Присъда № 17 от 07.07.2023, Окръжен съд - Перник

МОТИВИ към присъда № 17 от 07.07.2023 г. по ВНЧХД № 95/2023 г. по описа на ОС-Перник Производството по делото е по реда на глава ХХІ от НПК и е образувано по въззивна жалба на подсъдимия Б. Г. А., подадена чрез защитника му адвокат И. В. Ю. от *** против присъда № 8 от 07.12.2022 г., постановена по НЧХД № 22/2022 г. по описа на Районен съд – Трън.

С посочената присъда подсъдимият Б. Г. А. е признат за виновен в това, че на *** около 15,00 ч. в гора от горския фонд в землището на ***, общ. ***, обл. ***, местността „***“ се е заканил да извърши престъпление против личността на И. Е. С., с ЕГН **********, с адрес ***, с думите „сега ще те ударя един път и ще те утрепам, повече да не съм те видял“, която закана би могла да възбуди у И. Е. С. основателен страх от осъществяването й - престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

144, ал. 1, във вр. с чл. 54 от НК му е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Б. А. е признат за виновен в това, че на *** около 15,00 ч. в гора от горския фонд в землището на ***, общ. ***, обл. ***, местността „***“ публично /пред членовете на ловната дружинка ***/ казал унизителни думи за честта и достойнството на И. Е. С., с ЕГН **********, с адрес: ***, а именно - нарекъл го „изкуфял старец, дъртак“, отправени в негово присъствие, като обидата е нанесена публично, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 1 , във вр. чл. 146, ал. 1 вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание глоба в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева, както и „обществено порицание“ чрез публикуване на присъдата на електронния сайт на община ***.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия Б. Г. А. е определено едно общо наказание измежду така наложените, а именно най – тежкото от тях "лишаване от свобода" за срок от четири месеца, чието изпълнение е отложено за срок от три години.

В производството пред Районен съд – Трън е бил предявен и граждански иск от И. Е.

С. за заплащане на неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от престъпното деяние. На основание чл. 45 от ЗЗД, Районен съд - Трън е осъдил подсъдимия Б. А. да заплати на частния тъжител сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на С. неимуществени вреди от престъплението по чл. 144, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** до окончателното й изплащане, както и сума в размер на 1000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените на С. неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от *** до окончателното й изплащане.

Районният съд, на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, във вр. с чл. 78, ал. 6 от ГПК е осъдил подсъдимия да заплати в полза на държавата по сметка на Районен съд гр. Трън дължимите се по делото държавни такси, а именно: 50,00 лева, представляваща държавната такса върху уважения граждански иск.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Б. А. е осъден да заплати сума в размер на 5,00 лева, представляваща държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

С присъдата, Трънският районен съд е осъдил подсъдимия да заплати на частния тъжител сумата в размер на 12.00 лева, представляваща държавна такса за образуване на делото.

1

В депозираната от подсъдимия Б. Г. А., чрез защитника му адвокат И. В. Ю., въззивна жалба се развиват оплаквания, че с постановената от първоинстанционният съд присъда са нарушени разпоредбите на материалния закон и са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Сочи се, че на база на събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, обвинението не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Въз основа на изложеното се моли атакуваната присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият да бъдат признат за невиновен и оправдан по всички обвинения.

По така постъпилата въззивна жалба не е изразено становище от И. Е. С. и от неговия повереник адвокат С. Д..

В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител И. С. не се явява. Вместо него се явява адвокат Д.. Последният моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като обжалваната присъда бъде потвърдена. Твърди се, че районният съд е изложил убедителни мотиви, като е разгледал всички събрани по делото доказателства. Намира въззивната жалба за бланкетна. Моли за постановяване на присъда, с която да бъде потвърден акта на първата инстанция, като въззивната жалба на Б. А. бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание жалбоподателят - подсъдим Б. А. се явява лично и с адвокат Ю..

Последният изразява становище, че поддържа изложеното във въззивната жалба. Представя и моли по делото да бъдат приложени писмени доказателства, относими към предмета на делото. От името на доверителя си моли да бъде постановено решение, с което да се уважи въззивната жалба по изложените в нея съображения. Прави се искане за отхвърляне на предявения срещу Б. А. граждански иск.

В последна с и дума жалбоподателят - подсъдим поддържа казаното от неговия защитник. Изразява съжаление, ако е сгрешил. Мо л и съда да го оправдае по всички обвинения и да отмени решението на Районен съд гр. Трън.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, изложените в хода по същество на делото доводи и възражения на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, както и при самостоятелния анализ на доказателствената съвкупност по делото намира, че са налице основания за неговата отмяна изцяло, тъй като приетата от първостепенния съд фактическата обстановка не кореспондира със събраните по делото писмени и гласни доказателства, поради което в този смисъл въззивният съд упражни правомощията си, визирани в чл. 316 от НПК.

Въпреки проведеното прецизно съдебно следствие и положените значителни усилия за изясняване на правно значимите факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване по делото, Районен съд - Трън е достигнал до неправилни фактически изводи, които от своя страна са довели и до формулирането на незаконосъобразни правни изводи.

Въззивната инстанция намира, че първостепенният съд е игнорирал възприети от него по делото фактически обстоятелства, поради което неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че въз основа на фактите по делото могат да бъдат направени изводи относно наличието на вина на подсъдимия Б. Г. А., като по този начин го е признал за виновен в извършване на престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК и извършване на престъпление по чл.

148, ал. 1, т. 1 вр. чл. 146, ал. 1 от НК. В резултат от същия извод, неправилно е приел за основателни и предявените граждански искове, като е осъдил подсъдимия да заплати на И.

С. обезщетения за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на претендираните престъпни деяния.

С оглед на несъгласието с фактическите изводи на първостепенния съд, които, както вече бе посочено, не намират опора в събрания по делото доказателствен материал, относим 2 към изясняване на съществените факти, включени в предмета на доказване по делото, очертан от депозираната тъжба, въззивната съдебна инстанция, преценявайки самостоятелно както поотделно, така и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, както и тези събрани пред въззивния съд по реда на чл. 13 и чл. 14 НПК, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Б. А. и частният тъжител И. С. се познавали отдавна, като и двамата са членове на ловна дружинка - на ***, група „***“ към ***. И. С. ловувал от 20 години в ловната група „***“. Подсъдимият бил член и ловувал в същата ловна дружинка от около 15 години. На *** ловната дружинка, която тогава била от 19 човека, излязла да ловува в района на ***, общ. ***. След като направили гонка, в ранния следобед /около 14,00 - 15,00 часа/, ловците се събрали да обядват в местността „***“, където си били изградили навес.

Ловците обядвали, след което едни стояли прави около огъня, който били запалили, други, между които и подсъдимия, се били събрали около масата, където разговаряли и си разказвали истории. Б. А. седял на масата, когато в един момент усетил силна болка в гърба, извикал силно и се обърнал, като зад него стоял частния тъжител И. С.. Подсъдимият се обърнал, хванал тъжителя за дрехите и го попитал какво прави и защо го удря. В това време свидетелите А.В., К. Е. и К. Р. реагирали и разделили подсъдимия от частния тъжител за да не се разрасне конфликтът. К. Е., който бил племенник на частния тъжител, казал на подсъдимия да не обръща внимание на И. С., тъй като същият бил възрастен, след което с колата си прибрал своя чичо - частния тъжител в селото за да не продължава напрежението.

Така възприетата от въззивната инстанция фактическа обстановка се установи въз основа на събраните в хода на съдебното следствие пред двете съдебни инстанции писмени и гласни доказателства, а именно - обясненията на подсъдимия, изцяло от показанията на свидетелите В.Р.Ш., А.М.М., С.А.С., Н.П.К., С. Е.Т., Н.И.В., П.К.И., отчасти от показанията на К. Р. Е. и К.М. Р., както и от писмените доказателства, приети по делото - справка за съдимост, рег. № ***, изд. на *** от БС при ТРС, разрешително за групов лов № ***, страница от книга за финансови средства, събирани при дейността на ловната група, както и приетите и приложени по делото от въззивната инстанция писмени документи – служебна характеристика рег. № *** от *** при *** и подписка в подкрепа на Б. А., съдържаща 104 подписа на ловци в *** област.

На първо място, въззивният съд следва да отбележи, че доказателствената съвкупност в своята цялост е еднопосочна и непротиворечива относно обстоятелствата, че на *** в местността „***“, в района на ***, общ. *** е възникнал конфликт между И. Е. С. от една страна и подсъдимия Б. Г. А. от друга. Като причина за конфликта се установява обстоятелството, че по време на обяда на ловната дружинка в местността „***“ И. С., минавайки зад Б. А., го бутнал в гърба, което предизвикало реакцията на подсъдимия.

Посочените лица си разменили реплики помежду си. Тези обстоятелства се установяват по един непротиворечив и категоричен начин от свидетелските показания на А.М., С.С. и Н.К., както и от обясненията на подсъдимия, които не се опровергават от другите събрани по делото доказателства. От друга страна съдът преценява свидетелските показания на К. Е. и К.Р. като показания, в които са налице съществени противоречия, а също и които са дадени от лица, приближени на частния тъжител и такива, които имат интерес от крайния изход на делото. К. Е. е племенник на частния тъжител, а К. Р. е подсъдим по дело, образувано по частна жалба от Б. А., което е служебно известно на съда.

Спорният факт, от значение за крайния изход на делото, се отнася до обстоятелството дали Б. А. се е заканил да извърши престъпление против личността на И. Е. С. с думите „повече да не съм те видял, ще те утрепам“, която закана би могла да възбуди у С. основателен страх от осъществяването, както и дали подсъдимият е казал унизителни думи за честта и достойнството на С., а именно дали го е нарекъл „изкуфял старец /дъртак/“, отправени в негово присъствие, като обидата е нанесена публично.

3

За изясняване на тези спорни по делото обстоятелства въззивният съд на първо място подложи на внимателен и критичен анализ обясненията на подсъдимия Б. Г. А.. В своите обяснения той заявява, че неговите действия /на хващане и изблъскване с две три крачки/ са били защитна реакция след нанесения му от С. удар в гърба. Сочи като невярно очертаното в исковата молба. Подсъдимият посочва още, че това дело срещу него е в резултат на подадена от него частна тъжба срещу К.М. Р..

Настоящият състав намира, че следва да кредитира обясненията на подсъдимия по отношение на мястото, времето и причините за възникване на конфликта, както и обстоятелството имало ли е вербална агресия /чрез отправяне на обиди и заплахи/ между него и тъжителя, а именно, че макар да е имало конфликт между тъжителя С. от една страна и подсъдимия от друга, последният не се е заканил да извърши престъпление против личността на И. С. с думите „повече да не съм те видял, ще те утрепам“, която закана би могла да възбуди у И. Е. С. основателен страх от осъществяването и не е казал унизителни думи за честта и достойнството на И. Е. С., а именно публично да го е нарекъл „изкуфял старец /дъртак/“ в негово присъствие. Съдът съобрази, че дадените обяснения представляват както средство за защита, така и доказателствено средство, поради което ги прецени във връзка и с останалия доказателствен материал, а и с оглед на собствената им логичност и вътрешна последователност.