Решение № 20802 от 18.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20802 гр. С, 18.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110126646 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

„АКПЗ” АД с ЕИК ****** е предявило по реда на чл.422, ал.1 ГПК, положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, против Д. Г. А. с ЕГН: **********, с адрес гр. С, ул.

„РП“ № 12, вх. А, ап. 107, за установяване дължимост на сумата от 1483,13 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г., сключен между длъжника и "Банка ДСК" АД, които вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на заявителя с приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 402,86 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 02.10.2020 г. и мораторна лихва в размер на 196,92 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 22.10.2021 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.01.2022 г. по ч.гр.д.№ 65078/2021 г. по описа на СРС, 118 състав, евентуално съединени с осъдителни искове с правна квалификация чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата от 1483,13 лв., представляваща главница по Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г., сключен между длъжника и "Банка ДСК" АД, които вземания са прехвърлени от „Банка ДСК“ АД на заявителя с приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г., ведно със законната лихва от 15.11.2021 г. до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 402,86 лв. за периода от 25.02.2020 г. до 02.10.2020 г. и мораторна лихва в размер на 274,50 лв. за периода от 26.02.2020 г. до 18.05.2022 г.

Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.

Ищцовото дружество твърди, че с процесния договор "Банка ДСК" АД е предоставило на ответницата стоков кредит в размер на 1483,13 лв, за закупуване (заплащане) на стоки или услуги, предлагани от „Технополис България“ ЕАД, като ответницата се задължила да върне получената сума ведно с уговорената възнаградителна лихва на 24 месечни погасителни вноски, 23 от които в размер на 90,42 лв., а последната – на стойност 90,47 лв., 1 с падеж на първата погасителна вноска – 25.02.2020 г. и на последната – 25.01.2022 г.

Поддържа, че в съответствие с разпоредбите на сключения договор е начислена лихва за забава за периода от 26.02.2020 г. до 22.10.2021 г. в общ размер от 196,92 лева. Твърди, че ответницата не е заплатила дължимите суми по процесния договор за стоков кредит. Сочи, че срокът на договора е изтекъл на падежа на последната погасителна вноска, а именно 25.01.2022 г.

Поддържа, че вземанията били прехвърлени от първоначалния кредитор на „АКПЗ“ ООД /ищец към датата на депозиране на исковата молба/ с Приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г. Въз основа на упълномощаване от страна на „Банка ДСК“ АД прилага към исковата молба уведомление за извършеното прехвърляне на вземанията. Претендира, че с връчването на уведомлението ведно с исковата молба по настоящото производство длъжникът следва да се счита уведомен за цесията. В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени установителните искове по отношение на непадежиралите към датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК вноски по договора за стоков кредит, предявява на същото правно основание осъдителни искове за осъждане на ответницата да му заплати посочените по-горе суми.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, чрез назначения й особен представител – адв. Д., с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Твърди нищожност на процесния договор за стоков кредит, както и на твърдяната цесия. Оспорва ответницата да е подписала представените документи, както и да е получила процесната сума и стоката, за чиято стойност е сключен договорът.

Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните с исковата молба суми поради изтичане на приложимия спрямо тях кратък тригодишен давностен срок. Счита, че ищецът не се явява надлежен кредитор на ответницата по процесното правоотношение, доколкото цесията не е била съобщена на длъжника. Оспорва претендираните с исковата молба вземания да са били надлежно прехвърлени от първоначалния кредитор на ищеца.

Оспорва вземанията да са станали предсрочно изискуеми, както и да е била уведомена за това. Оспорва исковете и по размер. Твърди, че не е предоставена необходимата преддоговорна информация, клаузите в договора за стоков кредит не са индивидуално уговорени, едностранно са начислявани суми за такси и комисиони без съгласието и знанието на ответницата. Счита, че процесният договор съдържа неравноправни клаузи.

Сочи, че текстът на договора не е изписан на изискуемия от закона шрифт 12, не е представен погасителен план на потребителя, а в договора не се съдържа информация за размера и условията, при които се начислява наказателна лихва. Твърди, че доколкото размерът на ГЛП по договора надвишава максимално допустимия размер, клаузата, с която се уговаря възнаградителна лихва е нищожна. Оспорва като недължима начислената застрахователна премия. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и доказателствата по делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото са искове с правно основание чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД за установяване по реда на чл. 422 ГПК съществуването в полза на ищеца на вземания за главница, възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за кредит.

По заявление от 15.11.2021 г., депозирано от АКПЗ“ ООД, е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 ГПК, с която е разпоредено на длъжника да заплати на заявителя процесните суми. Поради връчване на заповедта в условията на чл.

47, ал. 5 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Указанията на съда са надлежно съобщени на заявителя, като настоящите искове са предявени в указания срок за установяване дължимостта именно на вземанията, за които е издадена заповедта за 2 изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, поради което се явяват допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

В случая ищецът претендира вземания спрямо ответницата, които твърди да са възникнали въз основа на Договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г., сключен между ответницата и "Банка ДСК" АД. Поддържа да е кредитор на вземанията с оглед прехвърлянето им от „Банка ДСК“ АД с приложение №1.1 от 02.10.2020 г. към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 17.06.2020 г.

По възражение на особения представител на ответника е открито производство по чл.

193, ал. 1 ГПК по оспорване на автентичността на документа. Вещото лице по изслушаната съдебно-почеркова експертиза дава заключение, че поради липса на отразени признаци на нечий почерк, както в подписите – обекти на експертизата, така и в подписите в сравнителния материал не е възможно да се установи дали са изпълнение от ответницата.

Според вещото лице ответницата има ниска грамотност и слаба практика на полагане на подписи, като не е утвърдила писмен-двигателен навик на подписване в определен вариант.

Вещото лице е констатирало, че в сравнителните образци всички подписи се различават съществено, поради което е достигнал до заключение, че ответницата няма утвърдени подписен почерк. Според вещото лице възможно е подписите да са изпълнени както от ответницата, така и от много други лица.

В хипотеза, в която експертизата не може да даде категоричен отговор дали подписът, положен за издател на документа, изхожда от това лице, оспорването, направено от последното, не може да се приеме за доказано. В този случай съдът е задължен да кредитира документа като доказателство, наред с останалите такова по делото /в този смисъл изрично Решение № 29 от 23.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1212/2018 г., I т. о., ТК/. Предвид посоченото въз основа на заключението на вещото лице, което съдът намира за обосновано и изготвено на база задълбочен анализ на обектите на изследване и наличните образци, съдът намира, че не е проведено успешно оспорване автентичността на оспорените документи, не е оборена тяхната материална доказателствена сила и следователно същите са годен доказателствен източник.

С оглед посоченото от представения договор за стоков кредит № 516365/25.01.2020 г. се установява, че на 25.01.2020 г. между ответницата и "Банка ДСК" ЕАД е сключен договор, чийто предмет е отпускане на стоков кредит в размер на 1483,13 лева, от които 1307 лева за закупуване на телевизор PHILIPS 65US и 176,13 лева за покриване на еднократна застрахователна премия, дължима по застраховка "Стандарт+" за лица от 18 до 64 години, сключена чрез банката с "Групама ЖИ.тозастраховане“ ЕАД и „Групама Застраховане“ ЕАД.

Предвидено е, че срокът за издължаване на кредита е 24 месеца от датата на неговото усвояване. Уговорено е с т. 6 от договора, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 39,59% годишно или 0.1100 % на ден.

В т. 7 е уговорено, че ГПР по кредита е 47,63 %, а съгласно т. 6 от общите условия към договора ГПР включва начисляваните лихви.

В т. 3 от договора е уговорено, че кредитът се усвоява еднократно, безкасово по сметка на търговеца /т.е. Технополис България ЕАД/, а сумата, представляваща застрахователна премия също безкасово по сметка на посочените застрахователи, като съгласно т. 3 от 3 общите условия кредитополучателят е длъжен да усвои кредита в рамките на деня, считано от датата на подписването на договора.

Неоснователни са възраженията на особения представител относно действителността на договора в цялост и на отделни договорни клаузи. Съдържанието на договора е ясно, а в производството не се претендират вземания въз основа на неравноправни клаузи.

Бланкетни, но и неоснователни са възраженията на особения представител на ответницата за нищожност на договора на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК. Действително приложими спрямо процесния договор са разпоредбите на Закона за потребителския кредит, но същият не е сключен при нарушаване на посочените разпоредби, поради което не е недействителен. Видно от представения по делото погасителен план, налице е ясно описание на дължимите погасителни вноски по размер и падеж, като е посочен размерът на погасяваната главница и лихва, а последната е в непроменен процент.

Неоснователни са възраженията, касаещи ГПР. Видното от заключението на ССчЕ ГПР не надвишава ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК, нито изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК / съответно не е налице основание за прилагане нормата на чл. 22 ЗПК за недействителност на целия договор/. Вещото лице изрично е извършило проверка и собствено изчисление на ГПР, според което ГПР възлиза на 47,66 %, като разликата с посочения в договора ГПР – 47,63 % е в рамките на пренебрежимата стойност. Според заключението разходът за еднократна застрахователна премия е включен в изчисления по договора размер на ГПР. Несъответни на договореното и на претенциите на ищеца са възраженията на особения представител на ответника за начисляване на такси по неравноправни клаузи и за невключването им в ГПР, тъй като подобни такси не се твърди и не се установява да са договаряни, начислявани, претендирани и събирани от ответницата.

По отношение възражението срещу договорения размер на възнаградителната лихва следва да се има предвид, че се касае за възнаграждението което се дължи на кредитора за предоставянето за ползване за договорения срок на заетата парична сума. Не е налице подзаконов акт, с който съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД да е определен размер, до който да се уговарят лихви. Законната лихва не е такъв максимален размер и принципно не съществува пречка страните да уговорят възнаградителна лихва над размера на законната лихва. Единственото законово ограничение по отношение възнаградителната лихва по потребителски кредити произтича от нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която определя максимален размер на ГПР до 5 кратния размер на законната лихва и от общото правило, че договореното между страните не следва да накърнява добрите нрави /арг. от чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД/. По този начин и възнаградителната лихва, бидейки част от компонентите на ГПР, следва да е в рамките на този размер, който законодателят е предвидил като размер на годишното оскъпяване на кредита, съответен на морала и добрите нрави, след като го е заложил в императивна правна норма.