Акт от 19.04.2023, Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77 гр. Велико Търново, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ

ДИАНКА ДАБКОВА при секретаря М.Н. и в присъствието на прокурора СВЕТЛАНА И. като разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно а.н.дело №10 073/2023г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното:

Производство по реда на Глава ХІІ от

Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

На касационна проверка е подложено Решение

№ 94/29.12.2022 г., постановено по АНД

№ 148/2022 г. по описа на Районен съд – Павликени, с което е отменено Наказателно постановление № РД-17-3 от 13.04.2022 г., издадено от председателя на Държавна агенция за закрила на детето/ДАЗД/. С посоченото НП на Р.И.Х. с ЕГН ********** за извършено административно нарушение – неизпълнение на задължение по чл.7, ал.2, във вр. с ал.1 от Закона за закрила на детето/ЗЗДет/, на основание чл.45, ал.11 от ЗЗдет. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева. Така постановеното Решение е обжалвано в законния срок с касационна жалба, подадена от името на АНО – председателя на ДАЗД, лично.

Касаторът обжалва Решението като неправилно поради допуснато от РС нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че непосочване на датата на извършване на нарушението, доколкото се касае за бездействие не е съществено нарушение. Безспорно са установени датата, на която Х. е узнала за децата, изпаднали в риск и не е уведомила съответните органи. Настоява, че правото й на защита не е нарушено поради това, че в НП не е посочена хипотезата, под която е подведен видът на риска за децата. Смята, че събраните доказателства са достатъчни да установят извършването на деянието, неговото авторство и вината на дееца. По изложените съображения председателят на ДАЗД моли съда за касиране на Решение и да постанови ново такова, с което да потвърди наказателното постановление, като законосъобразно.

В съдебно заседание касаторът се представлява от упълномощения юрисконсулт, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на АВ на другата страна.

Ответникът – Р.И.Х. не се явява и не се представлява в о.с.з. Упълномощеният от нея адвокат е представил по делото писмено становище с характер на отговор по КЖ.

Намира постановеното от РС Павликени Решение за правилно и счита, че не са налице сочените касационни основания. Развива отново съображенията, представени в жалбата до РС и обсъдени от последния. ПП на ответника моли Решението на районния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че по делото правилно е установена фактическата обстановка. Споделя напълно правните аргументи на съда за съществени процесуални нарушения при описание на деянието, както и недоказаност на същото. Намира, че са налице предпоставките за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Прокурорът счита постановеното от РС решение за правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Оплакванията в жалбата ВТАС квалифицира като такива за неправилно приложение на закона и нарушение на процесуалните правила – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във връзка с чл.

348, ал. 2 и ал.3 от НПК, вр. чл. 63в от ЗАНН.

Съдът в качеството на касационна инстанция на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебно провери валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Като прецени оплакванията в жалбата, във връзка с доказателствата по делото, запозна се с доводите на страните, съдържанието и реквизитите на проверявания съдебен акт, касационната инстанция приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, участвала в производството пред РС, за която решението е неблагоприятно, против съдебен акт, подлежащ на касация, пред местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от орган на

ДАЗД срещу Р. Х. затова, че в качеството си на ВИД директор на учебно заведение в гр. Сухиндол, като е узнала на 19.10.2021г., че детето Д.Е.Х. е дете в риск, поради получен сигнал, че е жертва на сексуален тормоз в образователната институция от възпитател в същото училище, в периода от 20.10.2021г. до 27.10.2021г. не е сигнализирала органите за закрила на детето – ДАЗД, ДСП или МВР. Деянието е квалифицирано като неизпълнение на задължение по чл.7, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗЗДет. и на основание чл.45, ал.11 от ЗЗДет. е наложена глоба в минимален размер от

1 000,00лв.

Районният съд е установил, че служители на

ДАЗД са извършили проверка в СУ“Св. Климент Охридски“ в гр. Сухиндол при самосезиране от статия в интернет за блудствени действия с пет седмокласнички от страна на възпитател в същото училище. При проверката е установено, че Р.И.Х. към м. октомври 2021 г. заемала длъжността вр.и.д. Директор на СУ „Св. Климент Охридски“ гр. Сухиндол. В това си качество, на 19.10.2021 г. била уведомена от класния ръководител В.П. за подадени 5 жалби за сексуален тормоз по отношение на пет деца от възпитателя М.Г.. На същата дата психологът на училището й съобщил за получени от детето Н.К. неприлични съобщения от учителя П.С.. Освен незабавното уведомяване на кмета на Община Сухиндол и РУО, от нея били предприети действия по вътрешна проверка - изискване на обяснения от учителя, заповед за временно отстраняване от длъжност, в хода на чието връчване в директорския кабинет влезли трима служители на РУ на МВР – Павликени, във връзка с вече образуваното производство.

Констатациите на ДАЗД са отразени в

Констативен протокол с вх. № 135/27.10.2021 г. Въз основа на този КП на 27.10.2021 г. е съставен АУАН № 846 на Р.И.Х., в качеството и на вр.и.д. директор на СУ „Св. Климент Охридски“ за това, че в периода 20-27.10.2021 г. й е станало известно обстоятелството, че детето Д.Е.Х. на 13 години, ученичка в седми клас в посоченото училище, е дете в риск, което се нуждае от закрила, но не е сигнализирала органите за закрила на детето – Дирекция социално подпомагане, ДАЗД или МВР в изпълнение на задължението си по чл. 7, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДет. Въз основа на акта е издадено процесното НП.

Образувано е ДП срещу възпитател в училището и срещу учителя, в рамките на което са продължили процесуално-следствените действия и на 20-21.10.2021 г. При провеждане на тези действия са присъствали както психолози от КСУ гр. Павликени, така и инспектор от Детска педагогическа стая, като изготвените от тях доклади и протоколи са представени в институциите в които работят и са довели до последващи действия на тези институции.

Районният съд е извършил дължимата служебна проверка за законосъобразност. Установил е, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в 6 м. срок от съставяне на акта. Доколкото се касае за нарушение, извършено чрез бездействие е приел, че посочването на периода, вместо конкретна дата на нарушението не е съществено. За да отмени НП ПРС е приел, че в АУАН и в НП липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване на някоя от хипотезите разпоредбата на т. 11 от § 1 от ДР на ЗЗДет, според които при наличие на някое от тях детето е в риск. Съдът е посочил, че упражненото „насилие“ над лице, което в случая е малолетно, следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на определението за дете в риск, за да е възможна по същество защитата срещу административно-наказателното обвинение за нарушение на задължението по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет. Ето защо съдът е приел, че констатираното нарушение на процесуалните правила по чл. 42, т. 4 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН във връзка с описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, е съществено, не може да бъде санирано в съдебната фаза и съставлява основание за отмяна на обжалваното НП.

В хода на съдебното следствие е разпитан като свидетел

П.А., инспектор от Детска педагогическа стая. Въз основа на неговите показания Павликенският РС е приел за установено, че информация в полицията за сигналите от учениците е постъпила първо в полицейски участък гр. Сухиндол, като сигналът бил подаден от директорката на училището Р.И., след което било информирано и РУ на МВР - Павликени и изпратени полицаи, включително разследващ полицай и посочения свидетел като инспектор ДПС. Съдът е кредитирал тези показания като е посочил, че същите опровергават информацията подадена по преразказ от лице, което не е свидетел, на комуникацията между институциите, а именно директорът на ДСП - Павликени в писмо от 09.11.2021 г., в което твърди, че пред нея св. А. при обсъждане на случая заявил, че сигналът до РУ Павликени е подаден до Община Сухиндол. Съдът е дал вяра на тези показания на А. с мотив, че те отразявали непосредствено възприето от него.

Във връзка с тези св. показания съдът е приел, че административно - наказателното обвинение не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което при издаване на НП е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. Посочено е, че за да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл. 45, ал. 11, във вр. с чл. 7, ал. 2, във вр. с ал. 1 от ЗЗДет, е необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1 нужда от закрила на дете, която да е станала известна на субекта на задължението и 2 неуведомяване на посочените в закона органи и институции. Въззивният съд е приел, че в случая не е доказано неизпълнението на второто изискване, тъй като още в деня на постъпване на устен сигнал до класния ръководител и незабавното му предаване на директора, последната сама е мотивирала и подпомогнала родителите на децата да изготвят писмени сигнали, които очевидно не е имала намерение да прикрива.

Сигналите са официално заведени и още преди това Х. е уведомили началника на ПУ на МВР - гр. Сухиндол, който пък е сигнализирал РУ Павликени и докато са снемани устни обяснения от засегнатите от сигнала педагози в училището са пристигнали представители на полицията, разследващ екип и са започнали незабавно следствени действия. Доколкото при разпита на децата е участвал и психолог от КСУ гр. Павликени, същият в последствие е информирал писмено и ДСП - Павликени, а от писмото става ясно, че е проведен и координационен механизъм на 21.10.2021 г. или два дни след първоначалното получаване на устните сигнали и в края на следствени действия и не може да се приеме, че е налице укриване на случая. Въззивният съд е посочил, че решаващо за този му извод са показанията на свидетеля А., които кредитира като верни и обективни, относно информиране на полицейските органи пряко от И., с което тя е изпълнила задължението си по чл.

7, ал. 2 от ЗЗД и не дължи паралелно уведомяване на всички изброени в тази разпоредба държавни органи. За неоснователни са намерени изложените в жалбата доводи за маловажност на деянието и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Така е формиран краен извод за незаконосъобразност на НП.

Настоящата касационна инстанция не споделя фактическите и правните изводи на въззивния съд, т.к. същият е допуснал съществено нарушение при преценката на събраните доказателства, с което е обусловил неправилното приложение на метиралния закон. Аргументите на съдебния състав за този извод са следните:

С процесното НП е ангажирана административно-наказателната отговорност на Р.И.Х. на основание чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет, според която норма се наказва всяко лице, което в нарушение на чл. 7, ал. 1 и 2 не уведоми дирекция „Социално подпомагане“, Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи за нуждата от закрила на дете, ако не подлежи на по-тежко административно наказание по специален закон или деянието не съставлява престъпление. Според чл. 7, ал. 1 от същия закон лице, на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми същите институции, а според ал. 2 същото задължение има и всяко лице, на което това е станало известно във връзка с упражняваната от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.