Решение № 98 от 21.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Пловдив, 21.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван М. Минчев при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Административно наказателно дело № 20235330203820 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0329-000318/30.05.2023 г. на Началник Група в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, с което на П. Е. М. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. П.“ № 9 са наложени административни наказания глоба в размер на 1000 /хиляда/ лв. и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДВП/ на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДВП, както и е постановено да се отнемат 12 /дванадесет/ контролни точки на основание Наредба № Із–2539/17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Жалбоподателят П. Е. М. се явява лично в съдебно заседание и с 1 упълномощения си процесуален представител адв. П.. Чрез жалбата и допълнителна молба се иска от съда да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Твърдят се допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на материалния и процесуалния закон – при излагане на обстоятелствата на нарушението в обжалваното НП, които съображения се поддържат от процесуалния представител и в съдебно заседание. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна Началник Група в ОД на МВР Пловдив, РУ Раковски, не изпраща представител в съдебно заседание. Чрез писмено становище се иска от съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на размера на претендираното адвокатско възнаграждение на насрещната страна в случай на уважаване на жалбата.

Съдът като съобрази и анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било санкционирано, поради което е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателят П. Е. М. от гр. Б. е правоспособен водач на моторни превозни средства с придобити категории „В”, „М” и „АМ”. Като такъв до м. май 2023 г. същият е бил наказван със седем влезли в сила наказателни постановления и тринадесе фиша за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата.

На 18.05.2023 г. около 22.51 ч. в гр. Раковски на ул. „Христо Смирненски“, до административен адрес на № 10 на улицата, бил спрян за полицейска проверка от служители на РУ Раковски при ОД на МВР гр.

Пловдив, сред които свидетелят П. Й. Т. – мл. автоконтрольор, водачът на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..... собственост на Е.Д.С с ЕГН **********. Автомобилът „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..... се управлявал от жалбоподателя П. Е. М.. Водачът М. бил изпробван за алкохол с техническо средство - „АкотестДрегер 7510“ с № ARPM-0724, тъй като лъхал на алкохол и признал, че е изпил около 200 грама вино, като уредът отчел наличие на алкохол в издишания въздух в концентрация от 0.93 промила. На жалбоподателя бил издаден в изпълнение на изискването на чл.3 ал.2 от 2

Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози /Загл. изменено с ДВ бр.81/2018 г. – на Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози/ талон за изследване – с бл. № 128331.

Съставен му бил от св. Т. и акт – АУАН с бл. № 929255/18.05.2023 г. – за прието за извършено административно нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП – за нарушаване на забраната за управление на пътно превозно средство след употреба на алкохол. П. М. подписал акта, като в същия заявил, че няма възражения. Във връчения талон лицето вписало, че не е съгласен с показанията на техническото средство. Възражения против АУАН не били направени в срока за това по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

В указаното в талона време за явяване и медицинско заведение като място на явяване – във ФСМП гр. Раковски, в 23:40 ч. на 18.05.2023 г., била взета биологична проба кръв за лабораторно изследване за наличие на алкохол и концентрацията му в кръвта на лицето, като в изготвения протокол за медицинско изследване били вписани данни от изследвания, че бил употребил алкохол – бяло вино, в количество 200 мл. и във време 18.05.2023 г. – 20:00 ч.

Според заключението по изготвеното химическо изследване – по Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 1142/19.05.2023 г. в изследваните проби кръв, взети от лицето П.

М., се доказва етилов алкохол в количество 0.81 промила в кръвта.

Въз основа на АУАН и останалите материали по административната преписка, включително и протоколът от химическата експертиза, административнонаказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, в което обстоятелствата на нарушението по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП били изложени по сходен като в АУАН начин, а в обстоятелствената и диспозитивната част на наказателното постановление били допълнени обстоятелствата по даването на кръвна проба и установеното наличие на алкохол според протокола за химическа експертиза от 0.81 промила.

Така изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на: показанията на свидетелите П. Й. Т. и Н. М. Ш., АУАН № 929255/18.05.2023 г., талон за изследване, протокол за химическа 3 експертиза, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, справка за нарушител/водач, решение на ТЕЛК, протоколи за предписване на лекарства, фиш за спешна медицинска помощ, ЗППАМ № 50/18.05.2023г., оправомощителна заповед, справка за регистрация на МПС.

Съдът ползва показанията на свидетеля Т. като последователни, логични, кореспондиращи си с писмените доказателства по делото. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел като отчита достатъчната им обстоятелственост за всички възпроизведени факти и обстоятелства. Този свидетел пряко и лично е възприел поведението на лицето жалбоподател по отношение на това, че е лъхал на алкохол, признал е пред него, че е пил вино 200мл. и е дал положителна проба на дрегера, които са от значение с оглед на обследваното административно нарушение. При правната им оценка на тези показания от настоящия състав се взе предвид и липсата на каквито и да било други доказателства по делото, вкл. и ангажирани от страната жалбоподател, които не само да ги опровергават, но дори и да ги поставят под съмнение относно достоверността и истинността им. В показанията на св. Т. не се откриват и каквито и да било словни изрази, които да сочат пристрастност или заинтересованост от изхода на производството, които да насочват съда към извод за недобросъвестност от страна на разпитания свидетел при излагане на неговите възприятия по случая.

Съдът кредитира и показанията на св. Н. М. Ш. – също като логични и съответстващи на останалия доказателствен материал. В показанията си последният обяснява процедурата по взимане на кръвна проба като потвърждава, че П. М. действително се е явил за такава на 18.05.2023г., като в хода на изследването той заявил, че имал диабет и бил на инсулин, но не представил никакви документи за това, като на са му били провеждани и допълнителни никакви изследания за тези му твърдения.

В съдебно заседание вещото лице А. С. Х. поддържа заключението по извършената в хода на АНП химическа експертиза, дадена на протокол за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръв № 1142/19.05.2023 г. Съдът приема заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено с необходимите професионални знания и опит.

4

По отношение на АУАН № 929255/18.05.2023 г., съставен от св. Т., съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесното нарушение.

Като годни писмени доказателства се ползват и протоколът за химическа експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръвта, и всички останали приобщени по надлежния ред като такива, посочени погоре.

С оглед на така изложената въз основа на събраните доказателства фактическа обстановка съдът прие, че от страна на санкционираното лице П.

Е. М. е осъществен състав на административно нарушение по см. на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП, тъй като на 18.05.2023 г. около 22.51 ч. в гр. Раковски е управлявал пътно превозно средство – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ..... чужда собственост, след употреба на алкохол над с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда – в процесния случай с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 0.8 промила, а именно от 0.81 промила, установена по надлежния ред – съгласно чл.1 ал.3 пр.4 от Наредба № 1/19.07.2017 г. – с химическо лабораторно изследване – обективирано в Протокол за химическа експертиза № 1142/19.05.2023 г., въпреки забраната за това.

Тези факти се подкрепят както от разпитите на свидетелите Т. и Ш., така и от талона за медицинско изследване с № 128331, така и от експертното заключение по ХЕ, като те не се оспориха и от самия жалбоподател нито в хода на административнонаказателното производство, нито в хода на съдебното следствие. Дори и в съдебното заседание жалбоподателят лично заяви, че управлявал автомобила и е бил употребил алкохол.

Концентрацията на алкохола според съда – взета стойност според химическото лабораторно изследване по Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта с № 1142/19.05.2023 г., – съобразно чл.3а, т.2 от Наредба № 1/19.07.2017 г. /доколкото жалбоподателят в издадения му талон е оспорил показанията на техническото средство/ - от 5

0.93 промила, е категорично доказана въз основа на наличните по делото основно писмени в тази насока непротиворечиви доказателства.

Според настоящия съдебен състав няма допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на обжалваното НП относно обстоятелствата на процесното административно нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДВП – относно посочването на концентрация на алкохол у водача, установена и въз основа на техническото средство, и въз основа на химическото изследване. Същественото в случая е, че и при двата начина на установяване на концентрацията на алкохол – и двата предвидени в чл.1 ал.3 от Наредба № 1/19.07.2017 г., а вторият ползван по аргумент от чл.3а т.2 от същата Наредба, установената концентрация на алкохол у водача жалбоподател М. е в границата над 0.5 на хиляда, и то над 0.8 на хиляда.

Това, че в диспозитивната част на НП е указано като структурно място в диспозитивната част на самото постановление, че е било извършено лабораторно изследване и е посочена концентрацията на алкохол по протокол за химическа експертиза не се преценя от съдебния състав за съществено процесуално нарушение, това не ограничава санкционирания във възможността му да разбере за какво е предприета реализацията на административна отговорност спрямо него. Това е така, тъй като тази информация е изложена и в обстоятелствената част на НП. Отделно пределно ясно и конкретно, според настоящият състав, в наказателното постановление е посочено, че водачът първо е бил изпробван с техническо средство „АкотестДрегер 7510“ с № ARPM-0724, който е отчел положителна проба от 0,93 промила на хиляда алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. На следващо място наказващият орган е посочил, че възприема за доказана концентрацията на алкохол, установена след лабораторното изследване и от заключението на изготвената химическа експертиза, съгласно което е доказано наличие на алкохол от 0,81 промила.

Разпечатката съдържа 34 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c40a43a7-58de-4d01-9d57-6a2d3739c9c0