Решение № 1376 от 26.09.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 26.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20233110202411 по описа за 2023 година УСТАНОВИ:

Производството е образувано по жалба от „АРТ БИЛДИНГС“ЕООД, представлявано от управителя П. И. против НП № 03-2201029/23.11.2022 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, с което на основание чл. 414 ал.3 от КТ на дружеството е наложено административно наказание "ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000 /пет хиляди / лева, за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ.

С депозираната жалба се излага становище, че атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и издадено в нарушение на чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН. Според въззивника, е налице неправилно отразяване на фактическата обстановка, описваща обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Сочи се, че лицето, което е установено в обекта е осъществявало трудови функции за друго дружество, а именно – „Еко строежи“ЕООД, с което „Арт билдингс“ ЕООД към момента на проверката е било в директни облигационни отношения, касаещи изпълнение на строително-монтажни работи за обект „Жилищна сграда“ в гр. Варна, ул. Добровник № 17. Оспорва се изцяло посочената в НП фактическа обстановка. Иска се НП да бъде отменено.

1

В съдено заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител – юк Николов, който в съдебно заседание оспорва жалбата. Излага становище, че описаното в НП нарушение е безспорно доказано в хода на съдебното производство, като в случая са установени минимално необходимите елементи на трудово правоотношение със заварения в обекта работник, което не е било оформено в изискуемата от закона форма.

Иска се НП да бъде потвърдено и да се присъди в полза на АНО юрисконсултско възнаграждение.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителят – Е. Н. и свидетелят по акта – Ж. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа обстановка:

На 19.09.2022 г. служители на ДИТ – Варна – свид. Е. Н., на длъжност „главен инспектор“ и свид. Ж. Г., на длъжност „инспектор“, извършили проверка за спазване на трудовото законодателство в строителен обект – „жилищна сграда“, находящ се в УПИ ХХV-465, кв. 40 по плана на 24-ти м.р., на адрес: ул. Дубровник № 17 в гр.

Варна. Проверяващите установили, че строителството е на етап – изкоп, като в изкопа се намирали около 10 работника, които връзвали арматура. Едно от лицата било П.Н.И. с ЕГН: **********. По покана на проверяващите, същият попълнил декларация по чл.

402 от КТ, в която посочил, че работи в „Арт Билдингс“ЕООД, с работно място – обект „жилищна сграда“, находящ се на ул. Дубровник, в гр. Варна, с работно време от 15.45 часа до 16.30 часа, при договорени 40 часа на месец и уговорено трудово възнаграждение от 150 лева.

И. декларирал, че има трудов договор, но не и граждански такъв. На представляващ дружеството-жалбоподател е връчена призовка за представяне на 21.09.2022 г. на трудовите досиета на установените в обекта лица. На посочената дата не се явил представляващ въззивника, съотв. не е постъпила молба за промяна на датата за представяне на изисканите документи.

При така установените факти, свид. Н. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН № 03-2201029/05.10.2022 г. за нарушение на чл. 62 ал.1 от КТ във вр. с чл. 1 ал.2 и чл. 61 ал.1 от КТ, за това че на 19.09.2022 г. в строителен обект – жилищна сграда , находящ се в УПИ XXV – 465, кв. 40 , по плана на 24-ти м.р. , Дубровник № 17, гр. Варна е допуснало до работа лицето П.Н.И. да престира труд в полза на „Арт Билдингс“ЕООД с уговорено трудово възнаграждение в размер на 150 лева, с определено работно място – посочения строителен обект, изпълнявайки трудовите функции на арматурист, без да е сключен трудов договор в писмена форма.

2

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, с което за посоченото нарушение на основание чл. 414 ал.3 от КТ е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника като му е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 5000 /пет хиляди/ лева.

Гореизложената фактическа обстановка се установява непротиворечиво от събраните по делото гласни и писмени доказателства. При формиране на фактическите си изводи, съдът кредитира гласните доказателства, събрани чрез разпита на актосъставителя и свидетеля по акта, като взе предвид, че същите кореспондират помежду си и с писмените доказателства по делото и са в логическа връзка с ценения доказателствен материал.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

НП и АУАН са издадени от компетентни лица съгласно разпоредбите на чл. 67, ал. 2, чл. 79, ал. 1 и ал. 4 ЗТМТМ и чл. 416, ал. 1 и 2 КТ и видно от приобщеното по делото копие на Заповед № 3-0693/15.08.2022 г. на Изпълнителния директор на ИА“ГИТ“.

Съдът намира, че в хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Административно наказателното производство е проведено в рамките на преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН.

Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материално-правни норми, като наказанията за нарушенията са индивидуализирани.

Като разгледа жалбата по същество съдът установи от правна страна следното:

От обективна страна за съставомерността на деянието по чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал.

2 и чл. 61, ал. 1 от КТ е необходимо да се установи, че работникът полага труд за работодателя и са налице елементите на трудово правоотношение – работно място, уговорено трудово възнаграждение, работно време, като полагането на труд се осъществява без сключен трудов договор между страните по трудовото 3 правоотношение.

Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби към Кодекса на труда "работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.

От събраните и ценени от съда доказателства се установи по категоричен начин, че лицето П.Н.И. е престирало работна сила в полза на "Арт билдингс" ЕООД в качеството му на работодател, без да има сключен трудов договор между тях. В собственоръчно попълнената в хода на проверката декларация И. е посочил, че работи за дружеството от 19.09.2021 г., в обект – жилищна сграда, находящ се в гр. Варна, ул.

Дубровник № 17 на длъжност "арматурист", с работно време от 15.45 до 16.30 ч., за което получава възнаграждение в размер на 150 лева месечно. Данните в посочения документ напълно кореспондират със събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства /показанията на свидетелите Н. и Г. , които сочат, че по време на извършване на проверката са възприели И. да връзва арматура. Въз основа на цитираните доказателства по категоричен начин е установено, че в деня на проверката П. И. е извършвал трудовите функции на длъжността "арматурист" при наличие на задължителните елементите на трудово правоотношение между същия и дружествотожалбоподател, а именно - определено работно място, определено работно време и уговорено трудово възнаграждение.

Основните характеристики, възприети и утвърдени от правната теория и съдебната практика, които определят правоотношението между две страни като трудово, са нееднократното и системно престиране на работна сила от страна на работника или служителя на определена длъжност, с определено работно време и работно място, в йерархична зависимост и под контрола на работодателя при осигурени от последния условия за изпълнение на възложената работа срещу уговорено между двамата трудово възнаграждение.

Това означава, че предмет на трудовия договор е самото предоставяне на работната сила от страна на работника или служителя, който се поставя на разположение на работодателя в рамките на определено работно време, за да изпълнява трудовите функции и задачи, които произтичат от длъжността, на която е назначен, съобразно длъжностната си характеристика. Работникът или служителят дължи едно продължително и многократно изпълнение на уговорените между него и работодателя задължения, а работното му място, начинът на изпълнение и работното време се определят съобразно естеството на възложената дейност. Рискът се носи от работодателя, а работникът изпълнява задълженията си под негов контрол.

4

За разлика от трудовия договор, гражданският договор за изработка има за предмет предоставяне на определен краен продукт от лице, наречено „изпълнител”, по поръчка от насрещната страна по съглашението, наречена „възложител”, срещу възнаграждение, платимо след предаване и приемане на резултата, предмет на договора, като с предоставянето на дължимото се прекратява действието на договора между двете страни. Изпълнителят и възложителят са равнопоставени помежду си, изпълнителят няма установено работно време, работно място, не е подчинен на възложителя и не отговаря дисциплинарно пред него. В сключения договор следва да е уговорено какъв конкретен краен продукт изпълнителят дължи на възложителя по договора и в какъв срок същият се задължава да престира този резултат.

Видно от приобщената по делото декларация по чл. 402 от КТ, лицето П. И. е било ангажирано да престира в полза на дружеството-жалбоподотел работна сила, а не конкретен трудов резултат, подлежащ на приемане, обуславящ като насрещна престация заплащането на цената за същия.

Поради изложеното, съдът намира за установено безспорно, че в случая се касае именно за трудово, а не за гражданско правоотношение възникнало между въззивника и работника, цитиран в обжалваното НП.

Безспорно е установена е и липсата на трудов договор в писмена форма, инкорпориращ елементите на това правоотношение, изискуем съгласно нормата на чл.

62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от КТ.

Като неоснователни и недоказани бяха оценени доводите на въззивника, че лицето П. Николов е извършвало трудова дейност с оглед съществуващо трудово правоотношение между него и друго юридическо лице, с което въззивника е бил в облигационни отношения към момента на извършване на проверката, като последното е наложило престирането на работна сила в обекта, стопанисван от „Арт билдингс“ЕООд. Това е така, доколкото жалбоподателя не е ангажирал доказателства в този смисъл в хода на съдебното производство, като такива не са налични и към материалите по административно-наказателната преписка, а съгласно разпоредбата на чл. 416 ал.1 изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.

С оглед на изложеното, съдът намира, че правилно е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател за извършено нарушение на цитираните по-горе норми, въз основа на санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ, която предвижда същото в хипотезата си.

Съдът обаче намира, че административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наложеното наказание. Санкцията е определена над минималния размер, предвиден в закона, но за определянето й не са изложени конкретни аргументи. Предвид тежестта на процесното нарушение и с оглед липсата 5 на данни за влезли в сила наказания за други нарушения на трудовото законодателство, съдът намира за законосъобразно имуществената санкция да бъде определена в минималния размер, предвиден в закона, а именно – в размер на 1500 лева, съотв. НП да бъде изменено.