Решение № 1126 от 03.11.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1126 гр. София, 03.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000501542 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№303141/07.04.2021 г., подадена от Р. В. А. и А. В. В., двете чрез адв. В.О., срещу Решение №261585/10.03.2021 г. по гр.д.№8683/2018 г. на СГС – I – 6 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените от жалбоподателите, срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ЕАД, искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, за сумите над 24 000 лева за всяка от ищците, до претендирания размер от по 200 000 лв. за всяка ищца, представляващи претендирано обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Г. Д., настъпила в резултат от ПТП на 07.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода от 28.06.2018 г. до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част, поради липса на обективно, всестранно и пълно изследване на спорните факти, и неправилно възприет извод за наличие на принос на пострадалата В. Д. за настъпване на вредоносния резултат, и то в размер на 80%. В случай, че се приеме наличие на съпричиняване на вредоносния резултат, то приноса на пешеходеца е в размер на 10%.

Размерът на справедливото обезщетение за претърпените от ищците вреди, определен в размер на по 120 000 лв. за всяка от тях, е несправедливо занижен в нарушение на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се, че справедливият размер на обезщетението за всяка от ищците е в размер на по 200 000 лв., който размер следва да се присъди ведно със законната лихва върху тази сума от 28.06.2018 г. до окончателното плащане. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат уважени до пълния им предявен размер от по 200 000 лева за всяка от ищците. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв., с начислен ДДС.

1

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирани страни с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, с определение от 27.09.2018 г. жалбоподателите са били освободени на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси и разноски за производството, поради което е процесуално допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба с вх.№318763/19.05.2021 г., подаден от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, чрез юрк. Ю. К.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба и се настоява да се остави без уважение.

Правилно е определен справедлив размер на обезщетението от 120 000 лв. за всяка от ищците, и като е отчетен принос на пострадалата в размер на 80%, е присъдена на всяка от ищците сумата от по 24 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от тях неимуществени вреди. Поддържа се пострадалата да е извършила нарушение на правилата за движение на пешеходците, като е предприела пресичане на платното за движение на бул.“Мария Луиза“ на необозначено и забранено за целта място, навлизайки в опасната зона за спиране на автомобила, при наличието на пешеходен подлез в непосредствена близост, и като е навлязла на платното за движение, без да се е съобразила с приближаващите ППС. Описаните нарушения са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, правилно е определен за тях принос от 80%.

Действително водачката на автомобила е могла да предотврати произшествието, ако се е движела в рамките на разрешената скорост от 50 км/ч., но допуснатото превишение на скоростта е минимално – от 10 км/ч. При определяне размера на справедливото обезщетение съдът е съобразил възрастта на пострадалата /83 г./, както и възрастта на ищците – на 61 г. и на 63 г., и отчитайки нормални взаимоотношения на любов и привързаност между тях. Исканото застрахователно обезщетение от 200 000 лв. не е съобразено с обществените критерии за справедливост, и е завишено, с оглед установената съдебна практика по сходни случаи. Заявява се претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и не са направени доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция нови доказателства не са събрани.

При извършване на служебна проВ. на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма и е подписан, поради което е валиден. Същият е постановен по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявяване на извънсъдебна писмена застрахователна претенция по реда на чл.380 от ГПК вх.№94-В-214/10.10.2016 г., поради което е допустим.

По правилността на решението в обжалваната му част, съдът намира следното:

Между страните не се спори, че на 07.09.2016 г. около 1 4,20 ч.в гр. София, на бул.“Княгиня Мария – Луиза“, в района на кръстовището с бул.“Христо Ботев“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№********, управляван от А. С. И., и пешеходката В. Г. Д., на 83 години, в резултат на което пострадалата В. Д. получила травматични увреждания – фрактура на таза, фрактура на ляво рамо и комоцио. Същата била хоспитализирана по спешност във ВМА в тежко състояние, и на следващия ден – 08.09.2016 г. починала, вследствие на получените травми. Не се спори, че ищците са дъщери на пострадалата В. Д., както и че за увреждащия 2 автомобил е бил налице сключен с ответното застрахователно дружество валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към момента на настъпването на процесното ПТП и по наличието на пряка причинна връзка между настъпването на процесното ПТП и смъртта на пострадалата В. Д.. Пред въззивната инстанция страните вече не спорят относно наличието на виновно противоправно поведение на водача А. И., с което същата е причинила процесното ПТП, по механизма на настъпване на процесното ПТП, както и по дължимостта на застрахователно обезщетение до размера на по 24 000 лв. за всяка от ищците, като в тази част решението на първостепенния съд е влязло в сила, като необжалвано. Спорът пред въззивната инстанция е съсредоточен върху размера на справедливото обезщетение за претърпените от всяка от ищците неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. Д. – над определения от първостепенния съд размер от 120 000 лв., до претендирания от ищците размер от 200 000 лв., както и върху наличието на принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат, и за размера на този принос.

Във връзка със спора относно приноса на пострадалата за настъпване на произшествието, по делото са изготвени основна и допълнителна съдебноавтотехнически експертизи, като заключенията са изготвени въз основа на приобщен към приложеното по делото досъдебно производство видеозапис на процесното ПТП, снет от камера, поставена на кръстовището на бул.“Княгиня Мария Луиза“ и бул.“Христо Ботев“, с пряка видимост към мястото на ПТП. От двете заключения непротиворечиво се установява, че пострадалата пешеходка В. Д., е предприела пресичане на бул.“Княгиня Мария – Луиза“ на място, което не е маркирано за преминаване на пешеходци, и липсва пешеходен светофар. В непосредствена близост до мястото на пресичане се намира пешеходен подлез. На мястото на пресичане бул.“Княгиня Мария-Луиза“ се състои от три ленти за движение на автомобили – лява лента, предназначена за автомобили, които ще извършват маневра завой наляво, която се регулира със самостоятелна светофарна секция, и две ленти за движение направо, в които движението се регулира с отделна секция на светофарната уредба. В момента, в който пешеходката В. Д. е предприела пресичане на пътното платно отляво – надясно спрямо посоката на движение на автомобилите, в най-лявата лента е имало спрели превозни средства, готвещи се за завиване наляво на кръстовището, изчакващи на червен светлинен сигнал на светофарната уредба за тази лента за движение. За лентите, предназначени за движение направо, светлинният сигнал на светофарната уредба е бил зелен. Увреждащият автомобил, управляван от А. И., се е движел в средната лента.

Пешеходката е предприела пресичане на пътното платно, и движейки се със спокоен ход е изминала около 3,00 м., докато е пресякла най-лявата пътна лента. След това е ускорила скоростта си на движение, като със спокойно бягане е изминала разстояние още 3,90 м. до мястото на удара. Ударът е настъпил в дясната част на средната пътна лента, на 6,90 м. вдясно от левия край на платното за движение в същата посока, и на 11,70 м. преди линията на ориентира. И двете експертизи непротиворечиво установяват, че пешеходката е станала видима за водача на увреждащия автомобил, когато е изминала първите 3,00 метра от ляво надясно по ширината на пътното платно, и е преминала пред спрелите превозни средства в най-лявата лента. Изчислявайки по различни методи, двете експертизи достигат до сходни заключения относно скоростта на движение на увреждащият автомобил в момента, в който пешеходката е станала видима за водача на автомобила – първоначалната експертиза изчислява, че скоростта на движение на увреждащият автомобил е била 60,84 км/., при която скорост опасната зона за спиране на автомобила е била 54,74 метра. Работейки по различен метод 3

/съобразно деформациите на МПС/, допълнителната САТЕ изчислява, че в момента, когато пешеходката е станала видима за водача, скоростта на движение на увреждащият автомобил е била 61,06 км/ч., като опасната зона за спиране на автомобила при тази скорост е 55,03 метра. Експертизите непротиворечиво установяват, че водачът на увреждащият автомобил своевременно е задействал спирачната система на автомобила. И двете експертизи изчисляват, че в случай, че увреждащият автомобил се е движел в рамките на разрешената скорост за населено място – с 50 км/ч., то неговата опасна зона за спиране при същите атмосферни условия и състояние на пътя, би била 40,81 м. Същевременно се изчислява, че в момента, в който пешеходката е станала видима за водача на увреждащото МПС, превозното средство е отстояло от мястото на удара на 37,86 м., /съгласно първоначалната САТЕ/, или на 38,00 м. /съгласно ДСАТЕ/. И двете експертизи обосновават категоричен извод, че при скоростта, с която се е движел автомобила /както при скорост 60,84 км./ч., така и при скорост 61,06 км/ч./, ударът е бил непредотвратим за водача на автомобила, тъй като пешеходката е станала видима за водача в опасната зона за спиране на увреждащото МПС. Двете експертизи непротиворечиво установяват също, че ако превозното средство се е движело в рамките на разрешената скорост – със скорост от 50 км/ч., то пак не би могло да преустанови напълно движението си до мястото на удара, но в този случай то би достигнало за по-дълго време до мястото на удара, което би дало възможност на пешеходката да измине по-дълго разстояние, така че да излезе от коридора на движение на превозното средство, и така ударът не би настъпил.

Съдът кредитира приетите по делото основна и допълнителна съдебна автотехническа експертиза, като ги намира за компетентно изготвени, непротиворечиви, и изцяло кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства /Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.09.2016 г. /на л.11 от делото на СГС и на л.9-10 от приложеното ДП/, Констативен протокол №К-782/07.09.2016 г. на л.8 от ДП/, като отчита, че същото е изготвено въз основа обективни данни от видеозапис на произшествието, приложен като веществено доказателствено средство към ДП, неоспорен от страните по делото.