Решение № 138 от 13.06.2022, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. Враца, 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Пенка П. Петрова

Камелия Пл. Колева при участието на секретаря Мария К. Ценова като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско дело № 20221400500144 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по въззивна жалба на "У. Н. ИМОТИ" ЕООД, ЕИК

***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от управителя Р. М.

С., чрез адв. И.-А. Н., срещу решение № 260198 от 01.12.2021 г., постановено по гр.д.

№ 1271/2020 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина в частта, с която предявеният от жалбоподателя иск срещу Е. И. М., ЕГН **********, с адрес гр. ***, за осъждането му да заплати сумата от 4200 евро, представляваща неустойка в размер на 6% от посочената в протокол от 31.03.2020 г. офертна цена в размер на 70000 евро /сумата, на която е изповядана сделката/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за обезпечаване на бъдещи искове – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането, е отхвърлен за сумата над 2100 евро до този пълен претендиран размер от 4200 евро.

В жалбата се твърди, че решението в обжалваната част е несправедливо, неправилно и незаконосъобразно. Посочва се, че след събрания обем от доказателства решаващият състав е следвало да уважи в пълен размер предявения иск. В жалба се излага, че от доказателствата по делото е установено, че страните са сключили помежду си неформален договор за посредничество при закупуване на недвижим имот, 1 по силата на който "У. Н. ИМОТИ" ЕООД е осигурило провеждането с участието на Е. И. М. на оглед на недвижим имот – ателие, в гр.

София. Е. И. М. изразил желание за закупуване на имота, като на 31.01.2020 г., противно на твърденията му, подписал протокол за извършване на огледа. С този протокол страните се съгласили да не водят преговори, да не сключват предварителен и окончателен договор за покупко-продажба без участието на посредника "У.

Н. ИМОТИ" ЕООД. С имейл, изпратен по електронен адрес до посредника, Е. И. М. също изразил желанието си да се възползва от услугите му на посредничество, като е изискал необходимите за имота документи. Е. И. М. обаче бил нарушил поетите по този протокол от 31.01.2020 г. ангажименти, тъй като закупил имота чрез директна сделка с "Инвестмънт пропъртис" ООД и без да бъде заплатено възнаграждение на посредника. Посочва се, че в този случай протоколът съдържал клауза за неустойка в размер на 6% от посочената в протокол от 31.03.2020 г. офертна цена в размер на 70000 евро /сумата, на която е изповядана сделката/. Релевира се, че при подписване на протокола на Е. И. М. са били разяснени условията и правата по него, поради което за него е имала възможност, ако не е бил съгласен, да не го подпише. Изложени са доводи, че за установяване истинността на изложените във всички молби обстоятелства, постигнатите между страните договорки и неистинността на описаните в исковата молба факти своевременно пред районният съд са били поискани двама свидетели – Т. П. Т., присъствал по време на огледа, и Е.И. П.

/управител на "Инвестмънт пропъртис" ООД /, които обаче не били допуснати, поради което се налагало доказателственото искане отново да бъде направено.

Жалбоподателят възразява срещу мотива, че срещу Е. И. М. са използвани недобросъвестно търговски практики, които могат да се опишат като нелоялни, тъй като същият имал експертиза поради изучаваната от него специалност "Международни отношения" в Юридическия факултет към Софийския университет 'Св. Климент Охридски" и правните дисциплини в нея, за което била представена разпечатка от профила му в социалното приложение "Фейсбук", а също било поискано издаването на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с данни за регистрираните на лицето М. образователни степени, но му било отказано от районния съд. Твърди се, че не е използвана заблуждаваща или невярна информация, нито е имало агресивно или недобросъвестно отношение към ответника по иска Е.М.. Посочва се, че ответникът е потвърдил интереса си към имота, видно от кореспонденцията между страните, и е поискал съдействието на посредника, имайки му доверие, като информирано и компетентно е изброил нужните му документи, за да се увери, че имотът отговаря на всички законови изисквания. Ответникът искал продължаване на тези действия по посредничество, за което своевременно му бил изпратен стандартен посреднически договор по имейл, но не били водени разговори за предоставяне на допълнителни услуги. По отношение на възражението за нищожност на клаузата за неустойка поради 2 противоречие с добрите нрави се изтъква, че изводите на съда, с които е отхвърлил възражението, са правилни, защото уговорената неустойка изпълнява функциите си и не накърнява морални норми. Нейният размер бил обичайният за тези случай и бил уговорен по този начин, защото при използване услугите на посредника, последният щял да получи възнаграждение от всяка една от страните по договора в размер на от по 3% от крайната цена, поради което и при неизползването на услугите му, уговорените 6% представляват сбора на дължимите плащания при изпълнението на договора, и покриват понесените от посредника вреди. Със същите доводи е обосновано като неоснователно възражението, че неустойката е прекомерна по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.Относно възражението за нищожност на клаузата за неустойка на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗЗП се твърди, че в протокола от 31.01.202 г. не се съдържа невярна информация, която да е заблудила или да е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител до степен да промени икономическото му поведение. Релевира се, че именно в този протокол и проекта на договор между страните са основното средство за комуникация, което след постигнатите устни договорки в най-пълна степен може да отрази не само съществената информация за услугата, но и всички нейни странични аспекти, обстоятелства и информация. Посочва се, че преценката дали пазарното поведение представлява заблуждаваща търговска практика като проявна форма на забранена нелоялна търговска практика, следва да бъде извършена за всеки отделен случай, при съвкупна и обективна оценка на доказателствата, в това число установяване на съзнателно поведение, проявено чрез действие или бездействие от търговеца, довело до предоставяне на невярна, заблуждаваща информация.

В заключение се иска решението в атакуваната му част да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде уважен в пълния му предявен размер – за разликата на 2100 евро до 4200 евро, а останалата част решението да бъде потвърдено. Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски.

Във въззивната жалба са направени няколко доказателствени искания, като събирането им е обосновано от една страна с довода, че са били своевременно заявени пред районният съд, но са били отхвърлени като неоснователни, а от друга като релевантни за делото, а именно:

- за установяване истинността на изложените във всички молби на "У.

Н. ИМОТИ" ЕООД обстоятелства, постигнатите между страните договорки и неистинността на описаните в отговора на исковата молба факти се иска да бъдат допуснати до разпит двама свидетели при режим на довеждане – Т. П. Т., присъствал по време на огледа и договорките между страните/, и Е.И. П. /управител на "Инвестмънт пропъртис" ООД/;

- да бъде издадено съдебно удостоверение, което да му послужи пред Министерството на образованието и по силата на което да се снабди с информация за 3 регистрираните образователни степени на Е. И. М., ЕГН **********.

Иска се на жалбоподателят да бъде предоставена възможност да представя доказателства и да прави доказателствени искания с оглед становището и действията на противната страна.

Въззивната жалба е връчена на другата страна - Е. И. М., който в срок и чрез пълномощника си е подал писмен отговор, в който излага становището си за нейната неоснователност, а атакуваната част от решението – за правилна и обоснована. Излагат се доводи, че въззивната жалба на "У. Н. ИМОТИ" ЕООД е нередовна, тъй като не съдържа конкретно посочване на пороците на първоинстанционното решение, а с нея се продължават твърденията, изложени в исковата молба. В отговор на възраженията във въззивната жалба се релевират доводи за невярност на твърдението, че страните по делото са обвързани от неформален договор за посредничество, тъй като представеният протокол не може да бъде отъждествяван като такъв договор, защото не съдържа необходимите и основни реквизити и не е постигано съгласие за такъв договор и неговите съществени елементи, респ. от него не могат да бъдат черпени права в полза на този жалбоподател. Липсата на обвързаност е обоснована и с последващия отказ да бъде подписан договор за посредничество. Твърди се, че посредством използването на протокола като договор за посредничество е налице нелоялна търговска практика, каквато била забранена със заповед на председателя на КЗП. Навеждат се доводи, че брокерът не е съдействал за водене на конкретни преговори и/или за осъществяване на контакт между страните по сделката, по делото няма доказателства да са изпълнени задълженията по договор за посредничество, а за такива действия по негово изпълнение не може да се приеме извършения оглед. Релевира се, че неустойка в такъв размер е в противоречие с добрите нрави. Посочва се, че доводите във въззивната жалба за нищожност на клаузата за неустойка поради накърняване на добрите нрави не следва да се взимат предвид, тъй като в тази част решението е в полза на жалбоподателя, а тези доводи били наведени едва в писмената защита пред районния съд. Отделно от това се твърди, че неустойката е нищожна, защото се претендира в цялост от ответника, а в същото време по твърдения на дружеството възнаграждението му за изпълнение на договор за посредничество е щяло да бъде заплатено по равно от двете страни по сделката, съответно нейният размер от 6%, от продажната цена, претендиран от ответника, е завишен и от там клаузата е нищожна като неизпълняваща своите функции. Твърди се, че за претендирания размер не са доказани наличието на вреди на дружеството и техният размер, които тази неустойка да обезщетява. В отговора се иска да не бъдат взети предвид и доводите във въззивната жалба, касаещи нищожност на клаузата за неустойка на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП с довода, че с решението това възражение е прието за неоснователно, респ. е в полза на жалбоподателя. Въпреки това в отговора се излагат доводи, че ответникът Е.М. не е могъл да повлияе върху 4 съдържанието на протокола за оглед, последният не е бил индивидуално изготвен, а е бланков, поради което клаузата за неустойка била неравноправна. Прави се оплакване, че размерът на неустойката е прекомерен, като се иска в тази част решението да бъде потвърдено, а доводите във въззивната жалба в тази насока да не бъдат споделени. В заключение се иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваната с нея част от решението – да бъде потвърдена. Претендира се присъждането на направените пред двете съдебни инстанции разноски. В отговора се възразява по направеното доказателствено искане за допускане до разпит на двама свидетели с довода, че пред районният съд Е.М. е заявил, че ще се ползва от писмения документ, поради което било недопустимо да се оборва съдържанието му със свидетелски показания. Изразява се становище, че другото доказателствено искане е неотносимо към делото.

С отговора на въззивната жалба не се представят и не се сочат нови доказателства.

По делото е постъпила и втора въззивна жалба, подадена от Е. И. М., чрез адв.

Н.С., срещу посоченото по-горе решение, но в частта му, с която по иск на "У.

Н. ИМОТИ" ЕООД този жалбоподател е осъден да заплати на дружеството сумата от 2100,00 евро, представляваща неустойка в размер на 3% от посочената в протокол от 31.03.2020 г. офертна цена в размер на 70000 евро /сумата, на която е изповядана сделката/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на молбата за обезпечаване на бъдещи искове – 28.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането. В жалбата се твърди, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно тълкуване на доказателствата по делото. Едно от оплакванията във въззивната жалба на Е. И. М. е, че не е налице договорна обвързаност между страните, изразяваща се в сключен договор за посредничество, защото представеният по делото протокол за оглед от 31.01.2020 г. не съдържа нужните за този вид договор реквизити и защото страните не са постигнали съгласие по неговите основни елементи. В подкрепа на това си оплакване жалбоподателят посочва, че и самото съдебно решение не е конкретизирана формата на сключения договор и несъгласието на ответника в последствие да подпише договор за посредничество. Липсата на облигационна обвързаност се обосновава също с невъзможността тя да бъде доказана с останалите, представени по делото доказателства, а именно разменена между страните кореспонденция по електронна поща, тъй като тя не била подписана. Навежда се, че има противоречие в мотивите на атакуваното решение, изразяващо се в приемане, че е сключен договор за посредничество за закупуване на един имот, а после се приема, че е налице такъв договор за конкретен имот. Второто оплакване в жалбата обхваща възражения, че дори такъв договор да е налице, то има неизпълнение от страна на брокера – дружеството ищец "У. Н. ИМОТИ" ЕООД, тъй като не било осъществено