Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 501 от 24.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно частно гражданско дело 221/2026
Вид
Определение № 501
Подписан
24.02.2026
В сила
20.03.2026
Състав
Пламен Чакалов, Румяна Андреева, Бранимир Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 128 ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл. 215 · Кодекс на труда

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 501 гр. Пловдив, 24.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Чакалов

Членове:

Румяна Андреева

Бранимир Василев като разгледа докладваното от Румяна Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20265300500221 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. М. И. ЕГН ********** чрез адв. С. Д., против Определение

№ 15007/20.11.2025 г., постановено по гр.д. №

13584/2024 г. на Районен съд – Пловдив, I гр. състав, с което по реда на чл. 248 ГПК е изменено Решение № 4189/29.09.2025 г. постановено по гр. д. № 13584 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, I граждански състав, в частта му за разноските, като е увеличена сумата, с която М. М. И. е осъден да заплати на „Н и Н Транспорт Логистика“ АД с ЕИК 2022445560 разноски в производството, от сумата в размер на 1 500 лв. за адвокатско възнаграждение на сумата в размер на 1 800 лв. за адвокатско възнаграждение. Частният жалбоподател поддържа, че постановеното определение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че своевременно е направил възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение и е помолил съда да намали същото до минималния предвиден размер, но съдът е присъдил сумата от 1800 лв. за адвокатски услуги на ответника, която е прекомерна с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго такова, с което да измени решението на РС – Пловдив в обжалваната част относно разноските и да намали присъденото адвокатско възнаграждение до разумен и справедлив размер до минималния, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

Ответникът по частната „Н и Н Транспорт Логистика“ АД чрез адв. Н.

Д. е взел становище за неоснователност на същата. Претендира разноски за производството.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, като прецени 1 доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е постъпила в съда в предвидения от закона срок за обжалване, изхожда от лице, имащо право на обжалване и като такава е процесуално допустима.

По същество:

С Решение № 4189/29.09.2025г., постановено по гр. д. № 13584 по описа за 2024 г. на Районен съд Пловдив, I граждански състав са отхвърлени предявените от М. М. И. срещу "Н и Н Транспорт Логистика" АД искове с правно основание чл. 128 ал. 2 от КТ, чл. 215 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца трудови възнаграждения за месец юни 2023г в размер на 605.27лв.; мораторна лихва за забава върху тази сума в размер на 78.34 л.; за месец юли 2023г. в размер на 605.27лв; мораторна лихва за забава в размер на 71.75 лв.; за месец януари 2024 г. остатък от трудово възнаграждение в размер на 73.26лв. и мораторна лихва за забава в размер на 3.70 лв., както и обезщетение за командировъчни пари в общ размер на 6476.87 лв. въз основа на заповед № 615/3.6.2023г. , заповед № 626А/16.6.2023, заповед № 697/26.6.2023, заповед № 698/4.7.2023г., заповед № 776/11.7.2023г.; заповед № 777/20.7.2023 г., заповед № 785/1.8.2023 г., заповед № 863/ 14.8.2023 , заповед № 901/23.8.2023 г. , заповед № 924/ 2.9.2023 г. , заповед № 992/13.9.2023 г., заповед №1061/30.9.2023 г., заповед № 1087/10.10.2023 г., заповед № 1156/ 20.10.2023 г., заповед № 1193/2.11.2023 г., заповед № 1258/13.11.2023 г., заповед № 1359/2.12.2023 г., заповед № 1428/11.12.2023 г., заповед № 1431/20.12.2023 г., заповед № 54/10.1.2024 г. и заповед № 91/19.1.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 02.08.2024г. до окончателното изплащане. С решението предвид отхвърлянето на исковете ищецът М. М. И. осъден да заплати на ответника "Н и Н Транспорт Логистика" АД разноски в производството в размер на 1500 лв. за адвокатско възнаграждение и 500 лв. за вещо лице.

С молба вх. № 103623/08.10.2025 г. ответникът „Н и Н Транспорт Логистика“ АД чрез адв. Н. Д. е поискал от първоинстанционния съд да измени решението си в частта на разноските, като му присъди разноски за адвокатско възнаграждение в размер на още 300 лева.

С обжалваното тук определение съдът уважил искането.

Настоящият съдебен състав намира така постановеното определение за правилно.

В производството по делото ответникът „Н и Н Транспорт Логистика“ АД е бил представляван от адв. Н. Д., като видно от представения по делото на ПРС договор за правна защита и съдействие е уговорено заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лв.

Предвид отхвърлянето на иска и на основание чл.78, ал.3 ГПК, ответникът има право на присъждане на разноски.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност по искане на насрещната страна да бъде намалено заплатеното адвокатско възнаграждение, 2 когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. В случая ищецът не е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в съдебното заседание, в което е представен и приет представения от ответника договор за правна защита и съдействие и преди даване ход на устните състезания. Такова възражение е направено едва с писмената защита, но то не е своевременно. От друга страна ищецът не е подал и молба за изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските по реда на чл.248 ГПК чрез намаляването им поради прекомерност. Ето защо възражение за прекомерност на разноските до първоначално присъдения размер от 1500 лв. не би могъл да направи с частната си жалба.

На следващо място, присъденият от ПРС с определението размер от 1800 лв. на разноски за адвокатско възнаграждение на ответника съответства на уговореното от него в договора и не е прекомерно предвид цената на исковете и действителната фактическа и правна сложност на делото, по което са проведени няколко съдебни заседания, анализирани са множество писмени доказателства и са приети три експертизи – една съдебно - счетоводна и две съдебно - почеркови експертизи, едната от които с три вещи лица.

При тези мотиви съдът приема частната жалба за неоснователна. Като такава, същата ще се остави без уважение.

Ответникът по частната жалба претендира разноски, но настоящото производство няма самостоятелен характер, поради което разноски за същото не се дължат и не се присъждат.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на М. М. И. с ЕГН ********** чрез адв. С. Д. против Определение № 15007/20.11.2025 г., постановено по гр.д. № 13584/2024 г. на Районен съд – Пловдив, I гр. състав.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните с частна жалба пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3