ал.2 ЗС, съответно по чл.79, ал.2 ЗС. Правят искане за отмяна на основание чл.537, ал.2 ГПК на издадения в полза на ищцата нотариален акт за собственост през 2021г.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

С Решение № 6806/13.09.2011г. на ОСЗГ-Овча купел на наследниците на С. С.

М. е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на ливада от 0.802 дка, находяща се в строителните граници на с.Бояна, местността „Краище“, съставляваща имот пл.№ 244, к.л.615/639 от кадастралния план изработен през 1958г., попадаща в УПИ XV-244 от кв.21 по ЗРП на в.з.Бояна.

Не е спорно, че имотът е бил отнет от бившия собственик С. М., починал през 1964г. Видно от представеното удостоверение за наследници ищцата Ц. Б. е един от наследниците му по закон, която инициирала през 1992г. производството по ЗСПЗЗ и през 2021г. са снабдила с НА № 103, том VIII, рег.№ 21426, дело № 1347/2021г. за собственост върху 7/9 идеални части от него въз основа възстановяване по ЗСПЗЗ и наследство.

От представеното удостоверение по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ с № 94007630/07.09.2011г. на Столична община, район Витоша, скица към него и заключението на вещо лице по СТЕ се установява, че по действащия регулационен план имотът 2 представлява УПИ XV-244, кв.21 на в.з.Бояна с площ от 790 кв.м., а по кадастрална карта, одобрена със Заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изп.директор на АГКК, съставлява поземлен имот с идентификатор *** с площ 756 кв.м.

Имотът е бил застроен с дървена вила-бунгало на един етаж от 20 кв.м. и остъклена тераса от 10 кв.м. В удостоверението по чл.13, ал.5 ППЗСПЗЗ е посочено, че строителните книжа за построената сграда не са в съответствие с изискванията на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ.

От фактическа страна не е спорно, че по Закона за реда на прехвърляне на вещни права върху някои недвижими имоти с НА № 166, том XVI, дело № 3000/1967г.

ТКЗС „Г.Кирков“, кв.Горна баня, продало на Г.Й.М. и Л.И.К. празно дворно място в землището на София-Бояна, местността „Киноцентъра“, вилна зона, съставляващо парцел XV, пл.№ 244 от кв.21 по плана на града с площ от 1552кв.м., при съседи парцел VII, парцел XIV, парцел XII и улица. Впоследствие купувачите извършили доброволна делба с договор от 1968г., по силата на който Л.К. получил в собственост пространството от 776кв.м., съставляващо парцел XV в кв.21 при съседи: парцел XVI, парцел VII, парцел XXVIII и улица, а Г.Й.М. в дял парцел XXVIII в кв.21 с площ 776 кв.м. при съседи: парцел XV, парцел VII, парцел XIV и улица.

Въз основа издадено през 1968г. разрешение за строеж от Кирковски РНС Л.К. построил в парцел XV вилата и терасата на бетонови основи, съгласно допуснатия начин на застрояване /стр. 59/. На 13.03.1979г. заплатил такса незаконно строителство, а на 14.12.1984г. подал молба до Техническа служба кметство Бояна за издаване на акт за узаконяване на построеното с приложено одобрено заснемане /стр.61-63/.

Видно от представеното удостоверение за наследници Л.К. починал на 16.12.1990г. и наследен от своите дъщери М. Г.а, Я.С. и М.С., последната починала през 2007г. и наследена от И.С.-съпруг /починал през 2010г./ и деца Р. Д. и С. Д.. През 2012г. с НА № 94, том I, рег.№ 1581/дело № 84/2012г. М. Г.а дарила на внуците си Н. Р.

С. и Г. Л. Г. собствената си 1/3 ид.ч. от имота, съответно Я.С. дарила на дъщеря си Р. Б. своята 1/3 ид.ч. от него.

На 18.12.1998г. М. Г.а, като наследник на Л.К., подала молба до Столична община, Район Витоша, за узаконяване на вилата-бунгало и терасата в имота с приложено заснемане, въз основа на която издаден Акт за узаконяване № 218/26.11.1999г. на главен архитект при Столична община.

При тези фактически обстоятелства спорния по делото въпрос е дали извършения от наследодателя на ответниците строеж в имота съставлява предвидената в чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ пречка за възстановяване в полза на наследниците на бившия собственик.

Въпросът е относим към материалната законосъобразност на издаденото решение на ОСЗГ, която ответникът по предявен срещу него иск за собственост може да оспори като противопостави свои права, възникнали след 3 обобществяването на имота /ТР № 9/07.11.2012г. по тълк.д. № 9/2012г., ОСГК на ВКС/.

Разпоредбата на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ регламентира изключение от правилото за реституиране на земеделски имоти, когато са включени в границите на урбанизираните територии /населени места/, определени с подробен устройствен план или с околовръстен полигон и при спазване на всички нормативни изисквания в тях са построени сгради от трети лица или ако е отстъпено право на строеж и законно разрешеният строеж към 01.03.1991г. е започнал. Съгласно §1д от ПЗР на ППЗСПЗЗ спазването на всички нормативни изисквания при построяването на сградите по смисъла на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ се удостоверява от орГ.те, компетентни да одобряват проекта и да разрешават строителството на сградата.

На основание чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ изключението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ е приложимо и в хипотезата, при която отнетите земи са били продадени или предадени на трети лица от ТКЗС, ДЗС или образувани въз основа на тях селскостопански орГ.зации, в който случай приобретателите не запазват права от разпоредителните сделки и не могат да се позовават на придобивна давност.

По делото няма спор, че процесния имот е в регулация от 1967г. и след придобиването му от ТКЗС, съответно извършената доброволна делба наследодателят на ответниците построил вилната сграда и остъклена тераса, за което е било издадено разрешение за строеж през 1968г. Представения документ за платена такса „незаконен строеж“ през 1979г. и подадена от Л.К. молба през 1984г. за узаконяване безспорно установяват, че строежът е реализиран преди 01.03.1991г.

Строителството е осъществено при действието на ЗТСУ /отм. с ДВ бр.

1/02.01.2001г./, съгласно чл.162 от който незаконните строежи по смисъла на чл.159, ал.1 не се премахват, ако са допустими по действащите застроителни и регулационни планове, без да е необходимо тяхното изменение, и съответстват на нормите за проектиране и строителство, при което подлежат на узаконяване след заплащане на такса и с акт на органа издал или е следвало да издаде разрешението за строеж.

Според представените по делото доказателства и по аргумент от заключението на вещото лице по СТЕ изграждането на вилата и терасата отговаря на тези условия, поради което са били налице предпоставките за узаконяване по чл.162 ЗТСУ /отм./ при липса на произнасяне от компетентния административен орган по молбата на наследодателя на ответниците, подадена още през 1984г. Такъв акт е издаден през 1999г. след депозиране на нова молба от наследницата му М. Г.а.

Постановеното в чл.162 ЗТСУ /отм./, че незаконни строежи, които отговарят на строителните правила и норми, не подлежат на премахване и предвиденото узаконяване поставя такива строежи в условията на търпимост. За целите на реституционното производство по ЗСПЗЗ, ако това положение на реализиран строеж е налице към 01.03.1991г., то попада в обхвата на изключението по чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, 4 какъвто е настоящия случай. В тази посока е и съдебната практика, според която търпимият /узаконим/ строеж е приравнен на законен и обуславя приложението на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ /Определение № 111/24.02.2015г. по гр.д.№ 7188/2014г. на ВКС, І г. о. и цитираните в него решения на ВКС/. Затова издадения през 1999г. акт за узаконяване, макар и по време след 01.03.1991г., няма правно значение за наличие предпоставките на посочената правна норма.

Следователно решението на ОСЗГ за възстановяване на имота е незаконосъобразно, като издадено при липса на материалните предпоставки на закона, поради което не е породило конститутивен ефект и не легитимира наследниците С. С.

М., в частност ищцата като собственик. Това предпоставя извод за неоснователност на иска по чл.108 ЗС с последица неговото отхвърляне и отмяна издадения в полза на ищцата констативен НА № НА № 103, том VIII, рег.№ 21426, дело № 1347/2021г. за 7/9 идеални части от имота на основание чл.537, ал.2 ГПК.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да заплати на ответниците направените разноски от 12 250лв., от които 12 000лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 250лв. депозит за вещо лице. Възражението за прекомерност на адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, бул.******* против Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******; С. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******; Н. Р. С., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.******* IА, ******* Г. Л. Г., ЕГН **********, с адрес гр.София, ул.******* и Р. Б. Б., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.*******, ул.*******6, иск с правно основание чл.108 ЗС за признаване правото на собственост и предаване владението върху 7/9 ид.ч. от недвижим имот: Ливада от 0.802 дка, находяща се в строителните граници на с.Бояна, местността/квартал Краище, съставляваща имот пл.