Решение № 5153 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5153 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509527 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 7975/30.04.2024г. по гр.д. № 69228 по описа за 2022г. на Софийски районен съд, 64-ти състав е отхвърлен като неоснователен иска, предявен с искова молба вх. № 114/12.01.2022г. по регистъра на РС-Мездра, изпратена по подсъдност на СРС на „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ , ЕИК 129009070 за заплащане на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД на сумата от 24 000лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за периода от 01.02.2017г. до 31.07.2017г. за ползване без основание на собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, стар идентификационен номер 776, с площ от 7629 кв.м. ведно с построените в него сграда с идентификатор ***., представляваща керамична фабрика с РЗП от 1140кв.м., включваща сграда на два етажа с масивна конструкция, състояща се от три отделни блока: „ Блок А“ , състоящ се от: административна сграда с разпределение на първия етаж -дежурна и две стаи с коридор и разпределение на втория етаж -три канцеларии, две тоалетни 1 и салон; столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж-спални помещения и вещеви склад; „Блок Б“ на два етажа с разпределение на първия етаж-спални помещения и киносалон и разпределение на втория етаж-спални помещения;

„Блок В“ едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и лекарски кабинет, както и 5 бр. ВИШКИ, предназначени за наблюдателници с РЗП на всяка от по 36 кв.м. , едноетажни с масивна конструкция, както и сграда с идентификатор ***., представляваща битова сграда със столова с РЗП от 307 кв.м. , едноетажна с масивна конструкция, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня, 4 канцеларии, като „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 е осъдено за заплати на Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ , ЕИК 129009070 на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 3072лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 170393/27.05.2024г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.05.2024г. от ищеца „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631, в която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че ответникът съгласно чл. 37 от ЗИНСЗ управлява дейностите, свързани с с подобряване на условията за изпълнение на наказанията , като извършва и други стопански дейности съпътстващи, допълващи и подпомагащи основния му предмет на дейност. Средствата си ответникът съгласно чл. 38 от ЗИНЗС набира от приходите от стопанската и другата дейности, осъществявани от местата за лишаване от свобода, както и от отдадени под наем сгради и съоръения. След като ответникът можел да отдава под наем имоти, той можел и да отдава такива под наем. Наемът бил форма на управление и стопанисване. Форма на ползване били и дейностите по чл. 39 от ЗИНЗС-изграждане, преустройство, ремонт на места за лишаване от свобода и пробационни служби, подобряване на условията в тях. Съгласно чл. 17 5 от ЗЕНЗС за извършената работа от лишените от свобода ЮЛ/ФЛ заплащат на ответника възнаграждение. Правилника за устройството и дейността на ответника също сочел неговите функции по фактическо ползване на месата за лишаване от свобода-чл. 4, ал.1 и чл. 6, ал.2 . Не било спорно по делото, че през процесния период ответникът фактически ползвал имота.

Възраженията на ответника били правни- че не можел да го стопанисва, 2 защото този имот действал като затворническо общежитие. Дори да се приемело, че наред с ответника и ГДИН осъществявал в имота своите функции, то това не освобождавало ответника от задължението да заплати на ищеца процесната сума. Само ответникът имал правомощие да предоставя работната сила на лишените от свобода, той сключвал договорите за същото и получавал възнаграждението. Така доказано било, че ответникът стопанисва имота и осъществява дейности в него Началникът на затвора съгласно чл. 15 от

ЗИНЗС представлявал и ръководел териториалното поделение на ответника. Фактът, че служител на затвора предал на ищеца ключовете не означавало, че само ГДИН е ползвал имота. Началникът на затвора и на териториалното поделение на ответника имал оперативна самостоятелност да прецени служители на коя структура да изпълняват конкретни задачи. От договорните правоотношения между страните за предоставяне на работна сила ставало ясно, че ответникът предоставя работната сила на лишените от свобода и получава средствата за същото. Така от принципа „комуто ползите, нему и тежестите“ следвало, че ответникът отговарял и за наема на помещенията, в които лишените от свобода са настанени, докато работят.

Съвместното упражняване на функциите на ГДИН и на ответника личало от Правилника за устройството и дейността на ответника – чл. 15, т.7; чл. 16, ал.2 и чл. 23, ал.1 и ал.2. Дори ръководството на териториалните им поделения било едно и също, поради което не следвало да се разделят и функциите така, че да се освободи ответника от отговорност за заплащане на процесната сума.

Няма пречка ответникът фактически да е ползвал имота, независимо дали има правомощие по закон да стопанисва недвижим имот. Нямало пречка ГДИН да осъществява функциите си в имота и същевременно той да се ползва от ответника. Имало извънсъдебно признание на ответника , че е ползвал имота към 2004г. без да заплаща наем, което не било съобразено от районния съд.

Намеренията за закупуване на имота не се осъществили, което доказвало че имот е ползван без основание и без да се заплаща наем. Не били ценени и решенията по идентични спорове между страните за други периоди, посочени в писмената защита. Ответникът не бил доказал промяна на обстоятелства след периодите, за които били постановени тези съдебни решения. Гласните доказателства били ценени от районния съд превратно. Тези доказателства установявали, че ответникът ползвал имота , началникът на затвора действал като представител на ответника при сключването на тези договори. В о.с.з.

3 процесуалният представител на ответника признал че са ползвали имота, че ищец;ът не се противопоставял на същото. Претендирало е разноски.

Въззиваемият-ответник по исковете Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ , ЕИК 129009070 в предоставения срок не е изразил становище. В проведеното публично съдено заседание е оспорило жалбата.

Изложило е съображения, че решението е правилно. Фактическата обстановка била правилно установена, правилно било приложено и правото.

Нямало доказателства, че той стопанисвал имота през процесния период. Този имот бил местата за лишаване от свобода, какъвто бил процесния имот , се стопанисвал от ГДИН. Не били ползвали имота. Имало решение между страните за предходен период, с което исковете били отхвърлени и то било влязло в сила. Претендирало е разноски.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 114/12.01.2022г. по регистъра на РС-Мездра, изпратена по подсъдност на СРС на „Стройкерамика“ АД, ЕИК 816089631 срещу Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ , ЕИК 129009070 , с която е поискало от съда да осъди ответника на основание на чл. 59 и чл. 86 от ЗЗД да му заплати сумата от 24 000лв. ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 12.01.2022г., до изплащането й, представляващи обезщетение за периода от 01.02.2017г. до 31.07.2017г. за ползване без основание на собствен на ищеца поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Враца, стар идентификационен номер 776, с площ от 7629 кв.м. ведно с построените в него сграда с идентификатор ***., представляваща керамична фабрика с РЗП от 1140кв.м., включваща сграда на два етажа с масивна конструкция, състояща се от три отделни блока: „ Блок А“ , състоящ се от: административна сграда с разпределение на първия етаж -дежурна и две стаи с коридор и разпределение на втория етаж -три канцеларии, две тоалетни и салон; столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етаж-спални помещения и вещеви склад; „Блок Б“ на два етажа с разпределение на първия етаж-спални помещения и киносалон и разпределение на втория етаж-спални помещения;

„Блок В“ едноетажен, състоящ се от работилница, гараж, библиотека и 4 лекарски кабинет, както и 5 бр. ВИШКИ, предназначени за наблюдателници с РЗП на всяка от по 36 кв.м. , едноетажни с масивна конструкция, както и сграда с идентификатор ***., представляваща битова сграда със столова с РЗП от 307 кв.м. , едноетажна с масивна конструкция, състояща се от кухня, столова, два склада, умивалня, 4 канцеларии. Навело е твърдения, че е собственик на имота- предоставен бил с АДС № 7186/1996г. на му ДП „Мездра-Керамика“ , което било преобразявано в търговско дружество итака съгласно чл. 17а от ЗППДОбП8отм/ собствеността преминала в патримониума на ищеца. Имотът бил ползван от ответника без основание за същото, без да заплаща суми за това ползване. В този имот ответникът допуснал затворници, които там живеели и изтърпявали наказанието си „лишаване от свобода“, ищецът поканил ответника да му заплаща по 4000лв. месечно и да му възстанови платените от ищеца местни данъци и такса смет, но това не било направено. За предходен период с влязло в сила съдебно решение ответникът бил осъден да заплати на ищеца обезщетение за ползването на имотите без основание, след това имотът не бил върнат, ползването продължило и през процесния период. Претендирало е разноски.

Ответникът Държавно предприятие „Фонд затворно дело“ , ЕИК 129009070в предоставения срок е оспорил исковете. Навел е твърдения, че бил държавно предприятие, не можел да стопанисва сгради като процесните такива за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“. Тези места се ръководели от Министъра на правосъдието като общо ръководство и контрол, прякото такова се осъществявало от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, то ги стопанисвало и управлявало. Затворническото общежитие „Керамична фабрика“ към затвора Враца било трудово-поправително общежитие от 1997г., а ответникът възникнал през 2003г., общежитието било закрито със заповед на 10.03.2020г. и затворниците били преместени на 13.03.2020г. Имотите били освободени от ГДИН , който и предал ключовете на ищеца, тогава били прехвърлени и партидите за комунални услуги от ГЗИН на ищеца. Решението на ОС-Враца не формирало сила на пресъдено нещо.

Претендирало е разноски.

Приет е неоспорен от страните АДС № 7188/02.04.1998г. съгласно който 5 държавна собственост е керамичен цех, състоящ се от три сгради-за производство на тухли; глинохранилище; за машинно отделение за производство на тухли, както и гараж, трафопост, -2бр., склад –навес за въглища , склад за материали, 5 бр. вишки за наблюдателница, сграда – битова със столова; сграда-затвор , състояща се от: блок А на два етажа, административна сграда на два етажа и столова на два етажа с разпределение на първия етаж-столова кухня и тоалетни и с разпределение на втория етажспални помещения и вещеви склад; блок Б- два етажа на ет. 1 спални помещения и киносалон, на ет. 2 – спални помещения; блок В-работилница, гараж, библиотека, лекарски кабинет , като на Министерство на правосъдието , Главно управление на местата за лишаване от свобода– затвора в гр. Враца, се предоставят за ползване 5 бр. вишки за наблюдателница, сграда-затвор, техен инвеститор е ГИС-Враца, имотът е предоставен за оперативно управление на Стройкерамика АД-Мездра.